Определение № 256 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. „П.”,[населено място] срещу въззивно решение № 183/28.04.2010 г. на С. окръжен съд, постановено по гр.д. № 262/2010 г. Излагат се доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е отменил заповед за уволнение на К. Д. К., възстановил я на заеманата преди това длъжност и работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. Приел е за установено, че не е налице соченото в заповедта за уволнение основание, а именно – закриване на предприятие. Извършена е реорганизация на Ц. детска градина „П.” с промяна на наименованието в О. детско заведение „П.”, при запазване предмета на дейност и на трудовите правоотношение с всички работници и служители, с изключение на уволнената К.. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос трябва ли съдът да се произнесе с нарочен диспозитив, когато отхвърля иска срещу един от ответниците – в случая [община], е без значение за резултата по исковете, уважени срещу касатора О. „П.”. От друга страна, липсва и противоречие с цитираните в изложението съдебни решения, защото по настоящото дело исковете против двамата ответника са предявени в евентуалност и, след като съдът е уважил претенциите срещу предпочитания ответник, не дължи произнасяне по евентуалния иск. Вторият въпрос е „че въззивният съд приел, че О. „П.” и Ц. ”П.” са един и същ правен субект и, че детската градина продължила да съществува под друга правно организационна форма”. Касаторът не е съгласен с крайното заключение на въззивния съд, но няма поставени правни проблеми, нито формулирани въпроси при разглеждането на които втората инстанция е достигнала до горния резултат и, които според страната налагат разрешаването им, чрез допускане на касационно обжалване. Несъгласието на касатора с постановеното решение не е достатъчно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът