Определение № 60391 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4201/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх.№19916/06.10.2021год., подадена от П. Д. П., чрез неговия пълномощник по делото адв.М. от ВАК срещу определение № 3086 от 01.09.2021г. по в.ч.гр.дело № 2063/2021 г. на Окръжен съд Варна. С определението е оставена без уважение частната жалба на П. Д. П. срещу определение №3715/27.07.2021год. по гр.дело №20213110108417/21год. на районен съд Варна, с което е оставено без уважение искане, обективирано в молба с вх.№18184/06.07.2021год. от жалбоподателя, като ищец за освобождаване от държавна такса в размер на 648лв., дължима по предявен иск с правно основание чл.150 СК на основание чл.83, ал.2 ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното определение поради противоречие с материалния закон и постановено без да се обсъдят направените в жалбата възражения, както и че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от съществено значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допустимост на жалбата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и да бъде освободен ищецът от заплащане на държавна такса по делото. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Посочената разпоредба препраща към нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК и определя като критерий за допускане до касационно обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК цената на иска, както и към изрично изброените случаи, при които е посочено, че въззивните решения не подлежат на касационно обжалване. Следователно не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване – с цена на иска под 5000 лв. за граждански дела-чл.280, ал.3, т.1 ГПК, както и решения по въззивни дела, изрично посочени, в които са включени и искове за издръжка-чл.280, ал.3, т.2, предл. първо ГПК. В настоящия случай ищецът П. Д. П. е предявил срещу Д. П. Д. иск с правно основание чл.150 СК с искане за прекратяване на издръжката, която следва да заплаща на пълнолетния ответник или за изменението й след като твърди да са настипили изменение на обстоятелствата след определянето й с решение, влязло в сила на 24.02.2021год., постановено по гр.дело №16088/2019год. на ВРС, 43-ти състав, с което е осъден да заплаща месечна издръжка от 450лв. докато ответникът учи редовно във висше учебно заведение и до навършване на двадесет и пет години, считано от 07.10.2019год. до 05.07.2020год. и от 01.09.2020год. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва. Ищецът след като е уточнил предявените искове с молба от 06.07.2021год. е направил искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото, тъй като единствения му доход е от обезщетение за временна неработоспособност, не притежава недвижимо имущество, няма спестявания, но има здравословни проблеми и разходи за лекарства. В случая при предявения от ищеца иск с правно основание чл.150 СК за изменение и прекратяване на издръжка при постановено въззивно решение, то не би подлежало на касационно обжалване съобразно критериите на чл. 280, ал. 3, т.2, предл. първо ГПК. Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт е изключен от касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК, което обуславя процесуалната недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба и същата следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.