Определение № 181 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3660/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТПК „Михалково”, [населено място], [община] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 208 от 21.08.2020 г. по гр.д.№ 284/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Девински районен съд по гр.д.№ 414/ 2019 г. и по този начин по предявения от Община Девин против касатора иск, квалифициран по чл.124 ал.1 ГПК, е прогласен за нищожен договор за продажба на общински недвижим имот № * – ***/ 19.12.2012 г. и на анекс към договора от 22.04.2013 г., с който Община Девин продава на ТПК „Михалково” общински недвижими имот - земя с площ 2,764 кв.м., имот пл.№ *****, десета категория при неполивни условия, находящ се в м.”Б.” в землището на [населено място], Община Девин, актуван с акт за общинска собственост № ****/ 30.10.2012 г., при граници имот № ****** – жилищна територия на [населено място], имот № ****** – държавен, имот № ****** на „Ена Михалково” ЕООД, имот № ****** – вътрешна река МОСВ и имот № ****** – нива ДПФ на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, поради сключването му в противоречие с чл.35 от ЗОбС, като касаторът е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол поради очевидната му неправилност, състояща се в неправилно приложение на чл.35 ЗОбС, която норма съдът неправилно счел за неовластяваща кмета на община да продава нейни недвижими имоти – частна държавна собственост без решение на общинския съвет. Освен това повдига правни въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: подлежи ли на разглеждане в производството по иск за установяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот възражението на приобретателя по този договор, че е придобил собствеността въз основа на давностно владение; нищожен ли е поради противоречие със закона административен акт, с който кмета на община заповядва да се продаде нейн недвижим имот без преди това да е имало взето решение за продажбата от общинския съвет; нищожен ли е поради противоречие със закона договор, сключен въз основа на обявен за нищожен административен акт, ако не е обявена нищожността на наредба, въз основа на която този акт е издаден; и нищожен ли е договор за продажба на общинска земя без решение на общинския съвет, ако законът е предвиждал особен ред за сключването му (без решение на общинския съвет) и този ред е възпроизведен в общинските наредби, действали продължително време. Жалбоподателят счита, че първите два от въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС), а за останалите поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Община Девин оспорва жалбата с доводи по правилността на обжалваното решение, без да взема изрично становище по наличието на основания за допускане на касационния контрол. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявения иск, въззивният съд приел за установено, че по искане на ТПК „Михалково” кметът на община Девин издал заповед № РД-09-493/ 14.12.2012 г., с която определил кооперацията за купувач на процесния недвижим имот – частна общинска собственост. Със заповед № РЗ-09-116/ 19.03.2013 г. била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта от 14.12.2012 г. относно цената, по която имотът се продава – 8 292 лв. С решение на Административен съд – Смолян № 346/ 17.09.2018 г. по адм.д.№ 86/ 2018 г., влязло в сила от 10.04.2019 г., горепосочените заповеди били обявени за нищожни поради издаването им без законът да е овластил за това кмета на общината, в противоречие с чл.35 ал.1 ЗОбС. От правна страна съдът посочил, че решението на административния съд има действие спрямо всички на основание чл.177 ал.1 АПК и чл.17 ал.2 ГПК. Щом като заповедта за определяне на купувач била обявена за нищожна, липсвал елемент от сложния фактически състав на сделката и тя се явявала сключена в нарушение на материалния закон (чл.35 ал.1 и ал.6 ЗОбС), тъй като била извършена без общинския съвет да е взел решение за продажбата и без проведен търг или конкурс. По възражението на касатора за изтекла в негова полза придобивна давност съдът не счел за необходимо да се произнася като посочил, че по делото не е предявен иск за собственост и че предмет на производството е единствено валидността на сделката между страните. С оглед мотивите на въззивния съд, обуславя обжалваното решение единствено процесуалноправният въпрос подлежи ли на разглеждане в производството по иск за установяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот възражението на приобретателя по този договор, че е придобил собствеността въз основа на давностно владение. Неоснователно обаче касаторът поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решение по гр.д.№ 1273/ 2009 г., ІІ г.о. В посочения акт на поставения от жалбоподателя въпрос не е даден отговор, а е разрешен въпросът как се придобива собствеността чрез добросъвестно владение (не е такова владението, основано на нищожно правно основание). Съставът на ВКС не е приел, че съдът дължи произнасяне по направено възражение за давност и когато е сезиран с иск за установяване на нищожност на правна сделка. Напротив, в обжалваното решение въпросът е разрешен в съответствие с установената практика, според която ако не е предявен иск за собственост, възражението за придобиване на такава чрез давностно владение е извън предмета на делото. Останалите формулирани от касатора правни въпроси не обуславят обжалваното решение. В него въззивният съд не е преценявал нищожен ли е поради противоречие със закона административен акт, с който кметът на община заповядва да се продаде нейн недвижим имот без преди това да е имало взето решение за продажбата от общинския съвет. Напротив, той изрично е постановил, че по този въпрос има влязло в сила решение на административния съд и че това решение е задължително за всички, включително за общия съд, който е сезиран със спор за гражданскоправните последици на обявения за нищожен административен акт. Във връзка с този му извод процесуалноправен въпрос не е релевиран от касатора. А що се касае до въпросите за значението на обстоятелството, че не е обявена нищожността на наредбата, въз основа на която нищожният административен акт е издаден и че тази наредба е действала продължително време, те са необуславящи, защото по тях няма произнасяне в обжалваното решение. Същите не са поставени пред въззивния съд, а поставянето им за първи път в касационното производство е недопустимо. Затова не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 ГПК. Няма такова основание и по твърдението за очевидна неправилност на решението. Хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато без извършване на допълнителна проверка, от съдържанието на самия акт може да бъде констатиран такъв тежък порок, който го прави нетърпим за правовия ред. В случая жалбоподателят основава твърденията си за очевидна неправилност единствено с доводи за неправилно разрешаване на формулираните от него правни въпроси във връзка с приложението на чл.35 ЗОбС. Доколкото тези въпроси са необуславящи, то няма как обжалваният акт да бъде счетен за очевидно неправилен. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и