Определение № 226 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 431/2012 г.

Производството е по чл.280 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от В. С. Б. касационна жалба вх.№18735/20.02.2012г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 21.10.2011г. по гр.д.№3864/1996г. в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от В. С. Б. срещу И. С. С. иск за признаване за установено на основание чл.97 ГПК/отм./,че е собственик по завещание от Ц. И. на ½ ид.част от недвижим имот:апартамент №2,находящ се в [населено място],ж.к.”М. * част”,[жилищен адрес]първи етаж. Така подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане,тъй като постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000лв.В настоящия случай производството по гр.д.№506/1992г. по описа на Шести районен съд-гр.С.,7 състав е образувано на 31.03.1992г.,като според правилата на ГПК от 1952г./отм./ цената на иска е определена като ¼ от данъчната оценка,т.е. ¼ от 3270лв. /удостоверение №191/12.03.1992г., издадено от РНС”Х. Б.”,гр.С.,лист 7 от гр.д.№506/1992г./. Или цената на иска с оглед обема на заявеното за защита право е в размер на 817.50 неденоминирани лева,т.е. е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер,която сума е посочена като цена на иска и в исковата молба. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение