Определение № 2118 от 07.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2242/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ю. Х. от [населено място] - чрез адв. Д. К., против решение № 219 от 11 .0 7.2024 г., постановено по в. т. д. № 65/2024 г. на Апелативен съд - Варна. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 52 от 25.07.2023 г. по т. д. № 82/2022 г. на Окръжен съд - Силистра е осъдена В. Ю. Х. да заплати на „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД), на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 52 772.78 лв. - главница по договор за банков кредит, продукт „бизнес кредитна линия“ № 0098/07.03.2005 г., сумата 13 486.02 лв. - възнаградителна лихва за периода от 22.12.2019 г. до 25.11.2022 г., сумата 14 948.71 лв. - мораторна лихва, сумата 595.69 лв. - такси по договора за кредит за периода от 05.01.2020 г. до 29.11.2022 г., сумата 292.95 лв. - застраховка, и сумата 20 лв. - разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и разноски по чл.78, ал.1 ГПК за първоинстанционното и за въззивното производство; Потвърдено е определение № 213 от 15.12.2023 г., с което Окръжен съд - Силистра е намалил по реда на чл. 248 ГПК присъденото на адв. Д. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от сумата 3 733.17 лв. до сумата 1 379.32 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на исковите претенции. Ответницата - касатор изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че в качеството й на наследник по закон на починалия Ю. Х. тя е пасивно легитимирана да отговаря по исковете за изпълнение на задължения, произтичащи от сключен с ЕТ „Фолк Продукт - Ю. Х.“ договор за кредит. Поддържа, че така формираният извод е в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 2/2001 г. по тълк. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, според която имуществените права на физическото лице, осъществяващо търговска дейност като едноличен търговец, са различни от правата, включени в търговското предприятие на едноличния търговец, които не преминават автоматично към наследствената маса след смъртта на лицето. Излага и оплаквания, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ като не е съобразил, че наследникът не е поел предприятието на едноличния търговец, за да отговаря за включените в същото задължения, както и че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил всички доводи и възражения в подкрепа на заявеното с отговора на исковата молба становище, че търговското предприятие на покойния едноличен търговец съставлява самостоятелна обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения и не преминава автоматично към наследствената маса на починалото физическо лице. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени следните въпроси: „ 1. Имуществото на покойния едноличен търговец, като самостоятелна обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, преминава ли автоматично към наследствената маса на починалото физическо лице и настъпва ли автоматично наследствена трансмисия и по отношение на правата и задълженията на покойното физическо лице, придобити като едноличен търговец, без значение дали някой от наследниците ще продължи дейността и/или ще се пристъпи към заличаването на фирмата; 2. Носят ли наследниците на починалия едноличен търговец отговорност за задълженията, които са част от търговското му предприятие, без формално последното да е поето от тях по предвидения от закона ред; 3. След като съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ поемането на търговското предприятие, като единна и неделима съвкупност от права, задължения и фактически отношения, се извършва единствено с изрично волеизявление от наследниците на починалия едноличен търговец, може ли да се приеме, че част или цялото търговско предприятие преминава автоматично към тях по силата на чл. 60, ал. 1 ЗН, дори и в случаите, в които няма воля за това; 4. В случай че търговското предприятие на едноличния търговец преминава автоматично след смъртта му към неговите наследници, дори и без да имат воля за това, получават ли търговско качество последните, наследявайки търговското предприятие; 5. Производството по чл. 60, ал. 2 от ТЗ явява ли се специално по отношение на производството по чл. 48 от ЗН; 6. До къде се простира икономическата и правна обособеност на имуществото на едноличния търговец, установено в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от СК, ако предприятието му се наследява по общия ред, предвиден в чл. 48, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, а не в производството по чл. 60, ал. 2 от ТЗ“. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са изложени твърдения, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 2/2001 по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 60093/25.01.2012 г. по гр. д. № 4069/2020 г. на II г. о. и в решение № 16/15.04.2022 г. по гр. д. № 1877/2021 г. на II г. о. За въпросите от № 2 до № 6 е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че „очевидно се създава затруднение за прилагането му в този вид“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Юробанк България“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. З., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Варна е съобразил установените по делото факти, че между „Българска пощенска банка“ АД, понастоящем „Юробанк България“ АД, и ЕТ „Фолк продукт - Ю. Х.“, регистриран от Ю. В. Х., е сключен договор за банков кредит № 0098/07.03.2005 г., продукт „Бизнес кредитна линия“, по силата на който банката - ищец се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер 42 000 лв. с краен срок за погасяване, съгл. допълнителни анекси към договора, 11.03.2025 г. След сключване на договора - на 20.11.2016 г., физическото лице Ю. Х. е починал и неговият наследник по закон - ищцата В. Ю. Х. (дъщеря), е приела наследството му по опис по реда на чл. 60, ал. 2 ЗН. Въззивният съд е преценил като неоснователни поддържаните във въззивната жалба на В. Х. доводи и възражения за липса на пасивна материалноправна легитимация по предявените от банката - кредитор осъдителни искове за вземания, възникнали от сключения с ЕТ „Фолк продукт - Ю. Х.“ договор за кредит. При произнасяне по възраженията въззивният съд е изходил от възприетото в последователната и непротиворечива практика на ВКС разрешение, че физическото лице и регистрираният от него едноличен търговец не са различни правни субекти; Регистрацията на едноличен търговец по смисъла на чл.56, ал.1 ТЗ ползва физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие, за нуждите на водене на делата му по търговски начин, като формално отграничава имуществото му от това на физическото лице с оглед оперативно обслужване на търговската дейност и правоотношенията с контрахенти, а също и с фиска; Имуществото на едноличния търговец обаче е неразделна част от имуществото на физическото лице и независимо от формалното им отграничаване, лицето отговаря с цялото си имущество както за задълженията, възникнали от негови действия и сделки като търговец, така и за задълженията по имуществени отношения, в които влиза в частния си живот. Изхождайки от тези принципни постановки и като се е позовал на практиката в решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., според която наследниците на физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, отговарят за неговите задължения на основание чл.60, ал.1 ЗН, независимо дали желаят да продължат търговската му дейност и дали са поели неговото предприятие/фирмата на едноличния търговец, въззивният съд е формирал решаващия извод, че като наследник на починалия Ю. Х. ответницата отговаря за задълженията на своя наследодател, възникнали от сключения в качеството му на едноличен търговец договор за кредит. Предвид липсата на наведени възражения и доводи за ограничена отговорност по чл. 60, ал. 2 ЗН, както и на твърдения, че величината на актива на наследеното имущество превишава претендирания от банката дълг, въззивният съд е приел, че въпросът за размера на полученото от ответницата наследство не е предмет на въззивна проверка, поради което не е извършвал преценка за обема на отговорност на ответницата като наследник на починалия кредитополчателя (с оглед приемането на наследството по опис). Въззивният съд е разгледал и възраженията на ответницата за нищожност на договора за кредит поради нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗБ (отм.), за нищожност на отделни клаузи в договора поради неравноправния им характер и за сключване на договора в нарушение на забраната на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. След преценка на съдържанието на договора, на отделните негови клаузи и на фактите по делото съдът е достигнал до изводи за неоснователност на възраженията, като по причина на търговското качество на кредитополучателя е отрекъл приложимостта на уредената в Закона за защита на потребителите защита срещу неравноправни клаузи. Във въззивната жалба ответницата е навела оплаквания срещу приетата от първоинстанционния съд дата на предсрочна изискуемост на кредита, поддържайки, че предсрочната изискуемост е настъпила в момент, предхождащ с повече от пет години завеждането на иска, и че претендираните с иска вземания са погасени по давност. Оплакванията са счетени за неоснователни, като са изложени съображения, че обявяването на предсрочна изискуемост е потестативно право, което принадлежи на кредитора и се упражнява по негова воля, без да е обвързано със срокове. Същевременно, след преценка на фактите и доказателствата по делото, съдът е заключил, че предсрочната изискуемост за непадежиралите вноски по кредита е настъпила на 29.11.2022 г. и че към датата на предявяване на иска погасителната давност по чл.110 ЗЗД не е изтекла. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с въззивното решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, ако по отношение на въпроса е налице някоя от специфичните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. В съобразителната част на тълкувателното решение (т.1) е разяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Първите два въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са включени в предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор и произнасянето по тях е обусловило решаващия правен извод на въззивния съд, че ответницата - касатор е пасивно легитимирана за отговаря за задълженията по договора за кредит, поети от нейния наследодател в качеството му на едноличен търговец. Въпреки значимостта на въпросите, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като не е изпълнено специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнително изискване - въпросите да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 2/2001 по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС и с посочената в изложението практика на ВКС. С приетото от ОСГК на ВКС Тълкувателно решение № 2/27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. са дадени задължителни указания по противоречиво разрешавани от съдилищата спорни въпроси, свързани с режима на придобитото в резултат на търговска дейност на едноличния търговец имущество и поетите от едноличния търговец задължения във връзка с търговската дейност - с оглед приложението на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) и на разпоредбите на чл. 25, ал. 2 СК (отм.), допустимостта на иск по чл. 29 СК (отм.) от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите и вземанията, включени в предприятието на едноличния търговец, и допустимостта на иск по чл. 29 СК (отм.) от съпруг на съдружник в търговско дружество за част от дела, акциите или вноската на участника в тези търговски дружества. В т. 1 от съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество, както и от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност, като съгласно чл. 60, ал. 2 ТЗ в случай на смърт на едноличния търговец неговите наследници, сред които и съпругът - нетърговец, могат да поемат предприятието. Предвид самостоятелната обособеност на търговското предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ, в тълкувателното решение е прието, че презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец имущество, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност, респ. че вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на търговска дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие; За поетите от едноличния търговец задължения във връзка с осъществяваната търговска дейност отговаря само той с цялото имущество, включено в търговското предприятие, с личното си имущество (без несеквестируемото) и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от принципната постановка в цитираното тълкувателно решение, че предприятието на едноличния търговец представлява самостоятелно обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, която след неговата смърт може да бъде поета от наследниците в случай, че те желаят да продължат търговската дейност на наследодателя си. В съответствие с тълкувателното решение съдът е приел, че едноличният търговец отговаря за всички свои задължения, без значение дали те са поети във връзка с търговската дейност или във връзка с частни отношения, с цялото свое имущество. Предвид съображенията, с които въззивният съд е мотивирал разрешението на спора, не е налице твърдяното от ответницата - касатор противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2001 по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение, че на основание чл. 60, ал. 1 ЗН ответницата е легитимирана да отговаря за задълженията на наследодателя си, поети със сключения в качеството му на едноличен търговец договор за кредит, е съобразено с практиката на ВКС в решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ІІІ г. о., в което е даден положителен отговор на въпроса дали наследниците по закон на починал едноличен търговец отговарят за задълженията на своя наследодател, възникнали в резултат на търговската му дейност, ако не желаят да продължат търговската дейност на наследодателя си и не поемат предприятието/фирмата на търговеца. Положителният отговор на въпроса е аргументиран с постановките в Тълкувателно решение № 2/2001 по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, че като физическо лице, извършващо търговска дейност, едноличният търговец отговаря за задълженията си с цялото си имущество, независимо дали то е част от предприятието на търговеца, дали е лично имущество или представлява имущество в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и наследниците на едноличния търговец (които са приели наследството) отговарят за задълженията на наследодателя си със същото това имущество, независимо дали са поели или не предприятието на едноличния търговец по смисъла на чл. 60, ал. 2 ТЗ; Наследниците на едноличния търговец отговарят за всички поети от него задължения, дори да не упражняват търговска дейност от името и за сметка на фирмата на едноличния търговец. Посочената в изложението практика на ВКС - решение № 60093/25.01.2012 г. по гр. д. № 4069/2020 г. на II г. о. и решение № 16/15.042022 г. по гр. д. № 1877/2021 г. на ІІ г. о., на която се позовава ответницата - касатор, не доказва релевантно за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК противоречие. Първото цитирано решение е постановено след допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради очевидна неправилност на въззивно решение, с което е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда, предназначен за извършване на търговска дейност и придобит приживе от починал едноличен търговец. В мотивите към решението е прието, че собствеността върху обекта е останала неизяснена, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ, предвиждаща възможност наследниците на едноличния търговец да поемат търговското предприятие, в което е включен спорният имуществен актив, или да се пристъпи към процедура по заличаване на фирмата на едноличния търговец съгласно чл. 60а, т. 2 ТЗ с цел установяване задълженията на търговеца и удовлетворяване на кредиторите, като останалото след погасяване на задълженията имущество да се приеме за актив на наследството, годен за делба между наследниците. В мотивите към решението е изразено становище, че след смъртта на едноличния търговец не настъпва автоматично наследствена трансмисия по отношение на имуществените права на търговеца, но не е разискван въпросът за отговорността на наследниците за задълженията, поети приживе от търговеца. Второто решение е постановено след допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и с него е обезсилено като недопустимо решение на въззивен съд по съображения, че съдът се е произнесъл по съществото на спора, без да конституира наследниците на починала преди приключване на съдебното дирене във въззивното производство страна. В решението не е обсъждано дали наследниците са пасивно легитимирани да отговарят за задължения, поети приживе от едноличен търговец във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. Посочените две решения не съдържат правни разрешения, относими към поставените в изложението първи и втори въпрос, поради което не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с обективираната в тях практика на ВКС. Останалите въпроси в изложението не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, чието съдържание е изяснено от ОСГТК на ВКС в т.1 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Въпросите не кореспондират с мотивите към обжалваното решение и нямат връзка с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения с решението правен резултат. Въззивният съд не е формирал изводи, че след смъртта на едноличния търговец - кредитополучател цялото или част от търговското му предприятие е преминало автоматично върху ответницата в качеството на негов наследник по закон, въпреки липсата на изявена от нейна страна воля за поемане на предприятието (в какъвто смисъл е въпрос № 3), респ. че без да е изявявала воля за това, ответницата е наследила автоматично търговското предприятие на наследодателя си и е придобила търговско качество (въпрос № 4). В решението не е обсъждано и съотношението между производството по чл. 60, ал. 2 ТЗ и производството по чл. 48 ЗН (въпроси № 5 и № 6), а само е констатирано, че ответницата е приела наследството на своя наследодател по опис, но във въззивната жалба не е релевирала възражения и доводи за ограничаване на имуществената й отговорност за задълженията, възникнали от сключения между банката - ищец и нейния наследодател договор за кредит, до размер на приетото по опис наследство. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, поради което е безпредметно да се обсъждат поддържаните във връзка с тях допълнителни предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано, доколкото посочените във връзка с него решения на ВКС (обсъдени по-горе) не дават разрешение на повдигнатите въпроси, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано и не позволява на касационната инстанция да извърши преценка дали отговорът на въпросите ще съставлява принос в тълкуването съобразно разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения решението по в. т. д. № 65/2024 г. на Апелативен съд - Варна не следва да се допуска до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Неоснователно е и искането на ответницата - касатор за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, преди. 3 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или в грубо нарушение на правилата на формалната логика. В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ответницата - касатор се е позовала бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без да посочи конкретни пороци на обжалваното решение, които могат да бъдат подведени под разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Въз основа на изложените от въззивния съд мотиви съставът на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно, поради което приема, че няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за извършването им в производството по чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение