Определение № 2737 от 30.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1676/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. [община] могили, представлявана от кмета Б. Д. Б., чрез процесуалния представител адвокат Е. К., обжалва решение № 101 от 08.05.2024 г., поправено с решение № 106 от 10.05.2024 г., по в.гр.д. № 94/2024 г. на Апелативен съд –Велико Търново, с което след отмяна на решение № 295 от 03.08.2023 г. по гр.д. № 49/2023 г. на Окръжен съд Русе, ГК, е осъден касационният жалбоподател да заплати на „Рибовъдство Острица“ ООД, [населено място], на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 25 001 лв, частично предявен иск от вземане в размер на 491 936,36 лв ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: I.Въпроси относно погасителната давност за вземанията за подобрения, извършени от наемателя в наетия имот: 1.От кога започва да тече погасителната давност за вземания за подобрения, извършени от наемателя в наетия имот? 2.Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на наемател от наемодател, произтичащи от неоснователно обогатяване вследствие извършени подобрения на наетата вещ? Твърди, че по тези въпроси е налице противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 40/19.01.2024 г. по гр.д. № 3815/2022 г., на ВКС, IV гр.о., ГК; решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 79/05.02.2009 г. по гр.д. № 5723/2007 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 1338/21.05.1965 г. по гр.д. № 625/1965 г., I гр.о.; определение № 1470/23.12.2015 г. по гр.д. № 5521/2015 г. на IV гр.о. Твърди, че с ППВС 6/74 г. било прието, че давността тече от извършване на подобрението. II.Въпроси относно приложението на чл. 59 от ЗЗД при наличие на друг способ за защита на спорното право: 1.Как се уреждат отношенията между собственика и подобрителя на наетата вещ, ако имат сключен договор за наем - съобразно договора за наем или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно на неоснователно обогатяване - чл. 60 - 62 и чл. 59 от ЗЗД, а за добивите - чл. 93 от ЗС? 2.Разполага ли с право на иск по чл. 59 от ЗЗД този, който може да защити правото си с друг иск, например на договорно основание? 3.Разполага ли с право на иск по чл. 59 от ЗЗД този, който може да защити правото си с друг иск, но е пропуснал да го предяви в установените давностни и преклузивни срокове? 4.Прилага ли се чл. 59 ЗЗД, когато е налице друг ред за възмездяване на държателя за извършени подобрения в чужд имот? Ако подобренията са извършени по силата на клаузи от договора за наем, отношенията между наемателя и наемодателя следва ли да се уредят съобразно договора? 5.Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД за извършени подобрения от наемател в наетия имот, приложима ли е при наличие на клауза в наемния договор относно подобренията на наетия имот? 6.Когато първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 59 от ЗЗД, следва ли въззивният съд да изследва служебно въпроса за липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец? 7.Следва ли искът, въз основа на който е образувано първоинстанционното производство в настоящия случай, да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД - иск за реално изпълнение на договорно основание, а не като такъв по чл. 59 от ЗЗД /за неоснователно обогатяване/, каквато е дадената от първоинстанционния съд правна квалификация? Твърди, че по тези въпроси е налице противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 737/29.12.2010 г. по гр.д. № 181/2010 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 402 от 20.06.2005 г. по т.д. № 687/2004 г. на ВКС, I т.о.; решение № 124/24.03.2011 г. по гр.д. № 882/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 389/23.05.2010 г. по гр.д. № 738/2009 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 249/23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, IV гр.о.; тълкувателно решение № 85/1968 г. по гр.д. № 149/1968 г. на ОСГК; решение № 411/07.02.2014 г. по гр.д. № 115/2013 г. на ВКС, IV гр.о. III.Въпроси относно елемента - наличие на обедняване на ищеца по иск по чл. 59 ЗЗД: 1.Следва ли да се установи действителния размер на обогатяване на ответника и обедняване на ищеца при претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД и следва ли да се разграничат необходимите разноски от подобренията? 2.Налице ли е обедняване на наемателя, в случаите, в които е извършил разходи за подобрения на наетия имот, които разходи са му били възстановени от ЕСИФ и/или от държавния бюджет, чрез отпускането на целева безвъзмездна финансова помощ за наетия обект, собственост на наемодателя? 3.Би ли била основателна претенцията на наемателя за повторното възстановяване на финансираните безвъзмездно разходи? 4.Съставлява ли неоснователно обогатяване на наемателя, възстановяването на извършени от него разходи за подобрение на наетата вещ от страна на наемодателя- собственик, ако тези разходи вече са били възстановени от ЕСИФ и/или държавния бюджет, чрез отпускането на безвъзмездна целева помощ? По тези правни въпроси счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. IV. Въпроси относно законността на претендираните подобрения и кога следва да се присъдят на основание чл. 59 ЗЗД: 1.Може ли наемодателят - собственик на имот да се ползва правомерно от извършени от наемателя незаконни по смисъла на ЗУТ подобрения в имота /основен ремонт/? Съставляват ли такива подобрения обогатяване на наемодателя по смисъла на чл. 59 ЗЗД? 2.Основателна ли е претенцията на наемателя за възстановяване на извършени разходи за подобряване на наетия имот, ако тези подобрения съставляват незаконен строеж по смисъла на ЗУТ? По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с решение 108 / 2017 по гр.д. 60 206/16 г., ВКС, IV ГО. По всички правни въпроси касаторът сочи и допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „Рибовъдство Острица“ ООД, [населено място] оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за отдаване под наем на недвижим имот - общинска собственост № 393/13.09.2012 г., с който [община] могили (наемодател) е предоставила на „Рибовъдство Острица“ ООД (наемател) за временно и възмездно ползване недвижим имот: обект „Рибарник“ (98.866 в.м.), представляващ имот № 000096 (чл. 1), за срок от 10 години (чл. 15), срещу наемна цена от 5 000 лв. годишно (чл. 5). Наемателят се е задължил да си служи с наетия имот съгласно неговото предназначение (чл. 2). Съобразно чл. 9 наемодателят имал право да извършва проверки, да упражнява контрол по правилното стопанисване на имота и да дава задължителните указания за мерките, които наемателят трябвало да вземе за предпазване на имота, части от него, инсталации, съоръжения и повреди. В чл. 11, ал. 2 от Договора било уговорено, че наемателят е длъжен да въведе в експлоатация „Рибарника“ в срок от една година. По отношение на разходите, страните били договорили, че разходите по отстраняването на всички дребни повреди, които се дължат на обикновеното употребление на имота са за сметка на наемателя (чл. 12, ал. 2), всички разходи, свързани с ползването на имота са за сметка на наемателя, както и разходите за подобрения извършени без писмено изразеното съгласие на наемодателя (чл. 12, ал. 3), като наемателят нямал право да извършва преустройства в наетия имот без писмено съгласие на наемодателя (чл. 12, ал. 4). Установено е, че с Писмо, изх. № 4906/01.11.2012 г. на Кмета на [община] могили (л. 9 от делото) по повод искане на ищеца „Рибовъдство Острица“ ООД, на основание чл. 12, ал. 4 от Договора, е дадено съгласие на ищцовото дружество за извършване на необходимите дейности за текущ ремонт и възстановяване на обекта по неговото предназначение в изпълнение на проект „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище [населено място], ЕКАТТЕ 54362, [община] могили“. От Становище изх. № 409/30.10.2012 г. на Гл. архитект на [община] могили по повод искане на ищеца, е установено, че е изразено мнение, че на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, за текущ ремонт на съоръженията и инсталациите на обект „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище [населено място], ЕКАТТЕ 54362, [община] могили“ не се изисква издаване на разрешение за строеж. Установено е, че на 17.02.2013 г. с № 232 е сключен Договор между Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и „Рибовъдство Острица“ ООД (ищецът - наемател) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище [населено място], ЕКАТТЕ 54362, [община] могили“. Съгласно договора максимално одобрената обща стойност на проекта бил 1 101 570,16 лв., като размерът на помощта бил 660 942,09 лв., представляващи 60% от целия размер на одобрената инвестиция, от които 75% в размер на 495 706,57 лв. се осигурявали от Европейския съюз и 25% в размер на 165 235,52 лв. от Държавния бюджет на Република България. Размерът на частното финансиране бил 440 628,07 лв., или 40%. Така било посочено и в Приложение № 1 от договора. Установено е, че са извършени са проверки от Одитния орган на ИА „Одит на средства от ЕС“ за периодите 01.01.2014 - 31.12.2014 г. и 01.01.2015 - 31.12.2015 г., при които: не са установени отклонения и съответно не са формулирани констатации (за 2014 г.), като за периода на 2015 г. била предложена финансова корекция за сумата от 1 784,60 лв., ако бенефициентът не изпълни препоръките. С Покана вх. № 3891/13.09.2022 г. до [община] могили ищецът е поканил ответника да получи обратно имота и да му заплати сумата от 491 936,36 лв. с ДДС, представляваща извършени в наетия имот подобрения със съгласието на наемодателя. Имотът, предмет на наемния договор, бил приет от наемодателя на 28.09.2022 г. с Протокол от същата дата, като в същия било констатирано, че съоръженията за довеждане и отвеждане на водата са в добро състояние и годни за употреба (т. 1). Въззивният съд е основал изводите си на представени финансово-счетоводни документи за извършените от изпълнителя по договора дейности. Прието е, че от заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че посочените в исковата молба СМР, предмет на протокол - обр. 19, са извършени в процесния обект и извършените подобрения към момента на извършването им били на стойност 819 893,15 лв. без ДДС (983 387,74 лв. с ДДС), а към момента на постановяване на въззивното решение били на стойност 409 946,97 лв. без ДДС (491 936,36 лв. с ДДС), като стойността на имота вследствие на тези подобрение се е увеличила с 380 321 лв. (456 385,20 лв. с ДДС). Вещото лице дало заключение, че на обекта са извършени основно следните СМР: изсичане и изкореняване на дървета, изкопи на земни почви, превоз на земни почви, засипване и разкриване, уплътняване на земни почви, глинен екран, възстановяване на ограда, нов водопровод и канализация, електрозахранване от трафопоста до таблото в обекта и от таблото до помпената станция. В допълнителното си заключение вещото лице посочило, че процесният обект представлявал строеж по смисъла на ЗУТ, трета категория. Вещото лице дало заключение, че за обекта нямало одобрени инвестиционни проекти, нямало издадено разрешение за строеж, като обектът бил изграден като рибарник и като такъв е отдаден под наем със задължение да се възстанови. За обекта не били съставени строителни книжа и за имота нямало одобрен ПУП, тъй като наемодателят, както и органът предоставил безвъзмездната финансова помощ, са счели, че е текущ ремонт, за който не се изискват проекти и не се издава разрешение за строеж. Прието е, че възстановяването на рибарника е текущ строеж, като той е функционирал до 2021 г., но към настоящия момент, за да функционира като такъв, трябвало да се почисти. Въззивният състав е посочил, че искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен иск за неоснователно обогатяване, при който в тежест на ищеца е да докаже, че е обеднял, както и че в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил без основание. За да бъде уважен иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, трябвало да е налице увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице; да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичали от един и същ факт или от група от факти. При това неоснователно обогатяване обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако имало разлика между двете стойности се дължало връщане на по-малката между обедняването и обогатяването, т.е. при иск по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване, както и че същото е налице, без да съществува валидно правно основание за това. Установено е от Договора (чл. 11, ал. 1), от тръжната документация и от обяснителните записки към Проект за обект: „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище [населено място], ЕКАТТЕ 54362, [община] могили“ (л. 105 и 114 от делото), че към момента на сключване на договора, отдаденият под наем обект не е можело да бъде ползван по своето посочено в договора предназначение, т.е. не е бил в състояние, което отговаря на ползуването, съгласно чл. 230, ал. 1 от ЗЗД и че това е било възможно само след извършване на значителна реконструкция, след преустрояването му и след изграждане на свързаните с реконструкцията подобрения. Безспорно е, че договорът за наем е бил прекратен, поради изтичане на уговорения срок (чл. 15), както и че към момента на прекратяването му обектът е предаден от наемателя - „Рибовъдство Острица“ ООД, на наемодателя - [община] могили в нормално за експлоатация състояние (Протокол от 28.09.2022 г. и обясненията на вещото лице в с.з. - като било необходимо само почистването му, за да се използва по предназначение). Така съставът на въззивната инстанция е направил извод, че към момента на предаване на имота за ползване, на основание сключения договор за наем, същият не е отговарял на изрично определеното в договора предназначение, което е наложило извършването на редица ремонтни дейности, свързани с извършени подобрения по вид и размер - изсичане и изкореняване на дървета, изкопи на земни почви, превоз на земни почви, засипване и разкриване, уплътняване на земни почви, глинен екран, възстановяване на ограда, нов водопровод и канализация, електрозахранване от трафопоста до таблото в обекта и от таблото до помпената станция (заключението на СТЕ). Посочено е, че това се установява и от уговореното между страните в Договора в чл. 11, ал. 1, съгласно който основното задължение на наемателя е било - да въведе в експлоатация „Рибарника“ в срок от една година. Такова задължение той не би имал, ако обектът е бил годен да се използва за обикновеното си предназначение. Този факт е установен от обяснителните записки към Проект за обект: „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище [населено място], ЕКАТТЕ 54362, [община] могили“ (л. 105 и 114 от д.): „Проектът е изготвен с цел конкретизиране и организиране на ремонтни дейности по възстановяване на рибовъдна ферма, недействаща повече от 20 години. Дигите са частично разрушени ... Оградата е частично разрушена (л. 114 от делото) ... старата помпена станция е напълно разрушена ... тръбите са демонтирани и натрошени“. Въззивният съд е приел, че посредством приетата по делото експертиза се установява, че е извършен цялостен ремонт за привеждане на обекта в състояние, в което да е годно да функционира според предназначението, за което е нает - „Рибарник“. Съгласно заключението на експертизата стойността на извършените СМР в процесния имот възлизала на 819 893,15 лв. без ДДС (983 387,74 лв. с ДДС), а към настоящия момент (с оглед овехтяването) били на стойност 409 946,97 лв. без ДДС (491 936,36 лв. с ДДС), като стойността на имота в следствие на тези подобрение се е увеличила с 380 321 лв. без ДДС (456 385,20 лв. с ДДС). Установено е, че в договора между тях, страните не са уговорили за чия сметка ще останат извършените разноски относно възстановяването на „Рибарника“. Уговореното в чл. 12, ал. 3 от същия, касаело подобрения извън тези необходими за възстановяването на обекта, доколкото за подобренията по чл. 12, ал. 3 било необходимо изрично съгласие на наемодателя, а за тези касаещи въвеждането му в експлоатация, съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора, такова съгласие имплицитно било дадено от наемодателя с възлагането в задължение на наемателя да въведе в експлоатация обекта. Установено е, че самите страни по договора правили разграничение за подобренията, касаещи въвеждане на обекта в експлоатация и подобренията, които са договорили в чл. 12, ал. 3 от Договора. В договора липсвало поето от наемателя задължение да поеме за своя сметка изграждането на извършените в полза на наемодателя подобрения и реконструкции в наетия имот, затова спорът бил трябва ли наемодателят да заплати на наемателя тези извършени в негова полза подобрения, на какво основание дължи плащането и в какъв размер. Въззивният съд е приел, че не може да се направи противен извод и с оглед уговореното в чл. 12, ал. 4 от договора, която разпоредба касаела извършване на преустройство (ремонт) в наетия обект и доколкото ответната община е дала само съгласието си за извършване на необходимите дейности за текущ ремонт и възстановяване на обекта по неговото предназначение в изпълнение на проект „Възстановяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ 000096, землище [населено място], ЕКАТТЕ 54362, [община] могили“ с Писмо Изх. № 4906/01.11.2012 г. на Кмета на [община] могили (л. 9 от делото), като и в този случай не била налице уговорка за чия сметка ще бъдат извършените разходи. Въззивният състав е посочил, че ЗУТ разглеждал ремонта като вид строеж. Това било обусловило законодателното решение, че в повечето случаи на ремонт и/или преустройство е необходимо снабдяване с разрешение за строеж по реда на ЗУТ, а в зависимост от характера и обема на работите по ремонт и преустройство - изготвяне на проектна документация. Посочил е, че случаите, за които не било необходимо разрешение за строеж са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 151 от ЗУТ. Такъв бил и процесният случай (чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ). В т. см. било и заключението на вещото лице от допълнителната съдебно техническа експертиза. Съдът се е позовал и на заключението на вещото лице, че в процесния случай се касаело за възстановителни работи по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което строително разрешение не било необходимо. Такова било и становището на Гл. архитект на [община] могили, обективирано в писмо изх. № 409/30.10.2012 г. Установено е, че от 2012 г. до 28.09.2022 г. ищецът бил държател на процесния имот, въз основа на сключения между него и ответника договор за наем от 13.09.2012 г. В качеството си на държател на имота ищецът през 2014 - 2015 г. е извършил ремонт, вследствие на което направените подобрения са довели до увеличаване стойността на имота към датата на подаване на исковата молба с 380 321 лв. без ДДС (456 385,20 лв. с ДДС). Не е твърдял да е своил имота, акцентирал е на качеството си на наемател - тоест, и това било установено в процеса, извършил е претендираните строителни работи със знанието, че ги извършва в чужд имот и не владее, а държи имота. Установено е, че в сключения на 13.09.2012 г. договор не са включени клаузи, с които да се уредят отношенията между страните във връзка с направения от ищеца текущ ремонт. Поради това, въззивният съд е приел, че отношенията между ищеца и ответника следва да се разгледат по правилата на неоснователното обогатяване. Въззивният състав е посочил, че в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, съгласно т. 4 от Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС. Прието е, че на основание чл. 59 от ЗЗД ищецът има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил (извършените разходи за и към момента на строителството) и тази, с която собственикът се е обогатил (увеличената стойност на имота в резултат на съответната строителна дейност), като последната съобразно заключението на СТЕ е в размер на 380 321 лв. без ДДС (456 385,20 лв. с ДДС). Прието е, че за ищеца е настъпило обедняване, в размер на извършените от него СМР и други разходи, възлизащи на 409 946,97 лв. без ДДС (491 936.36 лв. с ДДС), които разходи са направени за: изсичане и изкореняване на дървета, изкопи на земни почви, превоз на земни почви, засипване и разкриване, уплътняване на земни почви, глинен екран, възстановяване на ограда, нов водопровод и канализация, електрозахранване от трафопоста до таблото в обекта и от таблото до помпената станция (заключението на СТЕ). С извършените подобрения ответникът е придобил един увеличен по стойност имот - 380 321 лв. без ДДС (456 385,20 лв. с ДДС). След като имотът е увеличил стойността си, е налице увеличаване на имущественото състояние на неговия собственик и със сумата, представляваща стойността на извършените подобрения, същият се е обогатил. Това обогатяване е станало за сметка на обеднелия, тъй като разходите за преустройството и ремонт, довел до увеличаване стойността на имота, са направени от него. Налице е връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. С прекратяването на договора за наем, собственикът на увеличения по стойност имот можел да се ползва от него и да получава граждански плодове. По отношение възражението на ответника, че СМР са извършени без наличието на надлежни строителни книжа, въззивният състав е посочил, че това е станало освен с изричното и с неговото мълчаливо съгласие. Още при сключването на договора [община] могили е била наясно, че за да може имотът да се използва по предвиденото в договора за наем предназначение е било необходимо извършването на основен ремонт. Съдът е установил, че това се потвърдило и от обстоятелството, че задължението на ищеца е било да въведе обекта в експлоатация в посочен в договора срок (чл. 11, ал. 1), това е посочено и в документацията за участие в конкурса, макар това обстоятелство да не е въведено, като показател за тежест при отдаване под наем на имота. По време на ремонта представителите на ответника, в качеството си на наемодател, съгласно чл. 9 от договора, не са се противопоставили на извършването на подобренията, въпреки че са осъществявали непосредствен контрол и са били наясно с извършените от ищеца конкретни СМР. Не било налице противопоставяне и от страна на ответника, в качеството му на собственик на имота. Освен това в свое становище гл. архитект на [община] могили, обективирано в писмо изх. № 409/30.10.2012 г. бил изразил мнение, по повод запитване на ищеца, че за процесния обект не се изисква издаване на разрешение за строеж. На следващо място, вещото лице, изготвило допълнителната СТЕ било дало заключение, че строителни книжа и издаване на разрешение за строеж не са били необходими, доколкото се касаело за текущ ремонт. Въззивната инстанция е намерила за неоснователно направеното правопогасяващо възражение на ответника за изтекла погасителна давност. Този извод е направен, като е взето предвид, че вземането на кредитор с произход неоснователно обогатяване се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, а съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Според въззивния състав, в процесния случай, не можело да се приеме, че началният момент, от който тече давността, е моментът на извършване на СМР, както се поддържало от ответника. Вземането на ищеца за онова, с което ответникът се е обогатил поради извършените работи, не би могло да възникне преди предаването на имота на собственика, което е станало на 28.09.2022 г., тъй като преди тази дата не било налице имущественото разместване. Изискуемостта на вземането за подобренията в имота на ответника не съвпадала с извършване на самите СМР, а настъпвала с момента на предаването на наетия имот (деня на разместване на благата) и доколкото исковата молба, по повод на която е образувано процесното дело, е депозирана в съда на 23.01.2023 г., то се е наложил изводът, че претенцията на ищеца не е погасена по давност. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че ищцовото дружество не можело да претендира исковата сума, тъй като същата била предоставена от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство 2007 - 2013 г. и тези средства не са вложени от ищеца. На първо място е установено, че съгласно Договор № 232/17.02.2013 г. безвъзмездната финансова помощ се предоставяла на ищеца и тя е в размер на 60%, а собствените средства на ищеца били в размер на 40%. На следващо място, според въззивния съд, ирелевантно в процесния случай, е кой е предоставил на ищеца финансовите средства за изпълнение на задълженията по Договор № 232/17.02.2013 г. Този въпрос бил ирелевантен и неотносим към спора. Същият би имал значение единствено в отношенията на ищцовото дружество и Управляващия орган, но във връзка с неизпълнението на Договор № 232/17.02.2013 г. Въззивният съд е намерил за недоказано направеното от ответника възражение за прихващане. Установил е, че не са представени доказателства нито по отношение на размера на сумата, която е останала несъбрана по изп. д. № 666/2021 на ЧСИ М. Македонска, рег. № 831 на КЧСИ, нито налице ли е вземане на ответника (влязло в сила решение) по гр. д. № 393/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. С поставените правни въпроси в раздел I, т.1 и 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Прието е, че давността, на основание чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който вземането става изискуемо. В случай на вземане за подобрения в имота, когато между страните е имало сключен договор за наем, в момента на разместване на благата, връщане на наетия имот на наемодателя, настъпвала изискуемостта. В случая разрешението, дадено от въззивния съд, не е в отклонение от задължителната практика на ВС, изразена в т. 7 от ППВС 1/79 г., съгласно която вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване се погасяват с изтичането на петгодишна давност, на основание чл. 59 от ЗЗД. Началото на давностния срок започва от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Изискуемостта на вземането при общия фактически състав настъпва при преминаване на блага от имущество на едно лице в имущество на друго и съществува при самото преминаване. Този момент е свързан с реалното получаване на престацията. В този смисъл не може да се приеме, че е налице допълнително соченото основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Посочените от касатора съдебни решения са израз на каузална практика на ВКС, постановени при различни фактическа обстановка и с тях не е обосновано допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Позоваването на ППВС 6/74 г. е неоснователно, тъй като е неприложимо към спорното правоотношение. Ищецът е твърдял, че е сключил договор за наем, липсва основание да се определя същия като владелец, в който смисъл е и решението на въззивния съд. Наличието на задължителна практика на ВС изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По отношение на втората група въпроси, т. II следва да се приеме, че общото по всички поставени правни въпроси е изразената теза от касатора, че е налице договор за наем между страните, който следва да се приложи и за извършените ремонтни дейности в обекта. Така изразената теза не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване като постави правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обуславящ изхода на спора. Поставеният II.1 въпрос относно това как се уреждат отношенията между собственика и наемателя на наетата вещ при извършени ремонтни работи, е теоретичен и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставените II.2 и 6 правни въпроси, са включени в предмета на делото, разрешени от въззивния съд, по начин, обусловил изхода на спора. Разрешението е в съответствие със задължителното тълкуване в т. 8 от ППВС 1/79 г. Въззивният съд е изследвал, че липсва друго средство за защита на ищеца относно неговите материални права спрямо ответника, поради което е приел, че отношенията между страните се регламентират от правилото на чл. 59 от ЗЗД. Прието е, че към отношенията между страните следва да се приложи правилото на чл. 59 от ЗЗД, поради липса на основание за разместване на блага. Поради това липсва допълнителното основание, сочено от касатора. Съдебните решения на ВКС, на които касаторът се е позовал, за да обоснове допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, са постановени при различна фактическа обстановка. Наличието на задължителна практика на ВС изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, като касаторът не се е позовал на предвидените в тази норма предпоставки. Поставеният в т. II.3 правен въпрос е израз на тезата на касатора, че разгледаният иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, е погасен по давност. По отношение на съществуването на правото на вземане и дали е погасено по давност, съдът е постановил решението си, както бе посочено при приложение на нормите на чл. 59, чл. 110 и чл. 114 от ЗЗД. Предвид това поставеният правен въпрос е свързан с правилността на съдебното решение, с оглед конкретно установените факти и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси в т. II.4 и 5 не представляват правни въпроси, тъй като са израз на тезата на касатора, че отношенията между страните се уреждат от договор за наем. Съдът е отрекъл наличието на договорна регламентация между страните в сключения между тях договор за наем по отношение на извършените ремонтни работи. Поставените правни въпроси са свързани с правилността на съдебното решение, конкретно установените факти между страните по отношение на източника на задължението. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване не могат да са въпросите относно установените от въззивния съд факти и правилността на съдебното решение. При приложение на това правило следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не представляват основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на поставения въпрос в т. II. 7 следва да се посочи, че с него касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос, не може да бъде свързан с правилността на обжалваното решение. Дали правилно е определена правната квалификация на иска, не може да се преценява в производството по селекция на касационните жалби. По отношение на формулираните въпроси в раздел III, настоящият съдебен състав намира, че касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният в т. III.1 правен въпрос е свързан с предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Въззивният съд е спазил разясненията в т. 5 от ППВС 1/79 г., изследвайки наличието на обогатяване, обедняване и връзка между тях. Липсва отклонение от задължителната практика на ВС и поради това не е налице соченото основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Наличието на задължителна практика на ВС изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК, доколкото липсват изрично изложени мотиви, че съществуващата практика е неправилна или се нуждае от осъвременяване поради наличието на промяна в обществените отношения. По отношение на останалите поставени въпроси в този раздел, настоящият съдебен състав намира, че са свързани с тезата на касатора, че липсва обедняване за ищеца, доколкото е извършил ремонта със средства за безвъзмездно финансиране. Въззивният съд е приел, че финансирането е извършено целево на въззиваемата страна, като е приел, че само частично са дадени средства съгласно договора № 232 от 17.02.2013 г., както и че е ирелевантно, кой е дал средствата на извършилия подобренията и какви са отношенията по повод предоставяне на средствата, тъй като от значение е приложението на тези средства в обект на Общината. Даденото от въззивния съд разрешение е свързано с правилността на обжалвания акт и конкретно установените факти и тяхното правно значение. Както вече бе посочено, поставените въпроси, свързани с правилността на обжалваното решение, не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, следва да се приеме, че касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на поставените въпроси в раздел IV, настоящият съдебен състав намира, че така формулираните правни въпроси са свързани с тезата на касатора, че е следвало да има издадено разрешение за строеж и че извършените подобрения не представляват законно извършени ремонтни работи. Тази теза не е уважена в процеса, съдът е изложил подробни съображения, на основание видът на работите, заключението на вещото лице и приложение на ЗУТ. Даденото разрешение е свързано с правилността на решението е не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Така мотивиран ВКС