Определение № 852 от 08.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1103/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Николова Николова в качеството на синдик на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./ срещу решение № 472 от 11.11.2022 г. по в. т. д. № 143/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 21101 от 26.08.2021 г. по т. дело № 10/2021 г. на Кърджалийски окръжен съд са отхвърлени предявените от Д. З. М. – И., заменена в хода на процеса от А. Николова Николова, в качеството й на синдик на ЕТ „С. – С. Г.“, иск с правно основание чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ срещу ЕТ „С. – С. Г.“, Г. Р. М., И. Г. М. и „И. Инвестмънтс“ ЕООД за прогласяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ на сделката – покупко-продажба на недвижим имот, сключена с нот. акт № 7 от 23.01.2020 г., том І, рег. № 298, дело № 7/2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с която ЕТ „С. – С. Г.“ е продал на Г. Р. М. по време на брака й с И. Г. М. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, както и на последващата сделка, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том І, рег. № 799, дело № 24 от 06.03.2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с която Г. Р. М. и И. Г. М. са продали на „И. Инвестмънтс“ ЕООД същия недвижим имот, както и обусловения иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ срещу „И. Инвестмънтс“ ЕООД за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, предмет на договорите за продажба, сключени последователно с нот. акт № 7/2020 г. и нот. акт № 24/2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК. Решението е постановено при участието на „Текстил груп“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е обявена за недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ сделката, извършена с нотариален акт за покупко-продажба № 7/2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с която едноличният търговец е продал на Г. Р. М. по време на брака й с И. Г. М. следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.103 по КККР на [населено място] с площ 1414 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него и поземлен имот с идентификатор № 40909.21.106 по КККР на [населено място] с площ 537 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него и Г. Р. М. и И. Г. М. са осъдени да върнат в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ описаните недвижими имоти въззивният акт е влязъл в сила като необжалван. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Касационният жалбоподател счита, че по делото е установено, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец на сделката, оформена в нот. акт № 7/2020 г., по силата на която длъжникът е продал на Г. Р. М. по време на брака й с И. Г. М. поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място]. Мотивира становище, че „И. Инвестмънтс“ ЕООД, на което посочените физически лица са продали описания имот с последващата сделка – договор за продажба, сключен във формата на нот. акт № 24/2020 г., е трето недобросъвестно лице по смисъла на чл. 647, ал. 3 ТЗ, тъй като е знаел, че сделката уврежда кредиторите на несъстоятелния длъжник. Счита, че по делото е установена недобросъвестността на дружеството купувач, тъй като: двата договора са сключени през изключително кратък период от време; налице са данни за съпътстващи отношения между страните, излизащи извън обичайната цел на всеки един от договорите поотделно и извън икономическата им обоснованост; е доказана нееквивалентност на престациите по договорите и няма данни за парични престации на приобретателите, а дори да има такива, техният размер е символичен с оглед стойността на имотите, което изключва всякаква стопанска логика и прави вероятно подозрението, че целта на сделките е имотите да излязат от патримониума на длъжника и да се увредят кредиторите на несъстоятелния търговец. Допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. за предпоставките, при които се приема добросъвестност на трети лица в производството по предявен от синдика отменителен иск по чл. 647 ТЗ; 2. за преценката на еквивалентността на престациите и тяхното значително несъответствие при атакувана сделка с иск от синдика по чл. 647 ТЗ /за преценка на предпоставката - „даденото значително надхвърля по стойност полученото“/“ Касаторът твърди, че при разрешаването на поставените въпроси съдът се е отклонил от практиката на ВКС – решение № 117 от 23.03.2020 г. по т. д. № 3192/2018 г., I т. о. и решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г., I т. о. Поставя въпросите и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „И. Инвестмънтс“ ЕООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Длъжникът в несъстоятелност ЕТ „С. – С. Г.“ и третото лице помагач на страната на ищеца „Текстил груп“ ООД, [населено място] не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Пловдивски апелативен съд е съобразил, че са предявени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и обусловен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, като предмет на отменителните искове са договор за продажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място], сключен във формата на нот. акт № 7/2020 г. между ЕТ „С. – С. Г.“ като продавач и Г. М., която е била в брак с И. М. към момента на сделката, като купувач и последващата сделка, оформена в нот. акт № 24/2020 г., по силата на която посочените физически лица са продали недвижимия имот на ответника „И. Инвестмънтс“ ЕООД. Доколкото по отношение на този недвижим имот е налице поредица от сделки, въззивният съд е счел, че приложение следва да намери разрешението, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, макар и отнасящо се до искове по чл. 135 ЗЗД. Изтъкнал е, че както разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, така и тази на чл. 647, ал. 3 ТЗ защитават кредиторите и спрямо последващите приобретатели, придобили възмездно права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако те са били недобросъвестни, като за уважаването на иска е необходимо да бъде установена недобросъвестност на последния приобретател, придобил имота на възмездно основание. Позовавайки се на задължителните разяснения по т. 3 от посоченото тълкувателно решение, Пловдивски апелативен съд е посочил, че ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен дори да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки. В обжалваното решение е направен извод за допустимост на предявените отменителни искове. Посочено е, че първата сделка е извършена от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /09.01.2020 г./ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като попада в приложното поле на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Съдът е отбелязал, че сделката е сключена след началната дата на неплатежоспособността на едноличния търговец, като даденото по сделката надхвърля значително полученото по нея – продажната цена на трите имота по договора е 8 400 лв., данъчната им оценка – 99 224, 24 лв., а пазарната им стойност според оценителната експертиза – 153 336 лв., като поземленият имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] е с пазарна цена от 101 251 лв., тоест е налице нееквивалентност на престациите. Решаващият състав е приел, че по делото не се установява последният приобретател ответникът „И. Инвестмънтс“ ЕООД да е бил недобросъвестен към момента на сключване на договора за продажба – 6.03.2020 г., поради което предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване недействителността на сделките за прехвърляне на правото на собственост върху поземленият имот с идентификатор № 40909.21.107 и обусловеният осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на този имот са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изложил е мотиви, че недобросъвестността се изразява в знание за увреждане на интересите на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ и следва да е налице по отношение на „И. Инвестмънтс“ ЕООД, придобило имота по възмезден начин преди вписване на исковата молба за прогласяване на относителната недействителност на сключената от длъжника разпоредителна сделка за този имот. С оглед обстоятелствата, на които ищецът е основал тезата си за недобросъвестност на дружеството, съдът е посочил, че доводите за безвъзмездност на сделката се опровергават от посоченото в нот. акт № 24/2020 г., че продажната цена на имота е 9500 лв. и е изплатена от купувача на продавачите изцяло и в брой преди подписването. Изтъкнал е, че безвъзмезден характер на сделката не може да бъде изведен и от факта, че продажната цена е в пъти по-ниска от пазарната стойност на имота /101 251 лв./ и от неговата данъчна оценка /87417, 94 лв./ В този смисъл съдът е намерил за неоснователен довода на ищеца, че договорената между страните и платена цена е аргумент за недобросъвестност на „И. Инвестмънт“ ЕООД. Посочил е, че цената би могла да се преценява наред с други обстоятелства, които в своята съвкупност да обосноват извод, че приобретателят е сключил сделката, знаейки, че с нея се увреждат интересите на кредиторите на несъстоятелността на длъжника ЕТ „С. – С. Г.“, но такива в случая не се твърдят и установяват. Изтъкнал е, че няма никакви твърдения и доказателства за отношения между приобретателя от една страна и прехвърлителите по сделката и несъстоятелния длъжник от друга, въз основа на които да се правят изводи за недобросъвестност, като последните не могат да почиват на подозрения. Изложил е съображения, че двете сделки са сключени в период от 43 дни, като категорично е установена и нееквивалентността на престациите по тях, но тези обстоятелства сами по себе си не обосновават извод за недобросъвестност. Определил е като неоснователни и твърденията на ищеца, че идентичните и близки по размер разплащания по двата договора сочат на наличие на съпътстващи отношения между страните. В решението е изтъкнато, че е безспорно и се установява от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество, че в предмета му на дейност са включени покупката и продажбата на недвижими имоти, поради което при липсата на други доказателства следва да се приеме, че сключването на процесната сделка е част от обичайната му търговска дейност. Изразено е становище, че за дружеството приобретател не съществува задължение да изследва отношенията между страните по предходната сделка, въз основа на която неговите праводатели са придобили имота от длъжника, за да се приеме, че е трябвало да знае за откритото производство по несъстоятелност на праводателя на неговите праводатели и че сключването на сделката е насочено към увреждане на кредиторите. Накрая съставът на апелативния съд е изтъкнал, че дори да се приеме, че прехвърлителите физически лица са знаели за образуваното към момента на сделката от 23.01.2020 г. производство по молба по чл. 625 ТЗ срещу длъжника едноличен търговец и за откритото производство по несъстоятелност на търговеца към момента на втората сделка /06.03.2020 г./ като лица, които са договаряли с длъжника, тяхното знание е без значение за уважаване на иска. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличието на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалваното съдебно решение налага допускане на касационно обжалване. В случая се касае до предявени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на поредица от сделки, първата от които е сключена от длъжника. Налице е задължителна практика – Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно предпоставките за допустимост на производството по чл. 135 ЗЗД в хипотезата на поредица от сделки, която въззивният съд е намерил за приложима и в настоящото производство. Това налага касационната инстанция да извърши преценка дали въззивното решение в обжалваната му част е допустимо. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение. По материалноправните въпроси на касатора съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК в зависимост от преценката за допустимост на атакувания съдебен акт. Делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ. При призоваването на страните следва да се съобрази, че на 3.02.2023 г. в ТРРЮЛНЦ е вписан нов синдик на ЕТ „С. – С. Г.“, а именно В. Л. Г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение