Определение № 24 от 28.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 47/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на З. „ А. „ против решение от 13.09.2012 год. по гр.д.№ 427 / 2012 год. на Софийски градски съд, АО, ІІІ Г състав, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, постановено на 21.11.2011 год. по гр.д.№ 27 529 / 2010 год.. Със същото са отхвърлени предявените от З. „ А. „ против [фирма] обективно съединени искове, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК с чл.213 ал.1 КЗ и чл. 422 ал.1 ГПК вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД, за установяване вземания на застрахователя, по силата на суброгационното му право спрямо делинквента, отговарящ в случая по правилата на обективната отговорност за вреди, съгласно чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, след заплащане застрахователно обезщетение на пострадалия, на основание сключена имуществена застраховка „ Каско, съответно: в размер на 5 280,64 лв. / главница / и 1 580,43 лв. / мораторна лихва /. За вземанията ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, срещу която ответникът е възразил своевременно по реда на чл.414 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването, но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК, предвид следното: Предявените вземания, обуславящи цената на исковете, са всяко под 10 000 лева, при законодателно предвиден минимален праг за касационна обжалваемост по търговски дела 10 000 лева. Правното основание на претенцията е чл. 422 ГПК вр. с чл.213 ал.1 КЗ - суброгиране застрахователя - заявител в заповедното производство - в правата на удовлетворения застрахован, спрямо причинителя на увреждането, обезщетено от застрахователя. Договорът, в причинност с който се твърди възникнало суброгационното право на заявителя, е абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл.1 ал.1 т.6 ТЗ. Макар спрямо ответника претенцията на З. „ А. „ да не се основава пряко на сключена помежду им търговска сделка, спорът предпоставя търговски характер на делото, предвид обусловеност на предявимото право от реализирането на фактически състав по търговска сделка. В този смисъл, понятието „ търговско дело „ е по-широко от понятието „ търговски спор „ по чл. 365 от ГПК и обхватът му не се изчерпва с претенции, основани на търговска сделка, сключена между спорещите страни. Непротиворечива е практиката за възприемане търговски характер на делото по суброгационните искове на застрахователи, основани на чл.213 КЗ и чл.402 ал.1 ТЗ / отм. /. Така: опр. № 812 от 17.10.2011 год. по ч.т.д.№ 693 / 2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; опр. № 132 от 24.02.2012 год. по ч.т.д.№ 28 / 2012 год. ВКС, ІІ т.о. ,опр. 87 от 10.04.12 год. по т.д.№ 264 / 12 год. ІІ т.о., опр.№ 259 от 15.11.2011 год. по т.д.№ 1074 / 11 год. ІІ т.о., опр. № 414 от 02.06.2011 год. по ч.т.д.№ 379 / 11 год. на І т.о. на ВКС и др .. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение