Определение № 60674 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. Б. М. чрез адвокат А. Ч. от АК-Пазарджик срещу решение № 260065 от 23.02.2021 г. по в.гр.д.№ 50/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се отменя решение от 09.11.2020 г. по гр.д.№ 2889/2019 г. на Районен съд Пазарджик и се отхвърля иска на И. Б. М. против Земеделска кооперация „Спасение“, на основание чл.49 ЗЗД, за сумата 14 932 лева, като обезщетение на имуществени вреди причинени от пожара на 12.09.2018 г., в собствената му овощна градина в землището на [населено място], обл.Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Следва ли съдът при установено възлагане на работата на трето лице – да запали стърнища в собствени на ответника стърнища да съобрази мястото на възникване на пожара?“; 2. „Може ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване на неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата?“; 3. „Какво е задължението на съда при наличие на три съдебно-технически експертизи, които си противоречат?“ и 4.„Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?“. Според касатора, първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а останалите въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. От Земеделска кооперация „Спасение“, с.Братаница, чрез адвокат Ю. М. от АК-Добрич е постъпил писмен отговор, с който оспорват доводите на касатора, като считат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване и претендират разноски в касационното производство. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.49 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди от непозволено увреждане. Съобразявайки приетите по делото заключения на единичната и тричленната пожаротехнически експертизи, основани на свидетелски показания по делото и метеорологични справки, съдът е възприел крайните изводи на вещите лица, че пожарът на 12.09.2018 г. е възникнал около 11,30 -12,00 ч. най-вероятно от обрасъл с растителност напоителен канал, южно от собствената на ищеца овощната градина и впоследствие около 16,00 ч. се е разпространил през общинския път в неговия и много малка част от пренаетите от ответника два имота. Според разясненията на вещото лице от единичната експертиза, чиито изводи се потвърждават и от тричленната експертиза, пожарът не е възникнал от ползваните от кооперацията имоти, тъй като при обход на мястото на 20.09.2019 г. /непосредствено след потушаването на огъня/, в тези имоти били изгорени не повече от 2-3 откоса. Според мотивите на въззивното решение, не може да се ангажира отговорността за непозволено увреждане, тъй като не се доказва натовареното от ответника лице да е предизвикало пожара, причинил щетите, поради което предявеният иск е недоказан. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения: Съгласно дадените указания с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът следва да посочи обуславящ изхода по делото правен въпрос, по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за решаващите изводи на съда, а не за възприемане на фактическите обстоятелства по спора или неговата преценка за събраните доказателства, т.е. касационната инстанция, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не решава спора по същество в производството по чл.288 ГПК, а проверява дали сочените от касатора правни въпроси са включени в предмета на делото и дали по отношение на тях е налице някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Първият поставен въпрос не покрива критериите за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите на въззивното решение се приема, че по делото не се установява пожарът да е предизвикан от трето лице при или по повод възложена от ответника работа, т.е. въпросът е фактически и е поставен хипотетично, поради което е неотносим към решаващите изводи на съда, че пожарът не е възникнал от извършвана дейност в пренаетите имоти от кооперацията. Останалите въпроси, относно възможността на въззивния съд служебно да инициира допълване или отстраняване на неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата и задълженията му при наличие на противоречащи си експертизи, обуславят изхода на делото, но не дават основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно разясненията в т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд е длъжен да назначи служебно експертиза за установяване на правнорелевантен факт, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В конкретния случай, нито една от тези хипотези не е налице и липсва противоречие с цитираните от касатора решения № 91/27.08.2015 г. по гр.д.№ 321/2015 г. на ВКС, II г.о. и решение № 236/26.05.2011 г. по гр.д.№ 644/2010 г. на ВКС, I г.о. Както е изяснено в съдебната практика на ВКС, право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това. След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, както в случая, той е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача, т.е. при наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация. В тази връзка, съдът е длъжен да назначи тройна експертиза, когато втората единична експертиза е оспорена и е направено такова искане от някоя от страните. В решение № 19/19.02.2001 г. по гр.д.№ 526/2000 г. на ВКС, II г.о., например, е посочено, че съдът може да вземе становище при наличие на разногласие между експертите в тройната експертиза, като отказът му да разшири експертизата при тази хипотеза не е процесуално нарушение. В случая, обаче, по делото са приети две еднолични пожаротехнически експертизи /вкл.по гр.д. № 382/2019 г./ и една тричленна, като вещото лице е променило първоначалното си становище, подкрепящо твърденията на ищеца, т.е. искането за тричленна експертиза е било уважено и заключението не е било оспорено, поради което въззивният съд е обсъдил направените от вещите лица изводи, заедно с останалите свидетелски показания по делото. В този смисъл, не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси за правомощията на въззивния съд при противоречие в крайните изводи на вещите лица. Последният въпрос на касатора в изложеиието му по чл.284, ал.3 ГПК също не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС – напр. решение № 60 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 475/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., с което се приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато то не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а следва да го обсъжда заедно с всички останали доказателства. Изводите на въззивната инстанция са в същия смисъл - при липсата на безспорни доказателства, че пожарът е възникнал от виновните и противоправни действия на натовареното от кооперацията лице, не може да се ангажира отговорността й за вреди по чл.49 ЗЗД. Отделен е въпросът, че когато има произнасяне по всички направените искания, доводи или възражения на страните, както в случая, но страната счита, че крайните изводи на съда са неправилни, оплакванията не могат да бъдат разгледани в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на касационно обжалване по конкретно формулиран правен въпрос, тъй като преценката за необоснованост, обуславя правилността на съдебното решение (чл.281, т.3 ГПК). В този смисъл, след като съдът е съобразил установената практика на Върховния касационен съд не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От Земеделска кооперация „Спасение“ чрез адвокат Ю. М. от АК-Добрич са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно договора за правна защита и съдействие от 21.04.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение