Определение № 50119 от 06.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3514/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. Б. срещу решение № 672/22г. на САС, с което е развален договор за покупко- продажба на недвижими имот на основание чл. 189, ал.1 ЗЗД, заради неизпълнение на задължението за прехвърляне на правото на собственост, и продавачът И. Б. е осъден да плати на ищците М. Г. и Д. Г. следните суми: 26500 евро- продажната цена на имота, 2019,15лв. разноски по развалянето, 96,31лв. платен данък върху недвижими имот и такса битови отпадъци за 2019г., 15000лв. полезни разноски, 10000лв. имуществени вреди от неизпълнение на задължението за прехвърляне на имота, по 2000лв. на всеки от ищците неимуществени вреди от неизпълнението, както и законната лихва върху всички суми от 18.11.2019г. до окончателното плащане. В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и по въпроса дали неистинския документ може да е основание за собственост. Твърди се и наличието на очевидна неправилност. Делото е било образувано по искова молба на М. В. Г. и Д. Й. Г. срещу И. Д. Б. за разваляне на договор за покупко- продажба на недвижими имот поради евентуална евикция и искове за връщане на платената цена, и плащане на разходите по сключване на сделката, стойността на извършените подобрения, негативни вреди от завишената стойност на имота, както и неимуществени вреди. Изложени са твърдения, че праводателят на ищците е придобил недвижимия имот чрез покупко- продажба от законните наследници на Д. Б. С., но последната преди смъртта си се е разпоредила с процесния имот чрез завещание в полза на Р. Н. Д.. Поради това ищците били придобили от несобственик, и заради това са предявили исковете. Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Едва с въззивната жалба е заявил, че не е бил редовно призован за съдебно заседание, поради което е поискал допускане на доказателства, чрез които цели да докаже, че саморъчното завещание е унищожаемо, тъй като според него завещателката не е разбирала свойството и значението на извършеното. Въззивният съд е приел исканията на ответника за неоснователни, поради преклузията по чл. 266 ГПК, доколкото не е подал отговор на исковата молба, при положение, че препис от исковата молба и приложенията към нея са му били редовно връчени, при условията на „лично“ връчване. След това въззивният съд е приел, че ищците са купили от несобственик, доколкото неговите праводатели не са наследили процесния недвижими имот, заради направеното завещателно разпореждане от наследодателя, поради което е развалил договора, заради евентуална евикция, и е осъдил ответника за върне платената продажна цена от 26500 евро, заедно със законната лихва от 18.11.19г. до окончателното плащане. Съдът е осъдил ответника да плати разноските по прехвърляне и разваляне на договора, включително платените данъци за недвижимия имот, както и 15000лв., представляващи извършени полезни разноски. Съдът е уважил и исковете за негативни вреди от завишената стойност на имота, както и исковете за неимуществени вреди от неизпълнението. В касационната жалба И. Б. твърди, че е нарушено правото му на участие по делото, тъй като е бил нередовно призован, и не са допуснати доказателствените му искания за установяване, че завещанието е унищожаемо. Поддържа се основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и по въпроса дали неистинския документ може да е основание за собственост. Твърди се и наличието на очевидна неправилност. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. В съответствие с практиката на ВКС по чл. 133 ГПК(решение № 18/22г. на І ГО, р.№83/14г. на ІІІ ГО и др.) и чл.266 ГПК (р.№556/11г. на ІІ ГО, р.№63/14г. на ІV ГО и др.) въззивният съд е приел, че направеното възражение за унищожаване на завещанието и за представяне на доказателства във връзка с установяване на този факт са преклудирани, доколкото не са направени в срока за отговор на исковата молба, тъй като ответникът е получил препис от исковата молба редовно, но не е подал отговор, и това обстоятелство не се оспорва, а се признава от ответника. Нередовното призоваване за първото съдебно заседание не може да възстанови правата му, които е пропуснал да упражни в срока за отговор на исковата молба. Всички останали доказателства и доводи на страните са обсъдени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС по чл. 236 ГПК (р. №30/21г. на ІІІ ГО и др.). Не се установява и основанието „очевидна неправилност“, тъй като възражението за унищожаемост на завещателно разпореждане следва да се упражни в срока за отговор на исковата молба, иначе се преклудира, и не може да се упражни в първото по делото заседание. С оглед изхода на спора, в полза на ищците следва да се присъдят своевременно поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 3010лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО