Определение № 2830 от 03.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4536/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №21714/16.08.2024г. на "Евролаб 2011" ЕООД, чрез адв. Цв. П., срещу решение №779/02.07.2024г. по в. гр. д. №1006/2024г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от "Евролаб 2011" ЕООД против К. П. П. иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от изявления, направени от ответника в интервю, публикувано в интернет страницата на "Бивол" ЕООД на 21.06.2022г. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. Счита, че въззивният съд не е изложил мотиви по доводите му, релевирани във въззивната жалба, и не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност. Оспорва извода на съда, че поведението на ответника не е противоправно, защото изразите, изложени в исковата молба нямат клеветнически за ищеца характер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за касационно обжалване, като формулира следните въпроси: 1."Какво представлява изразът – "Това, което видяхме, че фирмата "Евролаб" през цялото време си е оперирала по един много странен начин без да има реални права да извършва дейността от името на държавата и някой й го е бил делегирал" – оценъчно съждение, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?"; 2."Какво представлява изразът – "Преди това е била друга фирма, преди това друга, но винаги всички, които са в Х., като ги попитате, или близко около границата, кой е там човекът, който управлява. Всички казват думичката Ами. Някакъв си Ами отговаря за тази граница и е отговарял за тази граница." – оценъчно съждение, лично мнение или изнасяне на клеветничеси факти и информация?"; 3."В случай, че приеме, че процесните изказвания са изразено мнение или съждение, следва ли в решението си въззивният съд да направи преценка дали те обективно нанасят обида или изнасят клеветнически твърдения за адресата?"; 4."Противоправни ли са изказванията, направени под формата на съжденията или мнения, които обективно изнасят клеветническа информация за адресата? Такива ли са процесните изказвания?"; 5."Когато клеветническият израз /един или повече/ е част от едно по-обширно изявление, следва ли да се преценява с оглед контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло?"; 6."Налице ли е противоправно деяние при използването на внушения и съмнения?"; 7."Съдържат ли процесните изказвания, а именно: "Това, което видяхме, че фирмата "Евролаб" през цялото време си е оперирала по един много странен начин без да има реални права да извършва дейността от името на държавата и някой й го е бил делегирал" и "Преди това е била друга фирма, преди това друга, но винаги всички, които са в Х., като ги попитате, или близко около границата, кой е там човекът, който управлява. Всички казват думичката Ами. Някакъв си Ами отговаря за тази граница и е отговарял за тази граница. " – внушения и съмнения?"; 8."Премината ли е допустимата граница на правото на разпространяване на свободно мнение?"; 9."Било ли е упражнено превратно правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България със следните изказвания: "Това, което видяхме, че фирмата "Евролаб" през цялото време си е оперирала по един много странен начин без да има реални права да извършва дейността от името на държавата и някой й го е бил делегирал" и "Преди това е била друга фирма, преди това друга, но винаги всички, които са в Х., като ги попитате, или близко около границата, кой е там човекът, който управлява. Всички казват думичката Ами. Някакъв си Ами отговаря за тази граница и е отговарял за тази граница."; 10."Съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписването на престъпление представляват ли клевета и дали ангажират отговорността на интервюрания към неблагоприятно засегнатия адресат?"; 11."Направил ли е съдът в обжалваното решение преценка на конкретните обстоятелства с оглед установяване има ли в случая баланс между конституционно защитените ценности – свободата на словото и доброто име на гражданите и ако да, правилен ли е бил той?"; Касаторът счита, че по формулираните въпроси от №1 до №11, разрешението на въззивния съд е в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и с актовете на Конституционния съд на РБ – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, в т. ч. решение №116/24.07.2020г. по гр. д. №1960/2019г. на ВКС, решение №209/27.09.2013г. по гр. д. №1747/2013г. на ВКС, решение №86/29.01.2010г. по гр. д. №92/2009г. на ВКС, решение №264/21. 10.2013г. по гр. д. №2161/2013г. на ВКС, решение №404/13 .0 7.2010г. по гр. д. №907/2009г. на ВКС, решение №85/23 .0 3.2012г. по гр. д. №1486/2011г. на ВКС, решение №891/07 .0 6.2002г. по гр. д. №183/2002г. на ВКС, решение №73/05 .0 2.2024г. по гр. д. №679/2023г. на ВКС, решение №439/20 .0 1.2016г. по гр. д. №2773/2015г. на ВКС, решение №187/23. 10.2019г. по гр. д. №1738/2018г. на ВКС, решение №7/04.07.1996г. по к. д. №1/1996г. на КС на РБ, решение №15/28.09.1993г. по к. д. №17/1993г. и решение №20/14.07.1998г. по к. д. №16/1998г. на КС на РБ. 12."В случай, че даден частен документ няма достоверна дата и същият бъде установен като антидатиран, съдът следва ли да го изключи от доказателствения материал по делото?"; 13."Има ли право съдът да се позове в решението си на частен документ, който няма достоверна дата и такава не е установена от страната, която го е представила?"; 14."Доказва ли частен документ фактите, които са предмет на направеното изявление, датата и мястото на съставянето му, когато е оспорен от трето лице, в чиято вреда е съставен?"; 15."Има ли съдът задължение да приеме за осъществен оспорения факт и за вярна датата на съставянето на частен документ, по отношение на който не са налице предпоставките на чл. 181 ГПК?"; 16."Правилно ли въззивният съд се е позовал в решението си на представените с отговора на исковата молба сигнали, когато е несъмнено установено, че същите са съставени един месец след процесното интервю и то от лице, което е в пряка подчиненост на деликвента?"; По така поставените въпроси от №12 до №16 касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с аргумента, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в решение №32/18.06.2019г. по т. д. №1109/2018г. на ВКС, решение №748/17.02.2011г. по гр. д. №801/2009г. на ВКС, решение №50/21 .0 7.2017г. по гр. д. №4880/2014г. на ВКС и решение №213/15 .0 1.2018г. по гр. д. №856/2017г. на ВКС. 17."Съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписването на престъпление представляват ли клевета и дали ангажират отговорността на интервюирания към неблагоприятно засегнатия адресат?"; 18."Налице ли е противоправно деяние при използването на внушения и съмнения?"; 19."В случай, че даден частен документ няма достоверна дата и същият бъде установен като антидатиран, съдът следва ли да го изключи от доказателствения материал по делото?"; Според касатора въпроси от №17 до №19/ имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, обосноваващо необходимостта от касационно разглеждане на спора – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 20."Длъжен ли е въззивният съд да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква – оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободатата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ?"; 21."Следва ли въззивният съд да обсъди, респ. да мотивира приемането и/или отхвърлянето на всеки конкретен довод на страните, ако впоследствие на въззивната оценка се променя изцяло постановеното от първоинстанционният съд решение?"; 22."Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с търденията им?"; 23."Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?"; 24."Допуснато ли е нарушение при доклада на делото от първата инстанция? Длъжен ли е бил въззивният съд след като констатира допуснато нарушение, да изготви нов доклад и да даде на страните съответните указания?; По поставените въпроси от №20 до №24 се твърди наличието на касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, възприета в решение №85/23.03.2012г. по гр. д. №1486/2011г. на ВКС, решение №64/20.04.2021г. по гр. д. №2289/2020г. на ВКС, решение №187/23.10.2019г. по гр. д. №1738/2018 г. на ВКС, решение №228/01. 10.2014г. по гр. д. №1060/2014 г. на ВКС, и др. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Чрез писмения си отговор, ответната страна К. П. П., чрез адв. А. Г., излага становище за неоснователност на касационната жалба и за липсата на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. По подробно развитите съображения моли касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато – се моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като бъдат присъдени сторените от страната разноски. Касационната жалба против решението е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. При произнасяне по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен от "Евролаб 2011" ЕООД срещу К. П. П. за заплащане на основание чл. 45 ЗЗД на обезщетение за неимуществени вреди от публикувана на 21.06.2022 г. на интернет страницата на "Бивол" ЕООД статия със заглавие: "К. П. за ГКПП Капитан А.. Премиерът към Биволъ: Ами и Таки вече не отговарят за границата.", в която се съдържат клеветнически твърдения, а именно: "Това, което видяхме, че фирмата Евролаб през цялото време си е оперирала по един много странен начин без да има реални права да извършва дейност от името на държавата и някой й го е бил делегирал" и "Преди това е била друга фирма, преди това друга, но винаги всички, които са в Х., като ги попитате, или близко до границата, който е там човекът, който управлява, всички казват думичката Ами. Някакъв Ами отговаря за тази граница и отговарял за тази граница". Ищецът твърди, че статията е създадена на база на интервю, дадено от ответника К. П.. Излага, че тези изказвания са му причинили неудобство от свързаните с името му обидни и клеветнически твърдения, притеснения от публично засягане на неговия авторитет, чест, достойнство и добро име. Налагало му се да дава обяснения на широк кръг хора, в това число и бизнеспартньори по въпроси относно разпространената неистинска информаия. Изказванията се отразили зле на търговската деност на дружеството. Въззивният съд е констатирал, че по делото липсва спор относно съдържанието на изказването на ответника, както и че към датата на публикуване на интервюто, същият е заемал длъжността на министър-председател на РБ. За безспорно е прието и обстоятелството, че ищецът има правата на оператор по смисъла на Регламент 625/2017г., и, че процесните изречения са част от по-голямо интервю, дадено от ответника на 21.06.2022г., достъпно на посочения от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба интернет адрес. Представени са и доказателства, че „Евролаб“ е изпитвателна лаборатория към Интерпред еврологистик и има сертификат за акредитация с рег. [№] от 27.11.2012г., като считано от 12.01.2022г. лабораторията е преминала към "Евролаб 2011" ЕООД и дружеството ползва и издадения сертификат за акредитация. Въззивният съд е посочил, че по делото са приобщени сигнали до ГДБОП и ДАНС от БАБХ за констатирана безстопанственост и неупражняване на контрол, сключване на неизгодни сделки и изкуствено създаване на монополно положение, увреждащи БАБХ и държавния бюджет във връзка с отдаването под наем на имоти на ГКПП Капитан А. на "Евролаб 2011" ЕООД в нарушение на закона, за наличие на връзка между "Евролаб 2011" ЕООД и Интерпред еврологистик по отношение на организиране на лабораторната дейност на ГКПП Капитан А., за проверка относно лабораторноизпитвателната дейността на "Евролаб 2011" ЕООД с твърдение, че не е организирана по законов ред и становище, че лабораторната дейност на ГКПП Капитан А. не следва да се делегира на частна лаборатория. Констатирани са и множество публикации в средствата за масова информация с изложени факти за нередности в работата на лаборатията на ГКПП Капитан А., като е посочено, че фирми с общи служители изследват растителните храни - Интерпред Еврологистик, а после "Евролаб 2011" ЕООД и са налични данни за монополно положение и нанесени щети на държавата. Въззивният съд е установил, че на 09.12.2022г. в Народното събрание на РБ е внесено предложение за изменение на Закона за управление на агрохранителната верига, с което се иска контролът и диагностиката на категории животни и стоки на ГКПП да се извършва единствено от БАБХ, без право на делегиране на други лица. Сред вносителите на законопроекта е бил и ответника. Съдът е отбелязал, че в мотивите към законопроекта е посочено, че граничният контрол е елемент от националната сигурност и осъществяването му чрез частни лица е порочна практика, като се дава за пример именно ГКПП Капитан А.. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е изложил съображения досежно характеристиките на клеветата и отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого от противоправното засягане на доброто му име, от клеветата. Посочил е, че критиката не е форма на противоправно деяние, дори и тя да разкрива недостатъци на личността, ако е поднесена във форма, съобразена с изискванията на обществения морал. Отрицателната оценка не съдържа унизителни и неприлични изявления по отношение на критикуваното лице, поради което същата не се явява неправомерно деяние. Посочил е, че изказаните оценъчни съждения не могат да бъдат проверявани за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, но не и оценъчните съждения на изказващия се. Докато предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. При тези съображения, съставът на САС е приел, че посочените две изказвания на ищеца не покриват критериите за неистински и позорящи ищеца факти. Счел е, че изявлението на ответника се основава на публикации, както и, че с първото изказване ответникът е изложил своята оценка за възлагането на работата по опазване на държавната граница и граница на ЕС на частна фирма. Съдът е заключил, че изказването на ответника не съдържа позорящи за ищеца. Приел е, че използваният израз "странен" начин е именно оценъчен, а не изнасящ фактическа информация и оценката на ответника за ситуацията на ГКПП Капитан А. може да не е позитивна, но по никакъв начин не е съдържаща унизителни или позорни факти за ищеца. По отношение на втория процесен израз, въззивният съд е приел, че същият съдържа твърдения за факти, които се установяват по делото като истински и които не са позорящи за ищеца. Предвид изложеното и липсата на противоправност в поведението на ответника, както и причинна връзка между неговото поведение и претърпените от ищеца вреди, въззивният съд е счел предявеният иск за неоснователен. Настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази, че с разпореждане на Председателите на ВКС и ВАС от 07.11.2023г. на основание чл.129, ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт е образувано Тълкувателно дело №1/2023г. на ВКС и ВАС по следния въпрос: „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?”. Доколкото с иска, по който е образувано настоящото производство се претендира присъждането на неимуществени вреди от ищец- юридическо лице, то отговора на този въпрос е обуславящ за изхода на делото. Предвид което, и с оглед задължението на съда да следи служебно за допустимостта му съобразно задължителните указания, обективирани в ТР №8/2013г. от 07.05.2014г. по т. д. №8/13г. на ОСГТК, производството по делото следва да бъде спряно до приключване на тълкувателната процедура. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение