Определение № 671 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез юрисконсулт Т. Чемширов срещу въззивно решение № 2103 от 18.11.2014 г. по гр.д. № 1529/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 8592 от 18.12.2013 г. по гр.д. № 10007/2012 г. на Софийски градски съд, и на основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 26.01.2011 г., по силата на който Р. Х. В. от [населено място] купува от [фирма] - в ликвидация следния недвижим имот: жилище-тризонет, разположен на полуподземния етаж и два надземни етажи на жилищна сграда с идентификатор 68134.1895.290.4.2. със застроена площ на полуподземния етаж от 61.70 кв.м., със застроена площ на първи надземен етаж от 100.45 кв.м. и със застроена площ на втори надземен етаж от 58.55 кв.м. и разгърната застроена площ от 220.70 кв.м., жилищната сграда намираща се в УПИ-224,290 от кв.34 по плана на м. К., [населено място] за сумата 80 000 лв., при условие, че Р. Х. В. заплати на [фирма] сумата 10 000 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила на основание чл.362, ал.1 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени въпросите:при прехвърляне на земята купувачът придобива ли и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката, и необходимо ли е, за да се запази собствеността върху сградата отделно от земята, да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, че предмет на прехвърлителната сделка не е собствеността върху сградата, като по този начин да се смята оборена презумпцията на чл.92 ЗС; фактическото положение за изграждане на самостоятелен обект в сграда, дори в груб строеж, с акт на общинската администрация ли се установява, или може да се докаже посредством акт за удостоверяване годността на конструкцията преди започване на довършителните работи и чрез одобрен архитектурен проект за преустройство; обусловено ли е вещното право на собственост от наличието на самостоятелен обект и необходимо ли е тълкуване на волята на страните при прехвърляне на право на собственост върху терена и цялата изградена върху него сграда, след като е имало одобрен архитектурен проект за преустройство на имота; данните, отразени в имотния регистър, съставляват ли официално удостоверяване и ползват ли се с доказателствена сила; противопоставимо ли е на трети лица нанасянето в съответната кадастрална карта, в случаите, в които със съответното нанасяне се създават отклонения от първоначално описаните актове. Поддържа се, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът Р. Х. В. в писмения отговор, подаден чрез адвокат Д. Х. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси не е в отклонение от задължителната съдебна практика. Становището по същество е, че жалбата е неоснователна. Ответникът [фирма], [населено място] - в ликвидация не е изразил становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и постанови ново, с което го уважи, Софийски апелативен съд е приел, че собственикът на земята не е собственик на новообразувания обект, който е обособен като тризонет. Според съда след обособяване на тризонета са започнали да съществуват два самостоятелни жилищни обекта, които са в режим на етажна собственост с два различни собственика. Затова не е било необходимо единия обект да бъде изключен от продажбата. Прехвърлянето на терен с отделен обект в етажната собственост не прехвърля останалите обекти в същата етажна собственост. Приел е, че процесния тризонет предмет на предварителния договор е бил завършен в груб строеж през 1998 г. Въз основа на тези данни е извел извода, че с договора за покупко-продажба, материализиран в нот.акт № 147/2002 г. [фирма] е продал на Ц. С. земята и апартамента със застроена площ от 89 кв.м. върху който същата е учредила в полза на [фирма] договорна ипотека, а дружеството е останало собственик на процесния тризонет, и сключеният на 26.01.2011 г. предварителен договор между дружеството и Р. В. е обявен за окончателен. Съдът в настоящия състав намира, че поставените в изложението въпроси: при прехвърляне на земята купувачът придобива ли и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката и необходимо ли е, за да се запази собствеността върху сградата отделно от земята, да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, че предмет на прехвърлителната сделка не е собствеността върху сградата, като по този начин да се смята оборена презумпцията на чл.92 ЗС; фактическото положение за изграждане на самостоятелен обект в сграда, дори в груб строеж, с акт на общинската администрация ли се установява, или може да се докаже посредством акт за удостоверяване годността на конструкцията преди започване на довършителните работи и чрез одобрен архитектурен проект за преустройство; обусловено ли е вещното право на собственост от наличието на самостоятелен обект и необходимо ли е тълкуване на волята на страните при прехвърляне на право на собственост върху терена и цялата изградена върху него сграда, след като е имало одобрен архитектурен проект за преустройство на имота; данните, отразени в имотния регистър, съставляват ли официално удостоверяване и ползват ли се с доказателствена сила, са от значение за изхода на делото. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Последният поставен в изложението въпрос не е обуславящ за изхода на делото, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На жалбоподателя следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2676.21 лв. за разглеждане на касационната жалба, като в противен случай същата ще бъде върната. Водим от горното Върховният касационен съд, състав но ІІІ г.о.