Определение № 50162 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3423/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Гарант Турист – С. и В.“ ЕООД, подадена чрез адв. П. Ш., срещу въззивно решение № 580/15.06.2022 г. по в. гр. д. № 504/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 162/31.12.2021 г. по гр. д. № 414/2021 г. на Районен съд – Несебър (погрешно посочен в диспозитива на решението като Районен съд – Бургас), с което е отхвърлен предявеният от „Гарант Турист – С. и В.“ ЕООД против „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 20062,20 лв., начислена по фактура № [ЕГН] от 09.02.2021г. вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия за времето от 90 дни, включващи периода от 14.04.2018 г. до 13.07.2018 г. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Претендира се присъждането на разноски. В приложеното към жалбата изложение касаторът цитира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Поставя следните въпроси: 1. „Допустимо ли е разпоредба от ПЗР на действащ подзаконов нормативен акт ПИКЕЕ да „препраща“ към разпоредби от друг такъв акт, чиито правила са били отменени като незаконосъобразни с влязло в сила съдебно решение?“; 2. „Представлява ли подобна законодателна техника надлежно упражняване на предоставената с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 във вр. с ал. 2 ЗЕ нормотворческа делегация?“. Твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като противоречи на решение № 111/2015 г. по гр.д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т.о. Ответната по жалбата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрк. К. Н., в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. По допускане на касационното обжалване настоящият състав намира следното: Ищецът „Гарант – Турист – С. и В.“ ЕООД е предявил иск за приемане за установено по отношение на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, че не дължи сумата 20062,20 лв. по фактура № 09.02.2021 г., с която е коригирана сметката на ищеца за електроенергия за минал период от 14.04.2018 г. до 13.07.2018 г. поради установено неправилно, неточно измерване на потребяваното количество електроенергия за електромер № 3368666 от ИТН № 2730522 в [населено място]. По делото е установено, че ищецът е присъединен към електропреносната мрежа на ответния оператор и е потребител на ел. енергия с клиентски № [ЕГН] за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица]- хотел „М. палас“ - Несебър, с ИТН-2730522, в който е бил монтиран електромер с фабричен № 3668666. От представения и подписан от представители на страните констативен протокол № 442471/13.07.2018 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване се изяснява, че при извършена на тази дата проверка от двама представители на ответното дружество в присъствието на представител на ищеца-свидетелят Д.-служител по поддръжка в хотела, електромерът е демонтиран и поставен в безшевна торба с пломба № 559191. Според констативен протокол на БИМ от метрологична експертиза на средство за измерване № 1235/26.10.2020 г. метрологичната пломба на електромера е подправена, тъй като има несъответствие със знака; пломбата е унищожена със следи от повторно пломбиране; осъществяван е достъп до вътрешността на електромера; констатирано е и че във вътрешността на електромера към електрическата схема допълнително е присъединено електрическо устройство, непринадлежащо към схемата на електромера. Заключението е, че електромерът не съответства на техническите изисквания. Предвид тези констатации е коригирана сметката за електроенергия на ищеца за 90 дни в периода от 14.04.2018 г. до 13.07.2018 г. Ищецът е уведомен с писмо от 09.02.2021 г. за констатираното манипулиране на електромера и за допълнително начислената дължима сума вследствие установеното неизмерване, напълно или неточно измерване на ползваната от потребителя ел. енергия. По делото е приета СТЕ, която е потвърдила констатациите от БИМ при извършената проверка на процесния електромер. Вещото лице е посочило, че при задействане на допълнително монтираното в електромера устройство, СТИ отчита с грешка между -41% и -42%, като по време на извършената от него проверка грешката в отчитането е била -41,29%. Експертизата посочва, че от паметта на СТИ се установява началният момент на неизмерване на електрическата енергия - 11.07.2017 г. в 23,15ч., неделя, както и данни за нерегламентираното вмешателство чрез задействане на допълнително монтирано устройство от същата дата. Според експерта целият период на неточно измерване е продължил от 11.07.2017 г. до 13.07.2018г., когато е направена проверката и е свален електромера. Вещото лице е установило, че методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел. енергия е приложена правилно. При така направените констатации въззивният съд е приел, че спорният въпрос по делото е за наличието на предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума от ответното дружество. Цитирал е нормата на чл. 92 от ЗЕ (изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Съдът е приел, че корекцията на количествата неизмерена ел. енергия е извършена и остойностена от въззиваемия на осн. чл. 51, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ при наличието на сключен между страните по делото договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, който е приложен по делото. В чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката е предвидена възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия при спазване на приети от ДКЕВР нарочни правила за това. Съставеният за извършената метрологична експертиза констативен протокол на БИМ за процесния електромер представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което отразеното в него се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно годността на измервателното средство. Тази материална доказателствена сила не е оборена по делото, нито самият документ е оспорен по реда на чл. 193 ГПК. Съдът е цитирал параграф 2 от ПЗР на действащите ПИКЕЕ /обн. в ДВ на 30.04.2019 г./, в който е предвидено, че процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол – а именно по реда на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Съдебният състав е приел, че към момента на извършване на процесната проверка и съставяне на констативния протокол както и през целия процесен период за периода на корекцията са действали правилата на чл. 48-51 от ПИКЕЕ. Изрично е посочил, че дори тази специална правна уредба да не се приложи, задължението на купувача да плати цената на продадената енергия се извежда от общите норми на ЗЗД при сключения договор между страните, приложен по делото, както и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване – в този смисъл е цитирана и практика на ВКС. Затова съдът е приел, че едностранната корекция на сметката на потребителя за минал период е извършена законосъобразно и е отхвърлил предявения иск като неоснователен. При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. И двата поставени от касатора въпроса не представляват правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото имат общотеоретично изражение и изискват принципно тълкуване на посочената нормативна уредба и възприетата в областта на енергетиката законодателна техника. В този смисъл въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, доколкото е прието и, че задължението на купувача да плати цената на продадената енергия се извежда от общите норми на ЗЗД, както и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване при наличие на договорни отношения между страните Доколкото не е поставен правен въпрос, не е необходимо да се изследва и наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, още повече, че е бланкетно посочена разпоредбата, като общо правно основание за допускане на касационно обжалване, без да се изложат конкретни доводи в тази насока. Само за пълнота следва да се посочи, че по предмета на спора е налице трайно формирана практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване и която е цитирана и съобразена от въззивния състав. В решение №124/18.06.2019год., постановено по гр.дело №2991/2018год. на ВКС, III г. о е посочено изрично, че правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия, при които се прилагат общите правила на ЗЗД, във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 ЗЗД. Също така и в решение № 60293 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 652/2021 г. на ВКС, III г. о. (и цитираните в него други решения в идентичен смисъл) се посочва, че правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи без оглед наличието, липсата или непълнотата на специални процедурни правила за извършване на корекции. Липсата на нарочна законова регламентация как се изчислява неотчетената във визуализираните регистри на електромера електрическа енергия и липсата на регламентация в Общи условия на доставчика как се процедира в такива случаи, не се отразява на валидността на задължението за плащане. Дружеството снабдител може да преизчислява сметките на потребителите, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена, и в периода, през който са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 - чл. 51, и дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за случаи на неотчитане на част от действително потребената електрическа енергия. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Както се посочи, въззивният съд е възприел изцяло изложените съображения при преценката си за неоснователност на предявения иск. Не се констатират и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като въззивният съд се е произнесъл в рамките на предявения от ищеца иск. Решението не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в директно нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Доводите в касационната жалба за несъответствие на общите условия на ответника с нормативната уредба, изложени във връзка с твърдяната очевидна неправилност и посоченото решение, са неотносими към предмета на спора/ в случая ответното дружество не е краен снабдител, за който се отнася и цитираното решение/, а по същество представляват оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК и налагат преценка на доказателствата по делото. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат сторените разноски в производството пред касационната инстанция, а на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,