Определение № 5 от 05.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2020 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община – Пазарджик, чрез кмета на общината, и приподписана от юрисконсулт С. Г., против решение № 141 от 3. 06. 2020 г. по в. гр. д. № 159/2020 г. на ОС – Пазарджик, с което след отмяна на решение № 1755 от 30. 12. 2019 г. по гр. д. № 1562/2019 г. на РС – Пазарджик, е признато за установено, по предявения от И. А. Т., Г. А. Т. и Р. А. Ч. против Община Пазарджик положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена 2008 г., с площ от 598 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица]. Излагат се съображения за недопустимост на решението, поради постановяването му по нередовна искова молба, както и за неправилност на същото, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения (на чл. 153 и чл. 154 ГПК, според които всяка страна носи тежестта за доказване на спорните по делото факти, от които черпи права, на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК - необсъждане на представените от общината актове за частна общинска собственост, на възражението на общината, че улично-регулационният план от 1963 г. е приложен, както и на всички събрани по делото доказателства), поради необоснованост на извода, че ищците са придобили собствеността върху имота по силата на делбен протокол от 10. 03. 1977 г. и поради постановяването му в нарушение на материалния закон – ЗПИНМ /отм./, ППЗПИНМ /отм./, пар. 7, ал. 4 ЗМСМА, пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му или на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения срещу общината установителен иск за собственост. Подадени са писмени отговори от ищцата Р. А. Ч., чрез адв. В. А. Б., и от ищците И. А. Т. и Г. А. Т., чрез адв. И. Ц., с които се изразяват становища за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да достигне до извод за основателност на предявения положителен установителен иск за собственост, съставът на окръжния съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници по закон на А. И. Т. (Ч.), починал на 15. 07. 1964 г. Със заповед № 1298 от 16. 03. 1959 г. е одобрен общ кадастрален, регулационен и застроителен план на [населено място], по който процесният имот е съставлявал част от имот пл. № ...., в кв. .... В разписния лист към кадастралния план от 1959 г. имотът е записан като собственост на А. И. Т.. Със заповед № 2527/2. 12. 1963 г. е одобрен регулационен план на промишлена зона – Пазарджик върху кадастралната основа, одобрена 1959 г. Част от имота на ищците е урегулиран и за него са отредени парцели .... и ....и ...., в кв. ...., част с площ от 672 кв.м. е включена в предвидено по плана обществено мероприятие – [улица]-....-.... Започнало е отчуждително производство по ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./, видно от извлечение от протокол на комисията по пар. 85 ППЗПИНМ от 14. 04. 1969 г. за оценка на имота (представена е само стр. 1 от протокола, без подписи на членовете на комисията). В протокола е записано, че за откриване на улица се отчуждава част от имот пл. № ...., в кв. .... по плана на [населено място], който имот е бил собственост на А. И. Ч.... Посочено е, че наследниците му отстъпват безвъзмездно на общината 195 кв.м., а останалата част от 435 кв.м. от дворното място, както и находящите се в отчужденото място насаждения (70 бр. лози, 1 бр. круша, 2 бр. ябълки, 4 бр. мушмули, 3 бр. вишни, 2 бр. асми, 1 бр. праскови) и паянтов обор строен 1958 г. ще им бъдат заплатени от Градския народен съвет, по посочени в протокола цени. От протокол от 10. 03. 1977 г. по делбено дело № 311/1977 г. на ПРС е установено, че на посочената дата е одобрена от съда спогодба, постигната между наследниците на А. Т. – преживяла съпруга С. Т. и децата му Г., И. и Р. А., по силата на която Г. и И. А. получават в общ дял парцел ...., в кв. ...., ведно с построената в парцела едноетажна масивна жилищна сграда от 75 кв.м., Р. А. получава в дял парцел ...., в кв. ...., незастроен, а частта от имот пл. № ...., предвидена по плана за улица, не се включва в делбата, като при заплащането й всеки от съделителите ще получи суми съобразно своя дял от наследството. По одобрената със заповед № РД-18-97/28. 10. 2008 г. кадастрална карта на [населено място] частта от имот пл. № ...., отредена за [улица] г., е нанесена като поземлен имот с идентификатор ...., с площ от 598 кв.м. и начин на трайно ползване „За второстепенна улица“, който имот е предмет на иска. В имота има нанесени две селскостопански сгради с идентификатори ...., с площ 17 кв.м., и ...., с площ 33 кв.м., като при огледа на място от вещото лице е установено, че понастоящем е запазена паянтовата кирпичена стопанска сграда от 33 кв.м. През 2013 г. е одобрен ПУП – ПР и ПЗ, по който процесният ПИ .... изцяло попада в [улица]-.... На място улица не е реализирана, поземлен имот с идентификатор .... е ограден от ищците с телена ограда, съставлява част от дворното им място и се ползва от тях. В южната част оградата на ПИ .... съвпада с уличната регулационна линия и е пред стената на масивна сграда, граничеща с процесния имот, но намираща се извън него. От източната страна на процесния имот има поставена метална врата, която се заключва. На запад също има изградена ограда, преграждаща отредения за улица терен. В отредения за улица терен няма проведени технически мероприятия на подземната инфраструктура – подземни проводи и съоръжения, включително и улична канализация. През 2017 г. и през 2018 г. поземлен имот с идентификатор .... е бил актуван първоначално като частна, а след това като публична общинска собственост. При тези данни въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесния имот, като са го придобили по наследство от А. И. Т. (Ч.). Общината не е оспорила твърдението им, че наследодателят А. И. Т. (Ч.) е бил собственик на имота. Спорно е било обстоятелството дали е проведено отчуждителното производство по ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./, обезщетени ли са били наследниците на А. Ч., приложен ли е улично-регулационния план от 1963 г., преминала ли е собствеността върху имота към държавата, а впоследствие – и върху общината. Правото на собственост на А. Т. е признато от общината и извънсъдебно, с две писма до ищците от 8. 02. 2018 г. и от 3. 04. 2019 г. В протокола за съдебна делба от 10. 03. 1977 г. е посочено, че целият имот пл. № ...., в кв. .... по плана на [населено място] от 1959 г., който е предмет на делбата, е собственост на наследодателя А. И. Т. (Ч.). Последният е записан като собственик на имота и в разписната книга към кадастралния план от 1959 г. За неоснователно е прието възражението на общината, че по отношение на процесния имот, отреден за [улица] г., е проведено отчуждителното производство при действието на ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./, поради което собствеността върху имота е преминала върху държавата, а впоследствие е трансформирана в общинска. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (ред. ДВ, бр. 54/6. 07. 1956 г.) и пар. 81 ППЗПИНМ уличнорегулационните планове влезли в сила след 9. 07. 1956 г. нямат непосредствено отчуждително действие за имотите на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план. Тези имоти се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собствениците. Собствениците са обезщетени или с определяне на недвижимия имот, който се отстъпва като обезщетение и плащане в брой на евентуалната разлика в стойностите или с плащане в брой на определеното парично обезщетение. В случая, в протокола на комисията по пар. 85 ППЗПИНМ е посочено, че наследниците на А. И. Т. (Ч.) следва да бъдат обезщетени парично за отчуждените 435 кв.м. от имота. Не са представени доказателства за паричното им обезщетяване, доказателства съдържащи някакви данни за обезщетяване, нито вещото лице е установило наличието на такива в отчуждителната преписка. Процедурата по отчуждаването не е осъществена, мероприятието не е реализирано с прокарване на улица. Посоченото в актовете за общинска собственост придобивно основание не е доказано. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта му, на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба – несъдържаща изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В тази връзка е формулиран и следният процесуалноправен въпрос, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Редовна ли е исковата молба на ищците при положение, че не представят документ, от който да е видно, че са собственици на процесния имот, т.е. липсва доказателство за правопораждащите факти, като част от основанията на иска с предмет материално право на собственост върху процесния имот?“ и „Допустимо ли е решаване на делото по същество от въззивната инстанция при нередовна искова молба, поради неприлагане на доказателство за правопораждащия факт на придобивното основание?“. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът сочи решение № 86 от 17. 06. 2011 г. по т.д. № 702/2010 г. на ВКС, 2 т.о. Настоящият състав намира, че не съществува вероятност за недопустимост на въззивното решение, нито последното противоречи на решение № 86 от 17. 06. 2011 г. по т.д. № 702/2010 г. на ВКС, 2 т.о. Исковата молба съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Ищците са заявили, че са придобили процесния имот по наследство от баща си А. И. Т. (Ч.), поч. 1964 г., който към смъртта си е бил собственик на целия имот пл. № ...., в кв. .... по плана на града от 1959 г. – както на частите от имота, за които са отредени парцели .... и .... (поделени между наследниците му по силата на одобрена от съда спогодба от 10. 03. 1977 г. по гр. д. № 311/1977 г. на ПРС), така и на частта от имота отредена за улица и предмет на иска, която част е останала в съсобственост на ищците, като в протокола от 10. 03. 1977 г. по гр. д. № 311/1977 г. на ПРС е посочено, че тази част остава съсобствена между наследниците и всеки от съделителите ще има право да получи съответно на дела му парично обезщетение. На следващо място, посоченото от касатора решение № 86 от 17. 06. 2011 г. по т.д. № 702/2010 г. на ВКС, 2 т.о. не съдържа извод, според който липсата на приложени към исковата молба писмени доказателства за претендираното от ищеца спорно материално право води до нередовност на исковата и е от значение за преценка на редовността й, а не за преценка основателността на иска. Втората група въпроси, поставени също във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните: „Установяват ли при условията на пълно и главно доказване ищците твърдението си, че са собственици на процесната част от поземлен имот пл. № 5994 с делбен протокол, в който същата част от имот пл. № 5994 не е предмет на делбата, тъй като попада в улица…….?“ „Длъжен ли е въззивният съд да даде възможност на страната да представи доказателства по относими обстоятелства, ако първоинстанционният съд не е дал такива указания?“ Твърди се разрешаването им в противоречие с решение № 188 от 13. 05. 2014 г. по гр. д. № 5563/2013 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 375 от 17. 06. 2010 г. по гр. д. № 5080/2008 г. на ВКС, 4 г.о. Първият въпрос не отговаря на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не поставя за разглеждане принципен процесуалноправен или материалноправен въпрос, а изисква преценка на събраните по делото доказателства и на законосъобразността на процесуалните действия на съда (обсъдени ли са всички събрани по делото доказателства, възражения и доводи на страните; дали ангажираните от ищците писмени доказателства установяват, че към смъртта си наследодателят е бил собственик на процесния имот). По съществото си този въпрос съдържа оплаквания, представляващи касационни основания за неправилност по чл. 281 ГПК. Разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Преценка за законосъобразност на решението се извършва само в случай на допускането му до касационно обжалване. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК. Вторият въпрос е неотносим, тъй като не кореспондира с процесуалните действия на съда и общината. В подадения от общината отговор на въззивната жалба не се съдържат никакви доказателствени искания, нито твърдения общината да не е успяла, поради несъответствие на доклада на първоинстанционния съд с изискванията на чл. 146 ГПК (недаване на указания за подлежащите на доказване факти и за тежестта за доказване), да докаже относими към спора обстоятелства. Въззивният съд въобще не е извършвал преценка дали представено/поискано от общината доказателство е относимо и необходимо за разрешаване на спора и дали възможността за ангажирането му не е била преклудирана. Третият въпрос е дали представянето от община – ответник по иск за собственост, на съставени актове за частна и публична общинска собственост на спорния имот представлява оспорване на правото на собственост на ищците. Във връзка с този въпрос общината не сочи някое от специалните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК. В случай, че се приеме, че основанието по чл. 280, ал. 1, точка 1 ГПК се отнася за всички формулирани в изложението въпроси, касаторът не твърди този въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито сочи решения на ВКС, тълкувателни решения или постановления, на които разрешението, дадено от въззивния съд, противоречи. На следващо място, в актовете за общинска собственост е посочено, че общината е придобила собствеността на основание протокол от 14. 04. 1969 г. на комисията по пар. 85 ППЗПИНМ /отм./ и пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС - отреждане на имота на наследодателя на ищците А. Т. за улица, проведено отчуждително производство и трансформиране на държавната собственост в общинска. В писма изх. № 44-Г-20/08. 02. 2018 г. и изх. № 18.-00-262/3. 04. 2019 г. от Община-Пазарджик до ищците е посочено, че имотът е бил собственост на А. И. Т. /Ч./, но е бил отчужден за улица и понастоящем е общинска собственост. От горното следва, че общината е оспорвала не обстоятелството, че наследодателят на ищците А. Т. е бил носител на правото на собственост, а че ищците не са наследили процесният имот, тъй като с оглед проведеното отчуждително производство същият не е бил част от патримониума на наследодателя им. Последният въпрос е: „Приложена ли е уличната регулация, ако има изградена масивна ограда?“. Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по този въпрос. На първо място, въпросът не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка, поставен е хипотетично и отговорът на същия не би могъл да повлияе на изхода на делото. Процесният имот е ограден с телена ограда от ищците и съставлява част от дворното им място, ползвал се е от наследодателя им и от тях от 1958 г. до настоящия момент, улица не е реализирана. Масивната сграда, намираща се на южната граница на ПИ ...., е извън този имот, след поставената от ищците телена ограда и се намира в ПИ ...., който не е предмет на иска. На следващо място, във връзка с тълкуването и приложението на нормите на ЗПИНМ /отм./, ППЗПИНМ /отм./, ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./, касаещи отчуждителното действие и прилагането на уличнорегулационния план има формирана богата практика на ВКС и липсва необходимост същата да бъде променяна, заради промени в законодателството, в обществените условия или по други причини. Приетото в обжалваното решение е в съответствие с тази практика. За пълнота следва да се отбележи, че в случая не е налице хипотезата на пар. 78, вр. пар. 80 ППЗПИНМ /отм./, съотв. хипотезата на чл. 262 ППЗТСУ /отм./, вр. чл. 178 ПЗРЗТСУ /отм./ и чл. 93 ЗТСУ /отм./, при която при първия приложен уличнорегулационен план държавата придобива безвъзмездно мястото до 6 м. пред лицето на отредения за имота парцел. Първият регулационен план, по който за имота на наследодателя на ищците се отреждат два парцела, а спорната част е предвидена за улица, е от 1963 г. Същият е действал до 2013 г., когато е одобрен ПУП – ПР и ПЗ, по който процесният ПИ ....изцяло попада в [улица]-.... При действието на РП от 1963 г. (от 1963 г. до 2013 г.) и след 2013 г., до настоящия момент, ищците не са обезщетени чрез заплащане на предвиденото по т. 2 от протокола от 14. 04. 1969 г. парично обезщетение за частта от 485 кв.м. от дворното им място, както и за находящите се в имота трайни насаждения. Улица не е прокарана нито при действието на плана от 1963 г., нито след 2013 г. Спорният имот (поземлен имот с идентификатор ....) все още е приобщен с телена ограда към дворното място на ищците, съставлява част от него и се владее от тях. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото Община-Пазарджик следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р. Ч. сумата 600 лв. и на И. Т. и Г. Т. – общо сумата 600 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,