Определение № 527 от 19.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на Т. К., като пълномощник на Т. Т. П. – К., против определение № 4046 / 17.03.2010 год. по ч.гр.д.№ 10820/2009 год. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна срещу определение от 7 октомври 2009 год., постановено по гр.д.№ 6718 / 2004 год. на СРС, 72 състав. С последното са обезсилени, на основание чл.252 предл. второ от ГПК / отм./, издадени в полза на жалбоподателката, против длъжниците О. В. и С. В., изпълнителни листи от 14.06.2005 год. и 18.10.2005 год.. Въз основа на същите е било образувано изпълнително дело № 203 / 2005 год. по описа на СИС при РС – Своге, спряно с определение № 158 / 14.05.2007 год. на съдебния изпълнител, на основание чл.250 ал.2 от ГПК / отм./, предвид подадено от длъжниците възражение по ал.1 на същата разпоредба. Жалбата проследява съдопроизводствените действия от издаването на обезсиления с първоинстанционното определение изпълнителен лист, вкл. дублирането му с издаден втори изпълнителен лист за същото вземане, след проведено производство по допълване на определението за издаването му, по реда на чл.193 ГПК и до обезсилването им. За неправилност на атакуваното определение страната се позовава на осъществения и приключил в нейна полза инстанционен контрол - по обжалване разпореждането за издаване на изпълнителния лист, на основание чл.237 б.”е” ГПК / отм./ на СРС, от 08.06.2005 год. по гр.д.№ 6718/2004 година, с определение от 03.04.2007 год. по ч.гр.д.№ 340 / 2007 год. на СГС, ТО, VІ – 3 състав. На основание последното жалбоподателката отрича задължението си да предяви установителен иск за вземането си, на основание чл.252 предл. първо вр. с чл.250 ГПК / отм. /, което е послужило като предпоставка за обезсилване издадените в нейна полза изпълнителни листи. Ответната страна не е взела становище по частната жалба. Частната жалба следва да се приеме за депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, доколкото страната не е била уведомена за постановения акт от съда и липсват доказателства за уведомяването й по друг начин - на дата, предпоставяща неспазен преклузивен срок. С частната жалба се атакува въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционен акт, с който е постановено обезсилване на изпълнителни листи / по погрешка два изпълнителни листа за едно и също вземане /, издадени на основание чл.237 б.„е” ГПК / отм./, поради непредявен от кредитора иск за установяване вземането й към длъжниците, на основание чл.252 пр. второ във връзка с чл.250 ал.1 от ГПК / отм./. Атакуваното определение предпоставя производство по касационната му обжалваемост в хипотезата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. С разпореждане № 41 / 02.02.2012 год. на Председателя на второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, на жалбоподателя е указано представянето на изложение по основанията за допустимост на касационното обжалване, на основание чл. 274 ал.3 т.2 вр. с чл. 280 ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от уведомяването. Указанията са съобщени на страната, чрез пълномощника й - на 29.03.2012 год. и до настоящия момент не са изпълнени. Предвид необосноваване предпоставки за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 вр. с чл.274 ал.3 т.2 ГПК, частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Доколкото с уточнението си - молба вх.№ 279 / 11.01.2012 год. - е посочено като предмет на обжалване и самото определение от 08.06.2005 год. по гр.д. № 6718 / 2004 год. на СРС - за издаването на изпълнителния лист, респ. определението по допълването му, по реда на чл.193 ГПК, за прецизност следва да се посочи, че с оглед съдържанието им, жалбоподателката - молител в производството по издаването им няма правен интерес от обжалването, а и за атакуването им на касационна инстанция, като постановени от първоинстанционен съд, същата не е придобила формално право на жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение