Решение № 819 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2536/2008 г.

Решение № 819 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2536/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Н. от гр. С. срещу решение от 7.03.2008 г. по гр. д. № 2287/07 г. на Софийски градски съд. В жалбата се поддържа оплакване срещу извода на въззивния съд, че при процесното уволнение е бил спазен чл. 329 от КТ. Ответникът в производството ДКЦ ХХII-София ЕООД не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. С определение № 350 от 17.09.2008 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на СГС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като противоречи на трайната практика на ВКС по приложението на чл. 329 от КТ, според която подборът е законен само при извършена реална съпоставка на трудовата дейност на лицата, подлежащи на подбор, като оценката за нивото на справянето им с трудовите задължения следва да почива на конкретни обстоятелства от трудовата им дейност. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е отменил решението от 11.04.03 г. по гр. д. № 9674/2002 г. на Софийския районен съд и е отхвърлил предявените от А. Ц. Н. против ДКЦ ХХII-София ЕООД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на Н.от длъжността "регистратор", извършено със заповед № 177/10.06.2002 г. на основание "съкращаване на щата" е законно, тъй като е настъпило посоченото основание за уволнение, проведен е подбор по чл. 329 от КТ и той е законен. Решението е неправилно. Проведеният подбор е установен по делото с протокол от 05.06.2002 г. на комисия, назначена със заповед на управителя на дружеството. В този протокол е посочено, че длъжността "регистратор" се изпълнява от 5 лица. Четири от тях - К. С., Г. Д., Б. К. и Ю. Х. притежават необходимите умения и квалификация и работят добре, а А. Н. не изпълнява добре трудовите си задължения, държи се недостатъчно любезно с пациентите и затова тя трябва да бъде предложена за уволнение. При тези данни въззивният съд не е имал основание да приеме, че е спазен чл. 329 от КТ. Протоколът от 05.06.2002 г. не удостоверява реално сравняване между лицата, заемащи длъжността "регистратор" по критериите на чл. 329 от КТ - квалификация и ниво на справяне с работата. За четири от тези лица е направен извод, че се справят добре с работата, без да са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е направена тази оценка. Изводът, че А. Н. не изпълнява добре трудовите си задължения и не се държи достатъчно любезно с пациентите се е оказал решаващ, без обаче зад тези общи формулировки да са посочени конкретни данни, при които е направен този извод. Тъй като съдът упражнява контрол за законност на уволнението, включително и за спазването на чл. 329 от КТ, той трябва да се увери, че в резултат на подбора са останали на работа тези, които са най-квалифицирани и работят най-добре. Без реална съпоставка на сравняваните лица, такава преценка не може да бъде направена. Затова в практиката си ВКС настоява, че в съдебния процес работодателят следва да установи с всякакви допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, онези факти и обстоятелства, които са довели до конкретните оценки - т.е. защо е прието, че едни лица работят по-добре, в сравнение с други. Такива доказателства в случая не са налице, ето защо следва да се приеме, че чл. 329 от КТ не е спазен и процесното уволнение е незаконно. Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, т. 3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,