Определение № 3236 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4461/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Б. К., подадена чрез процесуален представител адв. П. З. и по касационна жалба на Община Благоевград, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Г. против различни части на решение № 315/13.06.2025г. постановено по в.гр.д. № 475/2025г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С обжалваното въззивното решение, след частична ревизия на първоинстанционно решение № 222/24.03.2025г. постановено по гр.д. № 2491/2024г. по описа на Районен съд – Благоевград, е постановено друго, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Община Благоевград е осъдена да заплати на Т. Б. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматично увреждане на здравето, в причинно-следствена връзка със спъването й в неравност при движение по тротоара до оградата на Пето средно училище „Георги Измирлиев“ – Благоевград и падането й на 01.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на инцидента – 01.09.2024г. до окончателното плащане на сумата, като за разликата до размера от 5000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Т. К. обжалва въззивното решение, в частта, с която искът е отхвърлен, а Община Благоевград обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, въззивното решение не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила. И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение в съответната част поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявеният иск да бъде уважен до посочения размер, съответно искът да бъде отхвърлен изцяло. Касационният жалбоподател Т. Б. К. поддържа, че определеното от въззивния съд обезщетение е в занижен размер, а жалбоподателят Община Благоевград счита, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Фактите относно времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента съдилищата приели за установено единствено въз основа на твърденията на ищцата. Въззивният съд не е обсъдил релевираното в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – проявено невнимание и занижена бдителност при движението си по тротоарната настилка по познат маршрут в светлата част на деня и при добра видимост. В писмен отговор по касационната жалба на насрещната страна, всяка от страните изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба на насрещната страна като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната част от другата страна е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. И двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението в съответната неблагоприятна част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към всяка е приложено и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд приел за установени следните факти: по твърдения в исковата молба, на 01.09.2024г., около 20:00 часа ищцата била на разходка със своята дъщеря, отправяйки се към пешеходната алея на парк „Бачиново“, [населено място]. До оградата на Пето средно училище „Георги Измирлиев“ – Благоевград се спънала в разместена и необезопасена неравна плочка на тротоара и паднала напред по очи. В резултат си ударила главата, ръцете, лицето и коленете, като на местата на удара веднага се образували кръвонасядания, а на определени места станали открити рани и започнало да тече кръв от тях. Почувствала болки. Посетила МБАЛ – Благоевград, където й била оказана спешна медицинска помощ, изразяваща се в извършване на цялостен преглед. Констатирани били кървяща порезна рана над веждата, както и охлузни рани на коляно и лакът. Раната на дясната й вежда и охлузната рана на десния й лакът били хирургически обработени, като освен това била изпратена за извършване на Рентгенография на колянна става и КАТ на главата. На 03.09.2024г. ищцата посетила кабинета на д-р К. А. специалист по съдебна медицина, управител на ИПИСМП по Съдебна медицина – Благоевград, който установил, че поради инцидента на 01.09.2024г. са налице следните травми, обективирани в Съдебно-медицинско удостоверение № 63/2024г. със заключение, че ищцата има разкъсно-контузна рана и хематом на дясната орбита, охлузна рана и контузия на десния лакът, навяхване и контузия на дясната гривнена става, контузия на дясното коляно, контузия и охлузна рана на лявото коляно, с което й е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Така описаните травматични увреждания въззивният съд приел за установени и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Съгласно експертното заключение, обективно установените наранявания при извършените прегледи в СПО, МБАЛ – Благоевград, консултация с лекар травматолог и при освидетелстване от съдебен лекар отговарят да са получени по начин, както е описан в исковата молба, предварителните сведения, анамнезата и показанията на свидетел. Всички установени травматични увреждания са с еднаква давност, като механизъм могат да бъдат обяснени с еднократно падане от височината на собствения ръст и са в причинно-следствена връзка с претърпяното падане на 01.09.2024г. В приложената медицинска документация липсват данни за заболявания, които да са повлияли на обичайното движение на Т. К., като пешеходец. Травматичните увреждания, които е получила Т. К. са й причинили затруднение на движенията на дясната гривнена става, десния лакът, дясното коляно и нарушение на целостта на кожата. Последствията от травматичните увреждания, според пострадалата и свидетелите са преминали за около един месец без усложнения, което е и обичайния срок. За това време експертите посочили, че се възстановяват движенията в пълен обем, като е възможно ищцата да е изпитвала болка при по-тежки физически натоварвания. Извършена е била първична хирургична обработка на раните, направена е била противотетанусна ваксина. В хода на лечение са правени превръзки, първоначално ежедневно. По отношение на физическите травми не се налага рехабилитация. От показанията на свидетелите С. /дъщеря на ищцата/ и С. въззивният съд приел за установени по делото механизмът, мястото и начина на настъпване на инцидента и понесените от ищцата болки и страдания от телесното увреждане – след увреждането, ищцата трудно се придвижвала, била много стресирана, не искала да излиза и да минава от там и да посещава парк „Бачиново“, не искала да ходи на работа, била депресирана, качеството й на живот рязко се променило – влошило се, трудно ставала и я боляло цялото тяло. След месец лека полека започнала да излиза, но много внимателно. Нараняванията й били повърхностни, не се налагало оперативно лечение, 2 - 3 месеца след инцидента ограничила силно контактите си, защото била уплашена, стресирана, чувствала се нестабилна и месеци наред имала болки по тялото, кракът й отказвал от време на време след това нараняване, в професионален план – спряла да ходи на работа, загърбила служебните си задължения и след около 1 месец се върнала на работа. След 3 месеца й изчезнали раните и синините. Непосредствено след инцидента била отекла, подута, окото й било затворено, имала охлузвания по цялото лице – от страната, от която била шита. Към настоящия момент емоционалното й състояние е подобрено значително, но тя все още се страхува да ходи по тротоара и това се е отразило върху нейната възможност да се движи. С договор с № 9800-327/05.09.2020г., Община Благоевград възложила на „Стилстрой - М“ ООД дейностите по зимно поддържане, снегопочистване и поддържане на общинската пътна мрежа на територията на Община Благоевград за срок от две години. При тези факти, въззивният съд обосновал правен извод, че по делото са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и че са налице предпоставките за ангажиране на обективната, безвиновна отговорност на възложителя за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително – гаранционна функция. Приел, че в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно бездействие на служители, на които ответника е възложител изпълнението на дейностите по поддържане на общинската пътна мрежа на територията на Община Благоевград, който зле е избрал и не е надзиравал изпълнителя при изпълнение на възложената работа, ищцата е получила увреждане на здравето, с характер на лека телесна повреда – охлузвания по тялото. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд съобразил, че увреждането на здравето на ищцата не е изисквало продължителен период на възстановяване, възстановителният период на пълно възстановяване на травмите й е бил по-малко от един месец; не е бил свързан с интензивни болки и страдания, значителни затруднения, неудобства и физически неразположения за ищцата; същата се е грижела сама за себе си, била е подвижна, без необходимост от чужда помощ; не се е наложила рехабилитация след възстановяването, а видно от разчитането на направените на ищеца образни изследвания на глава и рентгенография на колянна и лакътна става – няма данни за травматични промени в мозъчния паренхим, не се визуализират травматични промени на черепните кости, няма рентгенови данни за травматични промени на костите на дясна лакътна и лява колянна става. Съдът е отчел обстоятелството, че след инцидента бил нарушен нормалният ритъм на живот на пострадалата за кратко време, като обосновал, че глобалното обезщетение в съответствие с обществения критерий за справедливост следва да се определи в размер на 2000 лв., който е съобразен както с естеството на вредите, така и с ценовата конюнктура в страната към датата на исковата молба и съдебната практика по сходни казуси, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Т. Б. К. в изложение към касационната жалба обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК и поставя като значими следните въпроси: 1/ За приложението на чл. 52 от ЗЗД? и 2/ Необсъждането на всички доказателства по делото води ли до необоснованост на решението на въззивния съд? Повдигнатите материалноправен и процесуалноправен въпроси твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 5/1964г. и ППВС № 4/1968г., както и с практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, конкретно – решение № 3/13.01.2012г. по гр.д. № 367/2010г., III ГО; решение № 480/23.04.2013г. по гр.д. № 85/2014г., IV ГО; решение № 55/11.03.2013г. по гр.д. № 1107/2012г., IV ГО и решение № 204/10.03.2010г. по гр.д. № 4284/2008г., IV ГО /по първия въпрос/ и решение № 298/28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г., IV ГО /по втория въпрос/. Поддържа също, че решението е очевидно неправилно. Касаторът Община Благоевград в изложение към касационната жалба обосновава наличие на същите специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и поставя като значими следните въпроси: 1/ Длъжна ли е въззивната инстанция да обоснове извършената преценка относно кредитиране на част от събраните доказателства и не кредитирането на друга част?; 2/ Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши преценка на всички факти и доказателства, събрани по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви относно това защо смята част от тях за установени, а други за неустановени?; 3/ Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши всички необходими процесуални действия по изясняване на фактическата обстановка по делото, преди да формира вътрешното си убеждение по установяването на обективната истина?; 4/ Допустимо и достатъчно ли е въззивната инстанция да приеме фактическата обстановка по делото за изяснена само въз основа на показанията на свидетел, единствен очевидец на процесния инцидент и на информацията, съдържаща се в медицински документи за извършени прегледи на пострадалия и предоставена от последния? и 5/ Може ли въззивната инстанция да приеме за доказано наличието на причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди, без да е изяснена по безспорен и категоричен начин фактическата обстановка по делото? Въпросите се поставят с довод, че са решени в противоречие с практиката – Тълкувателното решение № 1/2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, Тълкувателно решение № 1/01.08.2022г. по тълк.д. № 1/2021г. на ВКС, ОСГТК; решение № 202/21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, I ТО; решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II ТО; решение № 230/11.02.2013г. по т.д. № 1090/2011г. на ВКС, II ТО; решение № 141/21.09.2021г. по т.д. № 2586/2019г. на ВКС, I ТО и решение № 9/02.02.2018г. по гр.д. № 1144/2017г. на ВКС, III ГО, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касаторът поддържа също, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в описаните хипотези, съдът съобрази следното: Т. Б. К. поставя въпроси за критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и за свързаният с него процесуалноправен въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, както и за изискването на наличие на причинна връзка между противоправното деяние и твърдените вреди, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на деликт. Доводите на жалбоподателя в подкрепа на поставените въпроси са, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно занижен. В контекста на тези доводи въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, а с нея и постановения резултат. Правните въпроси са разрешени в съответствие с трайно установената и задължителна съдебна практика, цитирана от касатора. Не са налице сочените от жалбоподателя специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, определящи приложното поле на касационното обжалване и такова не следва да се допуска. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението и по поставените от касатора Община Благоевград въпроси, които обобщено се свеждат до един – този за задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. В принципната му формулировка той е общозначим по всеки гражданскоправен спор и разрешаването му в съответствие с константната практика на ВКС е гарант за законосъобразност на всяко съдебно решение, като постановено при съблюдаване на основните начала на гражданския процес въобще. Поставен е от касатора в подкрепа на оплакванията, че въззивният съд не е обсъдил и не е анализирал всички събрани по делото доказателства, предвид което е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с изискванията на процесуалния закон. Оплакванията на касатора в този смисъл не кореспондират с данните по делото и мотивите на въззивното решение, видно от които съдът се е произнесъл по доводите на касатора, като е приел, че те са неоснователни. При тази дейност, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, а при съблюдаване на същата е разрешил спора по същество след като е извършил самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения; въз основа на самостоятелна преценка по свое вътрешно убеждение е посочил кои правнорелевантни факти по предмета на спора приема за установени, а други за неосъществили се; обосновал е своите фактически констатации относно обстоятелствата от значение за спорните въпроси по делото, които подкрепил със свои правни изводи в предметните рамки на въззивното производство, очертани от въззивната жалба. При постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от установената практика, поради което липсва специално основание за достъп до касация и по тези въпроси. Неоснователен е и доводът за очевидна неправилност на въззивното решение. Такава не е видима от мотивите на акта. Не се установява грубо вътрешно противоречие на изводите на съда с правилата на формалната логика, не е приложена несъществуваща правна норма, нито е приложена правна норма противно на нейния действителен смисъл. Позоваването на приложението на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК не отговаря на изискванията за квалифицирана неправилност на съдебния акт, то е формално. При служебно извършената проверка съдът в случая не установи обжалваното решение на Окръжен съд – Благоевград да е вероятно нищожно или недопустимо. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. В подадените отговори от всяка от страните по касационната жалба на насрещната страна искане за разноски не е обективирано, поради което разноски в полза на всяка от страните не се дължат. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение