Определение № 3771 от 21.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3952/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 7297 от 23.07.2024 г., подадена от Р. Х. Г. чрез адвокат М. П. от АК - Бургас, срещу въззивно Решение № 123 от 25.06.2024 г. по в.гр.д.№ 96/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е отменено Решение № 1275 от 11.12.2023 г. по гр.д.№ 1361/2023 г. и е отхвърлен иска на Р. Х. Г. срещу А. Х. Г. за признаване за установено, че саморъчното завещание, оставено от Л. Р. Г. в полза на А. Х. Г., обявено с Протокол от 03.07.2023 г., рег.№ 5444 от 03.07.2023 г., нот.д.№ 8/2023 г. по Регистъра на завещанията на нотариус Б. К. (рег.№ 290 на НК), е нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.

Препис от жалбата е връчен на ответника по нея - А. Х. Г., от когото не е постъпил отговор.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Ищецът Р. Х. Г. и ответникът А. Х. Г. са братя и наследници по закон на майка им Л. Р. Г., починала на 14.05.2023 г. С н.а.№ 99 от 27.03.1974 г. родителите на страните са признати на основание чл. 134 ЗТСУ и чл. 289 ППЗТСУ за собственици на апартамент № 3, ет. 7, вх. В, бл. 13 в [населено място],[жк]. Към момента имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Не се спори, че ищецът и ответникът са собственици на по 1/6 ид.част от този апартамент на основание наследяване по закон от баща им Х. А. Г., а останалите 4/6 ид.части са били собственост на майка им Л. Г.. По делото е прието заверено копие от саморъчно завещание, направено от Л. Р. Г., с което тя завещава своите 4/6 идеални части от жилището на А. Х. Г.. Завещанието е подписано от завещателката и има следния текст: „Завещавам моите 4/6 на А. Х. Г. от апартамента на к/с „С.”, [жилищен адрес] ляв.”. След този текст на следващ ред завещателката е написала „С почит: Л. Р. Г., а на следващия ред под имената си е положила саморъчен подпис и е изписала дата – 15.06.2015 г. Под черта и под датата 15.06.2015 г. на друг ред, с разстояние от предишния от около 4-5 см. е изписана с друг цвят химикал дата 08.01.2017 г. и до датата е положен подпис на завещателката. В празното пространство на листа преди втората дата и подпис не е изписан текст. По делото няма спор за авторството на завещателното разпореждане, т.е., че майката на страните Л. Р. Г. е написала целия му текст и че подписът е неин. Завещанието е представено от ответника А. Г. за обявяването му от нотариус Б. К..

По делото е представен като доказателство протокол от 03.07.2023 г., изготвен от нотариус Б. К., неоспорен от страните. От съдържанието на протокола е установено, че на същата дата при нея се е явил А. Х. Г. и е поискал обявяването на саморъчното завещание на майка му Л. Р. Г., което завещание е запазено в дома на завещателката. Нотариусът е прочел завещанието, след което то е било приподписано от него и от молителя. Нотариусът е констатирал в съставения протокол, че завещанието е с ясна воля на завещателката и в края му е положен подпис, като то има две дати, а именно 15.06.2015 г., а под линия, с друг цвят на химикал е вписана дата 08.01.2017 г., която е приподписана от завещателката.

Въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. – съседка на завещателката, и Р. – зълва на завещателката. От показанията на тези свидетели, преценени в тяхната съвкупност, е установено безпротиворечиво, че Л. Г. е била разочарована от големия си син Р., който не я посещавал, не общувал с майка си и не полагал грижи за нея. Свидетелката Р. е посочила, че Л. й е споделяла за конфликти със сина й Р. и негово поведение, от което тя била много наранена и обидена като майка. С малкия си син А. поддържала много добри отношения, той и съпругата му полагали много грижи за нея. Двете свидетелки заявяват, че им е известно лично от Л., че след дълъг размисъл тя е взела решение да се разпореди в полза на малкия си син А. с идеалните си части от апартамента в[жк], [населено място], но той не бил съгласен майка му да му ги дари с нотариален акт. По тази причина Л. Г. взела решение да направи саморъчно завещание в полза на сина си А., като е споделяла този факт и с двете свидетелки. И двете свидетелки, с които завещателката е общувала често, не са заявили Л. да е споделяла с тях да се е разколебала или да е променила решението си относно завещанието. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелките, вкл. и след преценката по чл. 172 ГПК, тъй като същите са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и с останалите събрани по делото доказателства.

Прието е, че в текста на завещанието се съдържа ясната воля на завещателката да завещае 4/6 ид.части на А. Х. Г. от апартамента в к/с „С.”, [жилищен адрес] ап. ляв”. След този текст завещателката е написала “С почит: Л. Р. Г.”, а на следващия ред е изписала датата 15.06.2015 г. и е положила саморъчен подпис. Под черта и под датата 15.06.2015 г., но на разстояние и под черта е изписана с друг цвят химикал дата 08.01.2017 г. и до датата е положен подпис на завещателката. Липсва вписан допълнителен текст преди поставянето на втория подпис и дата, макар да има достатъчно свободно пространство.

Въззивният съд е приел, че предвид липсата на допълнително волеизявление на завещателката преди датата 08.01.2017 г., няма основание да се тълкува изписването на тази дата и полагането на подпис като удостоверяващи времеви момент, следващ 15.06.2015 г., в който завещателката е обективирала волеизявление за промяна или отмяна на завещателното си разпореждане. По делото са ангажирани показанията на двама свидетели, от които безпротиворечиво е установено, че волята на завещателката Л. Г. е била да се разпореди в полза на сина си А. Г. с нейните идеални части от апартамента в [населено място], к/с „С.“, а доказателства за промяна на намерението на завещателката в периода след 15.06.2015 г. до смъртта й не са ангажирани. Не са ангажирани и доказателства, които да подкрепят твърденията на ищеца, че майка му Л. Г. е съставила това завещание, без да разбира какво върши, а всички събрани по делото писмени доказателства и свидетелски показания водят до безпротиворечив извод, че Л. Г. е била в добро психично здраве до края на живота си. При тези съображения въззивният съд е приел, че втората дата и подпис не са част от завещанието, а представляват добавка, тъй като са вписани допълнително – под черта, с друг цвят химикал, и посочената втора дата – 08.01.2017 г. следва датата на съставяне на завещанието. Тази добавка обаче не разколебава извода, че завещанието е съставено на 15.06.2015 г. Липсата на волеизявление на завещателката, вписано след края на завещанието, приключващо с изписване на датата 15.06.2015 г. и подписа й, в празното поле преди датата 08.01.2017 г., води до извод, че не е обективирана промяна във волята на завещателката. Въззивният съд е приел, че добавката в процесното завещание, състояща се само от посочването на втората дата 08.01.2017 г. и полагане на подпис на завещателката не буди съмнение нито относно датата на съставяне на завещанието, нито относно волята на завещателката, поради което няма основание за извод, че завещанието е нищожно.

Въззивния съд е приел, че предявения иск за установяване нищожността на процесното завещание на основание чл. 42, б. „б” ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН – поради неспазена форма, е неоснователен. Описанието на имота в завещанието и ползващото се от завещанието лице са достатъчни, за да могат да бъдат индивидуализирани без съмнения. Констатираните непълноти, като непосочване на ЕГН и родствена връзка, както и фактът, че в завещанието индивидуализацията на апартамента не е идентична с тази, която се прави на имот в нотариален акт, в случая не водят до невъзможност или затруднения да се установи авторството на завещанието и волята на завещателката.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Нищожно ли е саморъчното завещание, ако завещателят е вписал в него две различни дати;

2. В саморъчно завещание с две различни дати, допустимо ли е съдът чрез тълкуване да определи действителната дата на неговото съставяне, в случаите, когато от съдържанието на завещанието не може да се направи извод, че едната дата сочи началото, а другата края на неговото съставяне.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр.д.№ 853/1991 г. на ВС, І г.о., Решение № 151 от 07.05.2009 г. по гр.д.№ 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 601 от 18.11.2005 г. по гр.д.№ 302/2005 г. на ВКС, І г.о., Решение № 398 от 16.01.2013 г. по гр.д.№ 992/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 23 от 05.06.2019 г. по гр.д.№ 888/2018 г. на ВКС, І г.о.

По отношение на Решение № 105 от 21.10.1991 г. по гр.д.№ 853/1991 г. на ВС, I г.о., Решение № 151 от 07.05.2009 г. по гр.д.№ 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 601 от 18.11.2005 г. по гр.д.№ 302/2005 г. на ВКС, І г.о. следва да се подчертае, че, с оглед разясненията по т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и доколкото са постановени при действието на отменения ГПК, същите не обективират практика, подлежаща на съпоставяне с въззивния акт в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице противоречие между формираната от въззивния съд правораздавателна воля и практиката на ВКС, на която се позовава касаторът. В Решение № 398 от 16.01.2013 г. по гр.д.№ 992/2011 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 23 от 05.06.2019 г. по гр.д.№ 888/2018 г. на ВКС, І г.о. е прието, че саморъчното завещание е нищожно, ако в него завещателят е вписал две различни дати на съставяне, освен ако е посочил едната като начална дата на написването му, а втората – като край на този процес; съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие; завещанието е строго формален акт и датата на съставянето му е един от съществените му задължителни реквизити, тъй като само въз основа на нея може да се извърши преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането, както и за автентичността на документа; ако в завещанието са посочени две дати, такава преценка е невъзможна, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че първата от тях сочи началото на съставянето му, а другата бележи края на извършването на разпореждането. По настоящото дело въззивният съд не е приел, че завещанието носи две дати, съответно не е било необходимо да се изследва въпросът дали съставянето му е започнало на една дата, а е довършено на друга. Правнорелевантните факти в разглеждания случай са различни от тези в представените съдебни решения, поради което обективираното в тях тълкуване не е приложимо към настоящия случай и не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия