Определение № 4150 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния представител А. В. – държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ - Варна, против решение № 37/07.03.2023 г. по в.гр.д. № 514 по описа за 2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което като е отменено частично решение № 260024/28.07.2022 г., постановено по гр. д. № 515/2020 г. ОС – Шумен, а в другата част е потвърдено, е отхвърлен изцяло иска на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество против А. А. Д. за отнемане на основание чл. 147, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата на следното имущество: изделия от злато, иззети с протокол за претърсване и изземване от 20.02.2019 г. по ДП № 26/2019 г. по описа на ОД на МВР [населено място] и съхранявани в банков сейф на ОД на МВР – Шумен в "Инвестбанк" АД, на обща стойност 8 977,84 лв.; парични средства, иззети с протокол за претърсване и изземване от 20.02.2019 г. по ДП № 26/2019 г. по описа на ОД на МВР [населено място] и съхранявани в банков сейф на ОД на МВР – Шумен в "Инвестбанк" АД, на обща стойност 30 044, 75 лв., а на основание чл.151 вр. 142, ал.2, т.1 вр. чл.141 ЗПКОНПИ и на парични суми, представляващи предоставени от А. А. Д. на трети лица заемни средства, направени от него лични вноски по банкови сметки, начислени лихви по срочен депозит и получени парични преводи от трети лица, на обща стойност 175 534,54 лв. С въззивното решение е отменено и определение № 260036/05.09.2022 г., постановено по гр. д. № 515/2020 г. на ОС-Шумен по реда на чл. 248 ГПК и вместо него е постановено Комисията да заплати на А. А. Д. сумата от 16 581,00 лв., представляваща направени разноски и заплатени адвокатски възнаграждения за двете инстанции, на основание чл. 78 ГПК, а на Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на съда, сумата от 3 510.70 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното производство по подадената от нея въззивна жалба, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът КОНПИ обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата? Въпросът е повдигнат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр.д. № 1021/2019 г. на ІІІ г.о Посочено е още, че предвид установеното противоречие е образувано тълк. дело № 4/2021 г. на ГК на ВКС. 2/ В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпросът: Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение? Изложени са съображения, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като липсва формираната практика на ВКС по него. Посочено е по отношение на хипотезите, предвидени в чл. 151 ЗПКОНПИ е налице константна съдебна практика по отношение на първата хипотеза, а относно приложението на втората, в практиката на ВКС се определя единствено съдържанието на понятията „притежавано имущество“ и „непритежавано имущество“ / решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. дело № 3224/2017 г. на ІV г.о., определение № 260 от 24.04.2020 г. по гр. дело № 4603/2019 г. на ІV г.о., решение № 263 от 18.12.2020 г. по гр. дело № 1293/2020 г. на ІV г.о. и решение № 208 от 12.03.2021 г. по гр. дело № 983/2020 г. на ІV г.о. Насрещната страна – А. А. Д., чрез адв. С. Т., поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на доводите за неправилност на решението, изложени в касационната жалба. Иска се присъждане на разноски за настоящата инстанция. Постъпила е на 24.10.2023 г. молба от процесуалния представител на КПКОНПИ, с която се иска частично прекратяване на производството по делото, поради частичен отказ от иска. Представено е решение на КПКОНПИ от 18.10.2023 г., от което се установява, че взетото решение от комисията е за частичен отказ от иска срещу А. А. Д. за отнемане в полза на държавата на парични суми в общ размер на 158 184.54 лв., подробно индивидуализирани в молбата. Уточнено е, че така посочените суми представляват лични вноски по банкови сметки и начислени върху тях лихви, както и предоставени заеми, възстановени през проверявания период, които не са налични в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Искането за прекратяване на производството поради частичен отказ от иска е основателно, поради което настоящата инстанция следва да обезсили решението на въззивната инстанция и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявения от КПКОНПИ срещу А. А. Д. иск с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на парични средства в общ размер на 158 184.54 лв. и да прекрати производството по делото в тази му част на основание чл.233 ГПК. За да потвърди решението на първата инстанция, с която е отхвърлен иск по чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на парични суми, представляващи предоставени от А. А. Д. на трети лица заемни средства, направени от него лични вноски по банкови сметки, начислени лихви по срочен депозит и получени парични преводи от трети лица, на обща стойност 175 534,54 лв., въззивният съд е споделил изложеното от първоинстанционния съд становище по въпросите за това какво подлежи на отнемане, съставляват ли неналичните парични средства част от имуществото, следва ли същите да бъдат включени при направата на извода на съда за установяване наличието на несъответствие и относно алгоритъма за направата на този извод. Посочил е, че същите са съобразени и с практиката на ВКС /Решение № 97/18.05.18 г. по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21 г. по гр. д. № 4768/19 г., Решение № 147/16.09.19 г., по гр. д. № 1998/18 г., Решение № 263/18.12.20 г. по гр. д. № 1293/20 г. и др./, като е уточнено, че до разрешаването на тези въпроси с постановяването на тълкувателно решение по висящото т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, тази практика се споделя от състава на въззивния съд. Ето защо е приел, че предмет на отнемане може да бъде само незаконно придобито имуществото, налично в патримониума на проверяваното лице и лицата, посочени в чл. 142, ал. 2, чл. 145, ал. 2 и чл. 146 ЗПКОНПИ, незаконно придобитото имущество, с което проверяваното лице се е разпоредило по непротивопоставим на държавата начин / чл. 143, чл. 144 и чл. 145, ал. 1 ЗПКОНПИ /. Само в случаите на чл. 142, ал. 1 ЗПКОНПИ /когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141 / и на чл. 151 ЗПКОНПИ /когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна сделка, противопоставима на държавата, стига да не е установена трансформация в друго имущество или когато имуществото липсва по причина, която може да се вмени във вина на ответника/ се отнема неговата парична равностойност. Преминалите през патримониума, в т. ч. и по банкови сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период не съставляват имущество. Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който може да бъде отнеман само на основание чл. 53 НК. Внесените по банковите сметки на проверяваното лице суми са част от имуществото, доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото. Изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото, ако са потребени, т. е. неналични в края на проверявания период и също не могат да бъдат предмет на отнемане. Прието е, че разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ е неприложима към неналичните парични средства, а е относима само към оценими в пари блага по см. на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, т. е. само когато са налични, поради което и само в тази хипотеза ще участват във формирането на имуществото и определянето на неговата стойност За да отмени частично първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което за отхвърли иска по чл.153 ЗПКОНПИ в останалата му част, въззивният съд е приел, че не е налице материалната предпоставка за възникване на притезанието на Държавата за отнемане на незаконно придобито имущество - наличие на значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ между имуществото на проверяваните лица и техния нетен доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период. За де се направи извод дали е налице такова несъответствие, следва да се извърши съпоставка между имуществото на проверявания и на лицата по чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ и нетния доход на същите, при отчитане на дадените легални дефиниции на понятията „имущество“ и „нетни доходи“ с разпоредбите на §1, т.4 и §1, т.8 вр. §1, т.2 и т.9 от същия закон. Съдът е посочил е, че извод за значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ може да бъде обоснован, само ако се установи превишение между притежаваното в края на периода и това по отношение на което е извършено разпореждане по непротивопоставим на държавата начин имущество спрямо имуществото, притежавано в началото на проверявания период, което превишение е над 150 000 лева. Само в този случай, при отчитане и на направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период, може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на § 1, т. 3, доколкото по смисъла на § 1, т. 8, вр. т. 2 ДР ЗПКОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на § 1, т. 8 ДР ЗПКОНПИ ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по § 1, т. 3 "нетен доход минус имущество" при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/. Въззивният съд е приел, че видно от ангажираните по делото доказателства, в частност извлечения от банковите сметки на ответника, справка от СВ относно вписванията в Имотния регистър по партидата му, заключението на СИЕ и договор за продажба на дружествени дялове, в началото на проверявания период А. А. Д. не е притежавал недвижимо имущество, същият е имал налични суми по сметки в размер общо на 5 939.27 лева. Към 12.03.2009 г. е притежавал дружествени дялове в "Адрес Диляна стил" ООД, които е отчуждил през проверявания период, съгласно договор за прехвърляне на дружествени дялове от 05.03.2015 г. за сумата от 1 600 лева, приета за действителна цена от Комисията и призната за законен доход. В периода 12.03.2009 г. – 12.03.2019 г. проверяваното лице е сключило договори за покупко-продажба на недвижими имоти, в качеството му на купувач, обективирани в нот. актове № 98/2013 г., № 187/2017 г. и № 15/2018 г. Съобразно изричните твърдения на Комисията, че посочените сделки са симулативни, прикриващи изпълнение на задължения по договори за заем, предоставени от проверяваното лице на продавачите по договорите, поради което и недвижимите имоти, предмет на тези договори не са претендирани като придобито от проверяваното лице имущество. Отделно от това имотът по нот. акт № 98/2013 г. е отчужден в полза на трето лице като отправеното искане до съда е за отнемане на част от полученото, но като върната заемна сума от първоначалния продавач. С оглед на това въззивният съд е счел, че придобитите на името на проверяваното лице недвижими имоти не следва да се включват при определяне стойността на придобитото през проверявания период имущество. Това важи и за сумата от 5 000 лева, част от получената цена след продажбата на недвижимия имот по нот. акт № 98/2013 г. На следващо място, въззивният съд е посочил, че между страните не е спорно, че в хода на наказателното производство са извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в жилището, в което проверяваният живее, както и че в обитаваната от него стая са намерени и иззети парични средства с обща номинална стойност 30 044.75 лева и златни накити, подробно описани в протокол от 20.02.2019 г., чиято обща стойност по борсови цени е в размер на 8 977.84 лева. Спорно е обстоятелството дали същите са негова собственост, като възражение в този смисъл е било направено от проверяваното лице, както при извършване на претърсването и изземването им, изрично вписано в протокола, така и в настоящия процес. При съобразяване на разпоредбата на чл. 147 ЗПКОНПИ според която до доказване на противното движимите вещи и парични средства, намерени у проверяваното лице, в жилището му, в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси и сейфове се считат за негово имущество, е прието че опровергаването на тази презумция е в тежест на ответника, който е поддържал, че иззетите парични средства са на баща му, а по-голямата част от златните накити – на сестра му, които лица са разпитани по делото. Въззивният съд е подчертал, че нито един от двамата свидетели не описва конкретните бижута или къде са били съхранявани, като показанията им досежно тези вещи са общи и не кореспондират на твърденията на ответника – същият не твърди всички иззети накити да са били на сестра му или на нея и родителите му, а само че по-голямата част от тях са на сестра му. Приел е, че показанията на св. А. Д., в частта им, в която сочи, че иззетите парични средства са били негови, се явяват изолирани от останалия доказателствен материал. Въз основа на този анализ на коментираните показания, отчитайки родствената връзка между тези свидетели и ответника, и евентуалната тяхна заинтересованост от изхода на спора, обстоятелството, че иззетите вещи са намерени в обитаваната от него стая, както и липсата на каквито и да било други подкрепящи ги доказателства, въззивният съд е приел, че не е проведено нужното доказване, опровергаващо посочената по-горе законова презумция. Ето защо е приел, че иззетите парични средства и златни бижута, съхранявани от органите на досъдебното производство, поради което и налични в края на проверявания период, следва да бъдат включени в определяне стойността на придобитото от А. Д. имущество. Прието е, че в имуществото следва да бъдат включени и наличните към 12.03.2019 г. по банковите сметки на ответника суми, посочени в т. 4 от СИЕ, а именно сумата от 856.95 лева и който остатък не касае наличните към 12.03.2009 г. суми по сметките му. По отношение на останалите суми, преминали през банковите сметки на ответника, съставляващи направени от него вноски, преводи от трети лица и начислени лихви, като неналични в края на проверявания период, е прието, че те не са част от имуществото, като това важи и за частта от тези суми, наредени впоследствие към инвестиционен фонд "ДСК Евроактив" /10 000 лева/ и ДПФ "ДСК Родина" /общо 125 850 лева, съгласно извлечение по банкова сметка BG71 STSASTSA000019075511 и СИЕ/, доколкото няма твърдения и доказателства, сочещи за трансформация на тези средства в имущество в полза на ответника, което да е налично в края на проверявания период. На последно място, въззивният съд е счел, че не са част от имуществото и сумите, съставляващи предоставени от А. Д. заемни средства на трети лица, като последните следва да се разглеждат като направен от него разход. При така установените данни, въззивният съд е изчислил, че придобитото от А. А. Д. през проверявания период и налично имущество е на обща стойност 39 879.34 лева /сбора от стойността на иззетите като веществени доказателства бижута и парични средства, и наличните суми по банковите му сметки/. Същото е под сумата от 150 000 лева, което сочи на извода, че не е налице изискуемото значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2, вр. § 1, т. 3 ЗПКОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Направен е извод, че няма как имущество, което е на стойност под 150 000 лева да превишава с толкова реализираният нетен доход, разглеждан в контекста на изложените по-горе мотиви за значението на същия в хипотеза, при която дори аритметичното му изражение да е отрицателно число. Поради това, въззивният съд е приел, че предявените искове от КПКОНПИ за отнемане на имущество са неоснователни само на това основание и същите следва да бъдат отхвърлени като такива, без да е необходимо да се изследват реализираните от проверяваното лице доходи, направени разходи, нетен доход. По тази причина съдът не е формирал мотиви по тези обстоятелства и направените във връзка с тях доводи и възражения от страните. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд повдигнатите от касатора въпроси, не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по отношение на тях не са налице сочените допълнителни селективни критерий. Въпросите, макар и обуславящи, не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на разясненията, дадени с т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от промяна или осъвременяване, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение съответства. Съгласно задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В мотивите е разяснено изрично и следното: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с даденото от ОСГК на ВКС тълкуване, поради което не са налице нито допълнителното основание по т.1, нито това по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за настоящото производство съдебни разноски, в размер на 9 800 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,