Определение № 50232 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3782/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Ю. Т. С. чрез адвокат Д. Ф. от АК-С. срещу решение № 479/12.05.2021 г. по в.гр.д.№ 2813/2020 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение от 25.11.2019 г. по гр.д.№ 13415/2018 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен иск на Ю. Т. С. против „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 26.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 341/2010 г. на РС Сливен, за вземане в размер на общо 116 510,07 евро, ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. до изплащане на сумата. От „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез адвокат Х. М. от АК-С. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че са неоснователни. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по материалноправния въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че указанията на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, следва да се прилагат от постановяването му, вкл. за неприключилите и висящи към 26.06.2015 г. изпълнителни производства, но не и за приключилите, по отношение на които са приложими задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.80 г. Въззивния съд е установил, че въз основа на изпълнителен лист от 26.10.2010 г. е било образувано изп.д.№ 271/11 г., което с протокол от 06.07.2018 г. на ЧСИ С.П. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради перемция, но по молба на кредитора от 24.07.2018 г., въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 1129/18 г. на ЧСИ П.Г.. Според мотивите на съда, висящността на изпълнителното производство прекъсва давността до датата, на която е настъпила перемция - 22.12.2013 г, като в този случай е приложимо ППВС № 3/80 г., а от тази дата започва да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към 24.07.2018 г., когато е образувано изп.д.№ 1129/18 г., поради което предявения иск по чл.439 ГПК е неоснователен в обжалваната част. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като даденото разрешение от въззивния съд е изцяло в съответствие с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020, ОСГТК на ВКС, с което се приема, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, В т.10 на посоченото ТР № 2/26.06.2015 г. се обявява за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основаващо се на нормата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, като се възприема становището, че за вземания по изпълнителни дела, образувани до приемане на тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, давността започва да тече от датата, на която е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., т.е. 26.06.2015 г., както е приел и въззивният съд. Изложените в тази връзка мотиви, че вземанията на кредитора в размер на общо 116 510,07 евро, ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. до изплащане на сумата /по изпълнителен лист от 26.10.2010 г./ не са погасени по давност, тъй като от датата, на която е настъпила перемция по изп.д.№ 271/2011 г. - 22.12.2013 г., започва да тече нова 5-годишна давност, която не е изтекла към датата на образуване на изп.дело № 1129/24.07.2018 г., не са в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС. Предвид изложените съображения, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на доводи за необходимост да се измени съществуващата или да се създаде нова съдебна практика по въпроса за предпоставките, при които да бъде уважено възражение за погасителна давност на длъжника, не може да се приеме, че поставеният въпрос е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение