Определение № 899 от 30.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1032/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. С. като майка и законен представител на О. М. А. срещу решение № 84/20.03.2023 г. по в. гр. д. № 11/2023 г. на Окръжен съд Добрич, с което е отменено решение на Районен съд Добрич и е уважен предявен от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна иск с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК, съответно е обявен за недействителен по отношение на държавата договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен между „Трансформърс Петров 75“ ЕООД и О. А., внук на едноличния собственик на капитала. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - субективен и обективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В процесната хипотеза съдът е сезиран с иск по чл. 216 ДОПК с цена 9 250 лв. Предмет на оспорването е прехвърлителна сделка на незастроен имот, отреден за производствена и складова дейност, ведно с право на строеж върху него, сключена между търговско дружество и физическо лице. Спорът е търговски, тъй като произтича от функционалната обвързаност на предявения иск с разпоредителната сделка, страна по която е търговско дружество, и предвид разпоредбите на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. Настоящият състав на съда приема, че атакуваната от публичен изпълнител продажба е била извършена във връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност, т. е. при приложение на субективния критерий сделката следва да се определи като търговска. В случая приложение не намира изключението по чл. 113 ГПК, тъй като купувачът физическо лице не е придобил стока по смисъла на §13, т. 13 от ДР на ЗЗП, вр. с § 6, т. 18 от ДР на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Извод за търговския характер на подобен спор се извежда и в определение № 692/22.12.2022 г. по ч. т. д. № 2650/2022 г. на II т.о. на ВКС. Размерът на претенцията е под прага за касационно обжалване от 20 000 лв. включително, регламентиран в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че атакуваното въззивно решение не подлежи на обжалване пред настоящата инстанция, въпреки посоченото в обратен смисъл в неговия диспозитив. Подадената от С. Р. С. като майка и законен представител на О. М. А. касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС