Определение № 60299 от 28.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1081/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /„КТБ“ АД/ (н.) срещу определение № 375 от 02.04.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 243/2019 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 08.02.2019 г., постановено от съдия по вписванията при РС - Сливница по преписка вх. № 270/08.02.2019 г. на Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано вторично вписване/отбелязване в Имотния регистър на вписан в ТРРЮЛНЦ втори по ред особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД, учреден в полза на КТБ АД (н.) с договор от 30.07.2013г. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на Служба по вписванията - [населено място] със задължителни указания за извършване на заявеното вписване. Оспорва се извода на въззивния съд, че не е спазено изискването на чл.264, ал.1 от ДОПК поради непредставяне на декларация от учредителя на обезпечението, че последният няма непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Излагат се доводи, че декларацията по чл. 264 ДОПК е необходима единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласената нищожност на заличаването му по силата на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./. В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е посочен следният въпрос: „ Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването - какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ; В този случай приложим ли е чл.264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а от ПВ”. С определение № 444 от 04.11.2020 г. производството по частната касационна жалба е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на конституционно дело № 9/2020 г. по описа на Конституционния съд на Република България. Посоченото конституционно дело е приключило с постановяване на Решение № 8/27.05.2021 г. /обн. ДВ бр.48/08.06.2021 г./, поради което пречката за развитие на образуваното по частната касационна жалба производство е отстранена и същото следва да бъде възобновено съгласно чл.230, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството пред Служба по вписванията - [населено място] е инициирано с подадена от синдиците на „КТБ“ АД /н./ молба, с която е поискано вписване/отбелязване в Имотния регистър към Агенция по вписванията на вече вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД, включващо в активите си недвижими имоти - 2 бр. бензиностанции в [населено място] и в [населено място]. В молбата е посочено, че особеният залог е учреден в полза на „КТБ“ АД като обезпечение на сключен с „Елит Петрол“ АД договор за банков кредит и е заличен с писмено съгласие рег. № 1693/19.03.2015 г. Искането за вписване/отбелязване на особения залог е обосновано с разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./, по силата на която извършеното заличаване е нищожно, а учреденото обезпечение се смята за действително и запазва своя ред, като е уточнено, че след влизане в сила на посочената разпоредба залогът е „възстановен“ и по молба на синдиците на „КТБ“ АД /н./ е вписан по партидата на „Елит Петрол“ АД в ТРРЮЛНЦ. Изложени са и аргументи, че доколкото вече вписаният в ТРРЮЛНЦ особен залог има за предмет търговското предприятие на длъжника „Елит Петрол“ АД, част от активите на който е описаният в молбата недвижим имот, са налице предпоставките на чл.21, ал.3 ЗОЗ и чл.22а ПВ за неговото вторично вписване/отбелязване в Имотния регистър към Агенция по вписванията. С определение от 08.02.2019 г. съдия по вписванията при РС - Сливница е отказал да извърши поисканото с молбата вписване, а по повод частна жалба на синдиците на „КТБ“ АД /н./ Софийски окръжен съд е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението за отказ. За да се произнесе по частната жалба, Софийски окръжен съд е изходил от разпоредбите на чл.21, ал.2 ЗОЗ и чл.21, ал.3 ЗОЗ, според които обстоятелствата относно залог на търговско предприятие подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, а с оглед противопоставимост на трети лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие, договорът за залог следва да бъде вписан и в нотариалните книги. Съдът е съобразил и разясненията в Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т.6, относно предметния обхват на проверката по чл.32а, ал.1 ПВ, която извършва съдията по вписвания и която не включва материалноправните предпоставки за вписване на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закона. След преценка на фактите по делото и на приложимата правна уредба Софийски окръжен съд е намерил за правилен обжалвания от синдиците на „КТБ“ АД /н./ отказ за вписване. Съдът е констатирал, че не са изпълнени изискванията на чл.264 ДОПК за представяне от заявителя на писмена декларация от залогодателя за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, без която съдията по вписвания не разполага с правомощие да разпореди вписване под страх от солидарна имуществена отговорност съгласно чл.265 ДОПК. Изложил е съображения, че разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./, на която се е позовал заявителят, не регламентира ред за извършване на вписване, а само обявява с обратна сила за нищожни заличавания на обезпечения, учредени в полза на „КТБ“ АД /н./, поради което при липса на различна правна уредба за извършване на конкретното вписване е необходимо да се спазят правилата на чл.22а, ал.1 ПВ и да се представят изискуемите според тях документи; Правилникът за вписване не въвежда понятието „вторично вписване“ и когато се иска вписване по партидата на конкретни недвижими имоти на невписан /в случая - заличен в по-ранен момент/ залог на търговско предприятие, трябва да са приложени изискуемите от чл.22а, ал.1 ПВ и чл.264 ДОПК документи. Наред с изложеното съдът е констатирал, че конкретният случай не разкрива признаци на подновяване на залог върху търговско предприятие по чл.22а, ал.3 ПВ, тъй като няма данни срокът на залога да е изтекъл или да изтича като основание да бъде подновен, и с оглед на това не е счел за необходимо да обсъжда наличието на предпоставките за вписване на подновяване. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски окръжен съд определение. С молбата на синдиците на „КТБ“ АД /н./, по повод на която е постановен обжалваният пред Софийски окръжен съд отказ, е направено искане за вписване в Имотния регистър към АВ на вече вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог на търговско предприятие, който преди това е бил заличен по предвидения за това ред. Искането е основано на разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, с която законодателят е обявил за нищожни извършените от квесторите или синдиците на „КТБ“ АД /н./ в периода на поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. С Решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. /обн. ДВ бр.48/08.06.2021 г./ на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал.1 - ал.4 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2018 г./. В мотивите към решението Конституционният съд е квалифицирал разпоредбите на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН като „типични норми с еднократно действие“ по смисъла на Решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г., а според това решение обявените за противоконституционни закони във формален смисъл /с еднократно действие/ са невалидни от приемането им. Като последица от обявената противоконституционност и произтичащата от нея неприложимост на разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2019 г./ от момента на приемането й, заличаването на особения залог в полза на „КТБ“ АД, извършено преди повторното му вписване в ТРРЮЛНЦ след влизане в сила на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, не е нищожно и е произвело присъщото на заличаването правно действие, а самото обезпечение не следва да се счита за действително, запазващо реда си и предпоставящо ново вписване в ТРРЮЛНЦ, последвано от вписване в имотния регистър. Предвид произнасянето на Конституционния съд в решението по к. д. № 9/2020 г. и неговото значение за предмета на частната касационна жалба, касационното разглеждане на формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос относно приложението на обявените за противоконституционни разпоредби на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./ и наличието на формалните предпоставки за извършване на поисканото вписване, основано на тези разпоредби, не би могло да доведе до друг резултат, различен от постановения с обжалваното определение - потвърждаване на отказа на съдията по вписвания за извършване на поисканото вписване въз основа на „несъществуваща“ правна норма. Поради това поставеният въпрос не може да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Не е осъществена и поддържаната от синдиците на „КТБ“ АД /н./ допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с оглед обявената противоконституционност на разпоредбите на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН обсъждането на въпроса от Върховния касационен съд няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ и ще е лишено от смисъл. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 243/2019 г. на Софийски окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,