Определение № 1039 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 788/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „В. и К. Й. гр.В. Т., представлявано от управителя Р., чрез процесуалния си представител –адвокат В. против въззивно решение № 52 от 1.03.2010г. по в.гр.д.№ 66 по описа за 2010г. на Великотърновски окръжен съд,с което е потвърдено решение от № 715 от 28.10.2009г. по гр.д. № 2671/2009г.на Великотърновски районен съд,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за правнорелевантния момент,към който следва да се преценя приложимостта на предвидената в чл.333 ал.1 т.4 от КТ предварителна закрила при уволнение- момента на прекратяване на трудовото правоотношение или момента на получаване на предизвестието за уволнение.Позовава се на две казуални решения на ВКС. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността на подадената касационна жалба. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: Правният си извод за основателност на предявения иск - въззивният съд е мотивирал единствено с довода за липса на доказателства, установяващи,че работодателят е поискал и получил предварително разрешение от областната инспекция по труда за увлонението на ищцата. Необходимостта от такова е мотивирал с факта,че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение –същата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност.Установено е,че към момента на получаване на предизвестието за уволнение –ищцата е била на работа/не е била в отпуск поради временна нетрудоспособност/,поради което е и поставен въпрос от касатора за правнорелевантния момент,към който следва да се преценя приложимостта на предвидената в чл.333 ал.1 т.4 от КТ предварителна закрила.Пред вид на обстоятелството,че този въпрос е свързан с решаващите мотиви на съда, той е от значение за изхода на спора. С оглед представените от касатора–казуални решения № 206 от 29.02.2000г.по гр.д.№ 617/98г.и № 846 от 2.07.2005г.по гр.д.№ 2293/05г.на ВКС,в които е прието, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника поражда действие с достигане на отправеното предизвестие за уволнение до работника,а заповедта за уволнение има само констативен характер- следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос за правнорелевантния момент, към който следва да се преценя приложимостта на предвидената в чл.333 ал.1 т.4 от КТ закрила -е противоречиво разрешаван от съдилищата.Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване на постановения съдебен акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение