Определение № 3233 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4213/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. М., представлявана от адв. А. А., срещу въззивно решение № 210/ 03.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 70/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 1046/16.10.2022 г. по гр. д. № 3579/2021 г. на Районен съд – Перник. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторката против „Юробанк България“ АД искове по чл. 170 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б. „г“ ГПК (отм.), вр. чл. 167 ЗЗД за установяване до обема на наследствените й права – 1/4 ид. ч. /като наследник на Г. А. М./ нищожността на договорна ипотека по нот. акт № ..../29.04.2005, т. I, рег. № 1775, дело № 171/2005 г. на нотариус Н. З., учредена от наследодателя й в полза на „Българска пощенска Банка“ АД (със сегашно наименование „Юробанк България“ АД), върху негов съсобствен с Ц. К. М. недвижим имот - апартамент № ..., в [населено място], [улица], ЖСК „М. - 1“, [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект с идентификатор ...... по КККР на [населено място], заедно с прилежащите към обекта идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, като сключена в нарушение на чл. 170 ЗЗД, поради несъществуването на обезпечено вземане по договор за банков кредит от 29.04.2005 г. между „Българска пощенска банка“ АД и „Алматея Прима“ ООД; както и неспазване на предписаната в закона форма поради нищожността на нотариалното удостоверяване. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивното решение. В изложението си страната поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1) когато ипотеката се учредява от трето лице за чуждо задължение по договор за кредит, по който договор третото лице, ипотекиращо за чужд дълг, не е страна, от значение ли е за индивидуализиране на обезпеченото вземане и датата на договора за кредит; 2) предвид чл. 167 ЗЗД, съгласно който договорът за ипотека се сключва с нотариален акт, като в него трябва да се посочи обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, то по смисъла на чл. 167 ЗЗД за индивидуализиране на обезпеченото вземане следва ли да се посочи и основанието, от което вземането произтича; 3) когато в нотариалния акт за учредяване на ипотеката от трето лице за чуждо задължение е посочено, че обезпеченото вземане е по договор за банков кредит от конкретно посочена дата, може ли да се приеме идентичност на обезпеченото с ипотека вземане с вземане на банката по договор за банков кредит, който е от друга дата, сключен между банката и длъжника и по който третото лице не е страна. Ответната страна по жалбата – „Юробанк България“ АД в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че на 29.04.2005 г. е сключен договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 194/29.04.2005 г., между „Юробанк България“АД (тогава с наименование „Българска пощенска банка“ АД) - ипотекарен кредитор, „Алматея Прима“ ООД - кредитополучател и наследодателя на ищцата - Г. М., в качеството на ипотекарен длъжник, върху съсобствения на М. и съпругата му Ц. М. недвижим имот, представляващ aпартамент № 12, находящ се в [населено място], заедно с прилежащите към обекта идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. В нотариалния акт е вписано, че ипотекарните длъжници учредяват в полза на кредитора ипотека върху процесния имот за обезпечаване на всички вземания на кредитора „Българска пощенска банка“ АД от кредитополучателя „Алматея Прима“ ООД, които произтичат от посочения в точка първа договор за кредит от 29.04.2005 г., включително главницата, лихвите, таксите, комисионните и други разноски по договора. Договор за банков кредит между „Алматея Прима“ ООД и „Българска пощенска банка“ АД от дата 29.04.2005 г. не съществува, а договорът за кредит между страните е сключен на 08.03.2005 г. Условията на този договор (от 08.03.2005 г.) са описани в нотариалния акт за договорна ипотека от 29.04.2005 г. Кредитният ресурс по банковия кредит от 08.03.2005 г. в размер на 295 000 лв. е действително предоставен от банката и усвоен от кредитополучателя. Не се твърди и не се установява, между същите страни кредитодател и кредитополучател, към момента на изповядване на нотариален акт от 29.04.2005 г., да е съществувал друг договор за кредит със същите или подобни условия. При тези данни апелативният съд е приел, че в случая пълното тъждество на описаното в договора за ипотека обезпечено вземане с това по договора за кредит от 08.03.2005 г. се установява по несъмнен начин, чрез идентичното посочване в тях на страните по обезпеченото вземане, наименованието на кредитния продукт, сумата на кредита, срока на погасяване и падежа, лихвените условия на кредита, договорените неустойки. Приел е още, че липсата на твърдения и на доказателства по делото за други договори за кредит, сключени между същите страни към датата на учредяване на ипотеката, при индивидуализираните в нотариалния акт параметри и характеристики на обезпеченото вземане, обосновават извод, че обезпеченото вземане се идентифицира по несъмнен начин, с което е удовлетворено изискването за специалност на обезпечението, съгласно нормата на чл. 170 ЗЗД. Наличието на изрична уговорка в договора за кредит от 08.03.2005 г. за обезпечаване на задълженията по кредита чрез учредяване на ипотека върху четири подробно описани имота, в това число и този на ищеца, идентични с имотите по нотариалния акт от 29.04.2005 г., и фактическото приобщаване именно на договора за кредит от 08.03.2005 г. по нотариалното дело, сочат за допусната техническа грешка при изписването на датата в акта за ипотека. Съдът е посочил, че тази техническа грешка (поправена впоследствие с подпис и печат от нотариуса, макар и не по установения ред) не е от такова естество, че да внася неяснота относно обезпеченото с ипотеката вземане и да е пречка същото да бъде идентифицирано – т. е., да влече като последица нищожност на договора за ипотека в хипотезата на чл. 170 ЗЗД. По отношение второто наведено от ищцата основание за нищожност е прието, че безспорно нотариалните действия са формални действия, но че не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при извършване на нотариалното удостоверяване е налице нищожност по смисъла на чл. 472, вр. чл. 476 ГПК (отм.), респ. - чл. 576, вр. с чл. 580 ГПК, поради липса на предписаната от закона форма. Съдът е посочил, че този извод се подкрепя от предвидената законова възможност за добавяне или поправка на нотариалния акт по реда на чл. 475, ал. 3 ГПК (отм.), респ. –по чл. 579, ал. 3 ГПК, дори когато сключилите сделката страни не са намерили поправката или допълването за наложителни и не са ги поискали. В тази връзка е прието, че институтът на чл. 579, ал. 3 ГПК налага уредените изисквания по чл. 580, вр. чл. 576 ГПК да се тълкуват в полза на действителността. Поради това съдът е счел, че допуснатата техническа грешка при отразяването на вярната дата на договора за кредит, от който произтича обезпеченото вземане, няма за последица нищожност на нотариалния акт на основание чл. 472, вр. с чл. 476, б. „г“ ГПК (отм.). При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая и трите поставени от жалбоподателката правни въпроса относно необходимото съдържание на нотариалния акт за договорна ипотека при посочването и индивидуализацията на обезпеченото от трето лице вземане, и конкретно – относно посочването на датата на банковия кредит, по който е възникнало това вземане, са разрешени от въззивния съд, при извършено от него точно тълкуване и приложение на материалноправните и процесуалноправните норми (включително – конкретно визираната в изложението на касатора разпоредба на чл. 167 ЗЗД), приложими по правния спор за валидността на ипотечния договор. Решаващият съд се е позовал и на практика на ВКС, която съдържа принципни постановки, касаещи тези въпроси. С възприемането им в мотивите към обжалваното решение въззивната инстанция е дала разрешение, което е в съответствие както с относимата практика на ВКС, така и с действително вложения от законодателя смисъл в приложимите по спора разпоредби. Поради това, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, тъй като то няма да допринесе нито за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, нито за създаване на нова такава или за осъвременяването й поради непълнота, неяснота или противоречие в законодателството с оглед настъпили изменения в него или в обществените условия и отношения, респ. няма да допринесе и за разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите. Освен това следва да се посочи, че трите поставени въпроса са и некоректно зададени, тъй като формулировката им изцяло игнорира част от решаващите констатации и правни съображения на въззивния съд, а именно - че в случая, в нотариалния акт е допусната техническа грешка при изписването на датата договора за банков кредит, която е поправима съгласно чл. 579, ал. 3 ГПК; че в нотариалния акт от 29.04.2005 г. са възпроизведени предмета и условията на договора за кредит от 08.03.2005 г., както и че този договор е бил единственият такъв, сключен между страните. Разноски на ответната страна по жалбата не се присъждат, тъй като по делото липсват представени доказателства за направени разходи за касационното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение