Определение № 981 от 07.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2667/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на „Е. енерджи строй“ ЕООД, [населено място], срещу решение №508 от 11.04.2022г. по в.гр.д.№1193/2021г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 04.02.2021г. по гр.д. №5153/2020г. на Софийски градски съд, 1-6 състав, с което е отхвърлен предявеният от дружеството жалбоподател иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД да заплати сумата от 46900 лв., представляваща депозит за участие в търг на 12.03.2020г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е взел отношение по релевираните във въззивната жалба възражения за нарушения на чл.15 д и чл.15е ал.2 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие /ПРУПДТДДУ, отм., ДВ бр.40 от 5.05.2020г./. Също така твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакването му за допускане на очевидно заинтересовани свидетели – членове на тръжната комисия, за нарушение на правилата на чл.164 ал.1 и ал.2 от ГПК, както и за това, че показанията на свидетелите не са били преценени правилно съобразно чл.172 от ГПК. Вместо да обсъди тези доводи, въззивният съд приел, че показанията са еднопосочни, което според касатора се приравнява на липса на обсъждане на неговите доводи. Според касатора съдът е пропуснал да обсъди и доводите във въззивната жалба, че няма валидно отправена покана за закупуване на имота, а такава е съставена от продавача чак след отказа да се върне депозита. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя като значими за изхода на спора въпросите: "1. Когато единствените разпитани свидетели по делото участват до един като членове на тръжната комисия, която е назначена изцяло от ответника по иска, съществува ли забрана да бъдат разпитани и как съдът трябва да подходи към техните показания? 2.При положение, че ищецът е оттеглил част от изискваните за участие в търга документи преди започване на разглеждането, следва." В изложението не е посочена допълнителна предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, като касаторът обвързва поставените въпроси с основанието за достъп на решението до касация по чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК. Ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, [населено място], оспорва жалбата, като твърди липса на основанията за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното решение на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че по решение на компетентните органи на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД е осъществена процедура по продажба чрез търг с явно наддаване на собствен на дружеството имот – обект столова „М. Д.“, находящ се в [населено място], [община], описан в АДС №4565 от 20.06.2003г. на Областен управител - В., и че ищецът е закупил тръжна документация на 18.02.2020г. за участие в търга и превел на 05.03.2020г. депозит в размер на 46900 лв. От протокола от 12.03.2020г., съставен от назначената със заповед на прокуриста тръжна комисия, съдът е установил, че в предвидения срок депозит е внесен само от дружеството - ищец и то е допуснато до участие като единствен кандидат чрез лично явилия се негов управител Г. А.. Констатирал е, че с протокола е удостоверен и отказа на дружеството - участник чрез неговия представител Г. А. да закупи имота след изрична покана на председателя при първоначално обявената цена, както и напускане на заседанието от А. в 14,44 ч. Решаващият състав на САС е счел за правилен извода на първоинстанционния съд, че закупувайки тръжната документация и внасяйки определения депозит, ищецът е приел всички условия за участие в търга, и че към датата на провеждането му е разполагал с всички изискуеми документи, включително удостоверение за липса на задължения към НАП на осн. чл.87 ал.6 от ДОПК и за липса на задължения към съответната община, получени на 9.03.2020г. – т.е. издадени в предвидения 7-седем дневен срок преди търга. Установил е от показанията на разпитаните свидетели, че при регистриране на участниците в обявения ден и час и проверката на тръжната документация, представителят на дружеството целенасочено е демонстрирал пред комисията отпадане на интереса си от участие. Изтъкнал е, че това поведение не освобождава ищеца като участник в търга от отговорност за вреди към насрещната страна в правоотношението, каквато гаранционно-обезпечителна функция има депозитът. Съдът е стигнал до извод, че действията на ищеца по отстраняване на част от вече представени от него документи не биха могли да се приравнят на отказ от участие, който следва да бъде изрично направен, но също и за да породи правен ефект следва да е депозиран преди регистрацията. Също така е изложил доводи, че ищецът няма правен интерес да се брани с възражения за нарушения в тръжната процедура, ако те не ползват друг конкуриращ го кандидат, нито би могъл да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение съгласно чл.12 от ЗЗД. За неоснователни са счетени и оплакванията на ищеца, че след като е обявен за купувач при първоначално обявената цена, не е поканен да закупи имота. Съставът на САС е приел, че поканата за закупуване на имота е обективирана в самия протокол. Определил е протокола като частен свидетелстващ документ, който ползва ответника и няма материална доказателствена сила, но е изтъкнал, че удостоверените в него факти относно отправянето на покана към представителя на дружеството се потвърждават от показанията на свидетелите, които са еднозначни по този въпрос и не се опровергават от други доказателства по делото. Поради това съдът е приел, че липсата на волеизявление от страна на кандидата за закупуване на имота след изрична покана на председателя на комисията се явява основание за задържане на внесения депозит. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В настоящата хипотеза вторият поставен от касационния жалбоподател въпрос е неясно формулиран / недовършен/, поради което не може да бъде установен неговият смисъл и съответно преценена относимостта му към предмета на спора. Първият въпрос е относим към предмета на конкретното дело, но по него не е релевирана от жалбоподателя някоя от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 от ГПК. Същевременно по приложението на разпоредбата на чл.172 от ГПК е формирана постоянна практика на ВКС, с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Съгласно решение №79/12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г. на ВКС, IV г.о., относимите и допустими гласни доказателства се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. В този смисъл са и решение №131/12.04.2013г. по гр.д. №1/2013г. на ВКС, IV г.о., решение №34/22.01.2016г. по гр.д.№4657/2015г. на ВКС, I г.о. и решение №338/20.11.2013г. по гр.д. №1269/2012г. на ВКС, IV г.о., в които е прието, че не съществува забрана въз основа на свидетелски показания да бъдат приети за установени факти, които ползват ангажиралата ги страна, като преценката им следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства. В случая, изводите на въззивния съд относно действията на комисията и на представителя на единствения участник „Е. енерджи строй“ ЕООД при провеждане на търга от 12.03.2020г. са основани на свидетелските показания на членовете на комисията, но съдът е съобразил и обстоятелството, че по делото липсват ангажирани от другата страна доказателства, които да ги опровергават. Не е налице и соченото от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, оплакванията за неправилност в касационната жалба, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Касаторът обосновава очевидната неправилност с доводи за неправилна преценка на свидетелските показания, която ако е налице, би съставлявала процесуално нарушение и евентуално би довела до необоснованост. Те обаче съставляват касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК, по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 от ГПК. При този изход на спора, на ответника по жалбата „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, [населено място], следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд