Определение № 432 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 278/2021 г.

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 262047 от 02.12.2020 г. от Д. Н. Д. от [населено място], [община], област Варна, чрез пълномощника си адв. Ж. Б. от АК-Стара Загора, против въззивно решение № 260030 от 16.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 302/2020 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 260029 от 03.07.2020 г. по гр.д. № 423/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, е оставено без уважение искането от Д. Н. Д., осиновена през 1970 г., да й бъде предоставена информация за произхода, основано на твърдение, че важно обстоятелство налага това: осиновителите й са починали, тя няма други близки, както и за снемане на фамилна анамнеза, на основание чл. 105 СК. Релевират се касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа, че в така постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по обуславящи правни въпроси, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: представлява ли „важно обстоятелство“ по см. на чл. 105 СК наличието на установен с медицински документ здравословен проблем и следва ли страната да докаже в това производство наследствеността на заболяването; обстоятелството, че биологичната майка е починала, а бащата е неизвестен, следва ли да мотивира съда на извод за неоснователност на искането за разкриване на тайната на осиновяването; длъжен ли е съдът да обсъди всички изложени обстоятелства и какъв е критерия за преценка, кои от тях са „важни“ по смисъла на чл. 105 СК за допускане разкриване на произхода на осиновеното лице. В изложението се релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – „очевидна неправилност“, която се обосновава с противоречие на приетото от въззивния съд в обжалваното решение с разпоредбите на КЗПЧОС и по конкретно на чл. 8 от Конвенцията, както и че е постановено в противоречие със съдебната практика по тълкуването на чл. 105 СК, съдържаща се в посочени решения на първоинстанционни и въззивни съдилища. Контролиращата страна Апелативна прокуратура - Варна не е взела становище по касационната жалба в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че молбата на Д. Н. Д. за предоставяне на информация за биологичния й произход от делото за осиновяване по твърдения, че важни обстоятелства налагат това – осиновителите й са починали, тя няма други близки и за снемане на фамилна анамнеза, на основание чл. 105 СК, е неоснователна, тъй като молителката не е доказала в производството по делото наличието на „важни обстоятелства“, каквото е изискването на закона. Приел е, че молителката не е установила, че твърдяното важно обстоятелство – снемане на фамилна анамнеза в случая е налице, тъй като представеното медицинско направление не установява ролята на наследствеността в заболяването или в конкретното му лечение. Приел е също така, че от данните по делото е установено, че молителката няма близки по степен роднини: биологичната й майка е починала, не е оставила други низходящи и възходящи, а произходът от бащата е неустановен, както и че в случая не е нарушена разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, регламентираща правото на зачитане на личния и семейния живот, тъй като такъв достъп е законодателно уреден в разпоредбата на чл. 105 СК, но молителката не е доказала наличието на предвидените в закона условия затова, поради което е отхвърлил молбата. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси. В представеното от касаторката изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК/приложима ред. Д.В., бр.86 от 27.10.2017г./, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от материално и/или процесуално естество, от който зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС – т. 1 и/или да е рeшен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейски съюз – т. 2, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В случая като основание за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Доколкото в изложението се сочи, че приетото от въззивния съд е в противоречие с постановени първоинстанционни и въззивни решения, които са посочени, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в действащата към момента на подаване на касационната жалба/02.12.2020 г./ редакция на тази разпоредба/ Д.В., бр. 86 от 27.10.2017 г./, това основание е свързано с противоречие с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз, а не с противоречива съдебна практика, каквато е старата редакция на този текст. За да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са необходими следните кумулативни предпоставки: да се постави въпрос, отговорът на който обуславя изхода на делото и този отговор да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото. Поставените правни въпроси, посочени по-горе, така както са формулирани, не се явяват обуславящи за изхода на делото, поради което по тях не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като трите поставени правни въпроса са свързани с извода на въззивния съд, че в производството по иска с правно основание чл. 105 СК за разкриване тайната на осиновяването, молителят следва да докаже наличието на важни обстоятелства затова, тъй като българското законодателство в областта на осиновяването регламентира, както правото на запазване тайната на осиновяването, така и правото на осиновения на информация, но тайната на осиновяването е основен принцип, а разкриване на лични данни за биологичните родители може да бъде допуснато само при наличието на конкретни предпоставки – установяване на важни обстоятелства, факти, които молителката в случая не е доказала в процеса. Приел е, че молителката не е установила, че твърдяното важно обстоятелство – снемане на фамилна анамнеза в случая е налице, тъй като представеното медицинско направление не установява ролята на наследствеността в заболяването й или в конкретното му лечение, а без доказване на визираната предпоставка от закона, достъпът до информацията не може да бъде разрешен, а не е приел, че молбата е неоснователна, тъй като биологичната майка е починала, а бащата е неизвестен. В заключение, тези въпроси в случая са неотносими за изхода на делото, тъй като молителката не е посочила нито един конкретен факт в молбата, който да бъде установен в производството чрез доказателства и след това да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК. Освен това доводите, свързани с личния и семеен живот - за изграждане на собствена идентичност, предотвратяване на възможността от обвързване или сключване на брак с биологични родственици и узнаване на генетична предразположеност или фамилна обремененост с цел превенция, не представляват конкретни факти от действителността, а са правна квалификация, описание на общите белези на юридическите факти от хипотезата на правната норма, но за да се стигне до правна квалификация на фактите и приложение на правната норма, преди това в молбата си молителката следва да е направила твърдения и да е доказала наличието на конкретни факти от действителността, за да може след това съдът да изтълкува и приложи правната норма. Не е налице и релевираното от касаторката основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /очевидна неправилност/ за допускане на касационното обжалване, тъй като не се констатира наличието на такъв, съществен порок на обжалваното решение, който да е установим без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Единствено твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с нормите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, които са пряко приложими и по-конкретно на чл. 8 ЕКЗПЧОС, регламентиращ правото на зачитане на личния и семейния живот. В случая обаче молителката не е упражнила право по чл. 8 ЕКЗПЧОС, тъй като производството по чл. 105 СК е охранително производство, в което искането за разкриване тайната на осиновяването е правна възможност, а не упражняване на потестативно или притезателно субективно право. При осъществяване на правна възможност за разлика от упражняването на субективно право, няма насрещен задължен правен субект, не се формира сила на пресъдено нещо и съдът следи служебно да не бъдат накърнени интересите на трети лица/биологичните родители/. В случая при постановяване на решението си въззивният съд не го е постановил нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност, поради което не е налице и релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. С оглед на това, заявените твърдения в изложението за допускане на касационното обжалване на практика представляват оплаквания за необоснованост на съдебния акт, което представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. последно ГПК и като такова не може да послужи за целите на селекцията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,