Определение № 71 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на М. Л. Ц. чрез адвокат Я. Я. от АК-С. срещу решение № 520/20.05.2021 г. по в.гр.д. № 397/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение № 4831/10.08.2020 г. по гр.д.№ 9464/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която М. Л. Ц. е осъдена солидарно с Ц. М. Ц. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 71 472,39 швейцарски франка, представляваща част от общо задължение в размер на 113 889.27 швейцарски франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.07.2008 г., ведно със законната лихва: по отношение на Ц. М. Ц. от исковата молба – 12.07.2018 г., до изплащането, а по отношение на М. Л. Ц. – законна лихва върху сумата 5594,14 швейцарски франка от датата на исковата молба; върху главницата по вноски от 120 до 142 по първоначалния погасителен план от падежа на всяка отделна вноска; както и за предсрочно изискуемата главница от 06.07.2019 г., до изплащане на сумите. Първоинстанционното решение на Софийски градски съд не е обжалвано и е влязло в сила по отношение на ответника Ц. М. Ц.. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е необосновано, а в изложение към нея се поставят материалноправните въпроси: 1/ „Води ли до неоснователно обогатяване за банката особеният начин на връщане на банковия кредит, който е отпуснат в една валута, а практически се усвоява и връща на заемателя в друга валута“; 2/„В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът за сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита?“. Поддържа се, че въпросите са от значение за изхода на делото и са послужили за формиране решаващата воля на съда, без да се обуславят някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. От „Юробанк България“ АД, гр. София, чрез адвокат Д. М. от АК-С. е депозиран писмен отговор, в който се оспорва доводите в жалбата по съображения, че не са налице основания за допускането до касация. За да постанови решението въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.07.2008 г., с който банката предоставя сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 73 400 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита, която дата според приложение № 1 към договора е 11.08.2008 г. с кредитен лимит в размер на 121 599 швейцарски франка. Сумата по кредита се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове, която се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ и се превежда по сметка на кредитополучателя в евро. Съгласно мотивите на решението, независимо че договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване от потребителя на чуждестранна валута, клаузата за превалутиране не е неравноправна и кредитът следва да се погаси в уговорената валута. Нищожни са само онези клаузи от договора, които прехвърлят изцяло върху кредитополучателя валутния риск от обезценяването на националната валута спрямо швейцарския франк. Съдът е приел също, че потребителят информирано се е съгласил с условията на договора при курс на швейцарския франк към еврото, какъвто е бил към датата на усвояване на кредита, като вноските за периода следва да се преизчислят при действалия към този момент валутен курс, без да се зачита неравноправната клауза за възлагане риска от неговото изменение изцяло върху потребителя. Съобразявайки заключение на вещо лице за валутния курс към датата на усвояване на кредита, съдът е достигнал до извод, че неизплатената част от вноските с настъпил падеж е в размер на 10 833,18 швейцарски франка, а общо дължимата главница е 108 107,91 швейцарски франка, поради което претенцията /за 9075,05 швейцарски франка - вноски с настъпил падеж и 62 397,34 швейцарски франка, частично от 104 814.22 швейцарски франка - предсрочно изискуема главница/, е изцяло основателна за сумата от 71 472,39 швейцарски франка. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните от касатора и обуславящите изхода на делото въпроси поради следното: Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, обаче, в изложението към касационната жалба на касатора са формулирани въпроси, но без да се обосновават допълнителните предпоставки, т.е. дали въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (чл.280, ал.1, т.2 ГПК), съответно дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, първият въпрос в изложението не покрива изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е осъждан във въззивното решение и в този смисъл представлява оплакване във връзка с допуснати съществени нарушения при анализа на събраните доказателства - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което се различава от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК Изводите на съда за възприетата фактическа обстановка и преценката му за събраните доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсата на обуславящи изхода на делото въпроси като общо основание по чл.280, ал.1 или допълнителните основания по т.1, т.2 и т.3 ГПК, е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, както е изяснено с цитираното ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Отделно от изложените съображения, отговор на първия поставен въпрос се дава в съдебната практика на ВКС и СЕС, която настоящият състав споделя – напр. решение № 136/20.01.2021 г. по т.д.№ 1467/2019 г., ІІ т.о. и решение № 168/29.01.2021 г. по т.д.№ 2184/2019 г., II т.о. с които се приема, че в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/. В цитираните съдебни решения на ВКС се посочва практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, по транспонираните в Закона за защита на потребителите разпоредби на правото на ЕС, във връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори, като се приема, че кредитът е в чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута на страната – евро, с оглед валутния режим на Република България – Паричен съвет /Валутен съвет или Валутен борд/ и именно в тази хипотеза следва да се изследват критериите за неравноправност на договорните клаузи при поемане на валутния риск само от потребителя-кредитополучател. По втория поставен въпрос също е формирана съдебна практика на ВКС – напр. решение № 295/22.02.2019 г. по т.д.№ 3539/2015 г., II т.о., решение № 384/29.03.2019 г. по т.д.№ 2520/2016 г, II т.о., решение № 294/27.03.2019 г. по т.д.№ 1599/2017 г., II т.о., решение № 67/12.09.2019 г. по т.д.№ 1392/2018 г., I т.о., решение № 155/24.01.2020 г. по т.д.№ 2561/2018 г. на II т.о. и др. След като въззивният съд е съобразил съществуващата практика на ВКС и СЕС при решаването на сходни казуси и липсват аргументи в изложението към касационната жалба да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретна разпоредба на закона, не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по поставените въпроси. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.