Определение № 2523 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2352/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. София, против Определение № 5150/ 15.05.2024г., постановено по административно дело № 3918/ 2024 г. на Административен съд - София- град, с което е оставено без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 71/ 28.03.2024 г., обективирано в Протокол № 7/ 28.03.2024 г. от заседание на Столичен общински съвет. Оставени са без разглеждане жалбите от И. М. П. от гр. София и Н. В. В. от гр. София срещу Решение № 71/28.03.2024 г., обективирано в Протокол № 7/28.03.2024 г. от заседание на Столичен общински съвет, по т. 23, с което са изменени и допълнени Решение № 338/12.06.2014 г. и Решение № 267/18.05.2017 г. на Столичния общински съвет, взети на основание чл. 5, ал. 16 от ПМС № 67/2010 г., изменено и допълнено с ПМС № 4/2019 г. на МС, като е определен размера на месечните работни заплати на кметовете на райони, кметства и кметските наместници на територията на Столична община и е прекратено производството по административно дело № 3918/ 2024г. по описа на Административен съд– София- град. Частният жалбоподател- Н. В. В. оспорва постановеното определение с искане за неговото обявяване, като нищожно, евентуално за неговото обезсилване, евентуално за неговата отмяна като недопустимо и неправилно. Ответникът- Столичен общински съвет в писмен отговор счита частната жалба за неоснователна. Моли да се остави в сила процесното определение, като правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения в чл. 230 от АПК 7-дневен срок срещу съдебен акт, който прегражда по- нататъшното развитие на производството, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София град е оставил без разглеждане релевираното оспорване и е прекратил производството по делото, поради установеност на хипотезата на 159, т.4 АПК. Този извод е формиран след преценка, че жалбоподателят не е адресат на оспорения акт и тъй като той не засяга пряко и непосредствено правната му сфера, то не е налице правен интерес от оспорването му. Определението е правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че обжалваното определение е нищожно и недопустимо. Съдебният акт е постановен от законен състав и съобразно правомощията на съда. Същият отговаря на изискванията за форма и е подписано от разпределения докладчик. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. С оспореното решение на Столичен общински съвет е определен размера на месечните работни заплати на кметовете на райони, кметства и кметските наместници на територията на Столична община в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет. Тези актове, приети от общинския съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА. Тази възможност е изрично предвидена за областния управител и кмета, а за гражданите и организациите е обусловена от наличието на пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1, вр. чл.15, ал.1 АПК. Понятието "засягане" е изяснено чрез тълкуване на разпоредбата на чл.120, ал.2 от конституцията в неразривна връзка и с чл.56 от Конституцията, в който е уредено основното право на защита на всеки правен субект, "когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси". Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава, че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт. В случая доводите на жалбоподателя, в качеството на вносител на данъци не обосновават извод за наличието на правен интерес от съдебното оспорване на решението на общинския съвет. Определянето на размера на трудовото възнаграждение на кметовете на населените места, включени в съответната община, с решение на общинския съвет, взето на основание чл.21, ал.1, т.5 ЗМСМА, не рефлектира пряко в правната сфера на лицата, които са данъкоплатци в дадената община, тъй като не поражда за тях каквито и да е задължения и не засяга или ограничава техни права и законни интереси. Жалбоподателят няма личен, пряк и непосредствен интерес от оспорването, по смисъла чл.147, ал.1 от АПК, който е и абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Първоинстанционният съд, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК и е прекратил производството по делото, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е оставил без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение. Частната жалба не съдържа оплаквания срещу определението в тази му част. Съдът, като е приел за недопустимо това искане, поради неговия характер и целени последици, и в тази част е постановил правилно определение. Така мотивиран и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение