Определение № 2517 от 13.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 819/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Анна Георгиева Миленкова, в качеството й на синдик на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) и по съвместна касационна жалба на М. Й., Д. К., Л. П. К. К. и К. Р. М. - чрез процесуален представител, против Решение № 750 от 23.12.2024 г. по в. т. д. № 495/2024 г. на Апелативен съд София. С посоченото решение след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 260053 от 18.03.2024 г. по т. д. № 2708/2019 г. на Софийски градски съд, като краен резултат са отхвърлени предявените от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) и „АЦК“ ООД искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ и чл. 645, ал.3 ТЗ за обявяване на относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) на Договор за покупко-продажба на обособени части от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), сключен на 31.03.2015 г. между продавача „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) и купувача „АЦК“ ООД, с който е прехвърлено правото на собственост върху обособени части от търговското предприятие на продавача, както следва: 1. Обособена част от търговско предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), включваща инфраструктура за доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, включително и дейностите, свързани с оперирането с тази инфраструктура, съгласно описанието в Приложение № 1 към договора, срещу цена в размер на 24 088,53 лв. и 2. Обособена част от търговско предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), представляващо електро-енергийна инфраструктура, включително дейностите по опериране на тази инфраструктура, в комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, съгласно описанието в Приложение № 2 към договора, срещу цена в размер на 102 119,67 лв.

В подадената от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) касационна жалба въззивното решение се атакува в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът по чл.135, ал. 1 ЗЗД (първият евентуален иск). Иска се въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част поради наличие на основания по чл.280, т.3 ГПК и спорът да бъде разрешен по същество с уважаване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че при постановяване на решението въззивният съд не се е съобразил с трайна практика на ВКС по приложението на чл.135 ЗЗД, като вредата е преценявана не по отношение на кредиторите на несъстоятелното дружество, а по отношение на останалите дружества, свързани с „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, извършаващи дейността си в комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирана с противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, застъпена в Решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 48 от 21.02.2014г. по гр.д. № 4321/ 2013 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т. о.

По допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани следните въпроси с твърдението, че отговорът на същите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „ Следва ли вредата от атакуваната сделка с отменителен иск да се преценява не само като резултат, отразяващ се единствено на кредиторите на несъстоятелното дружество, тъй като масата на несъстоятелността служи именно за тяхното удовлетворяване, или следва да се изхожда и от други критерии, които дават отражение на по-широк кръг от трети лица, а не само на участниците в действието/сделката ?“;

2. „Има ли кръг от обекти, които би следвало да се считат за изключени от осребряване, поради особен режим на потребление и дали този въпрос следва да бъде преценяван в производството по отменителен иск ? А ако такива имуществени права са заварени в патримониума на длъжника при откриване на производството по несъстоятелност, какъв ще бъде техният режим на осребряване ?“.

Самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обосновано с неправилност на извода на Апелативен съд - София, че вредата при иск по чл. 135 ЗЗД следва да се преценява не по отношение на кредиторите на несъстоятелността, а по отношение на трети на процеса лица. Касаторът намира, че по предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД съдът в противоречие с чл. 734 ТЗ не следва да преценява дали определени имуществени права на длъжник в несъстоятелност могат или не да бъдат осребрявани, доколкото за подобни случаи хипотезата на правната норма на чл. 734 ТЗ регламентира компетенции на Събранието на кредиторите на несъстоятелното дружество.

Ответникът по касационната жалба „АЦК“ ООД в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Евентуално, в случай че касационно обжалване бъде допуснато, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

В подадената от третите лица-помагачи М. Й., Д. К., Л. П. К. К. и К. Р. М. касационна жалба въззивното решение се атакува изцяло. Касаторите поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основание по чл.281,т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъборазност, както и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК по сочените от касатора допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по доводите на страните, които са от значение за изхода на спора ?“;

2. „Как се разпределя доказателствената тежест по направено от ответника правоотблъскващо възражение, основаващо се на позитивни факти ?“;

3. „Налице ли е нееквивалентност на престациите по смисъла на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ в случай, че е сключена сделка, по която неплатежоспособният длъжник не е получил плащане на продажната цена, а тя е погасена чрез прихващане, което попада в хипотезите на несъстоятелността по чл.645 ТЗ ?“;

4. „ Преценката за /не/еквивалентност на престациите по смисъла на чл.647 ал.1, т.3 ТЗ в случай, че вземането за продажната цена е погасено чрез прихващане, следва ли да се ограничи само до числовите параметри или следва да се вземе предвид и възможността за обявяването на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността ?“;

5. „Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки, дори без да е направено конкретно възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката ?“;

6. „Съществувала ли е правна възможност към момента на сключване на процесната сделка, собствеността върху енергийни обекти /трафопостове и др./ да бъде прехвърлена на лице, което не е енергийно предприятие по смисъла на закона ?“;

7.„Относителната недействителност по чл.645, ал.3 ТЗ само при прихващане посредством едностранно инициирано „волеизявление на кредитор с активно вземане“ ли е приложима или се отнася и за договорните (“по взаимно съгласие“) прихващания между длъжника и отделен кредитор, който знае за настъпилата неплатежоспособност ?“.

По формулираните правни въпроси се твърди наличието на допълнителнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК с аргумента, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - ППВС № 1 от 1953 г.; ППВС № 7 от 1965 г.; Тълкувателно решение № 1 от 22.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 60117 от 01.02.2022 г. по т. д. № 667/2020 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 18 от 24.03.2021 г. по т.д. № 696/ 2020 г. на ВКС II, т. о.; по въпрос № 2 - Тълкувателно решение № 1 от 22. 04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 197 от 10.05.2011г. по гр.д. № 430/2010г. на ВКС, I г.о.; Решение № 202 от 20.04. 2011 г. по гр. д. № 1635/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 203 от 10.12.2024 г. по т. д. № 464/2024 г. на ВКС, I т. о.; по въпроси № 3, № 4 и № 7 – твърди се наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумента, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; по въпроси № 5 и № 6 – сочи се се предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с аргумента, че е налице противоречие между приетото от въззивния съд и Тълкувателно решение № 1 от 22.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е мотивирано с твърдението, че въззивното решение е очевидно неправилно в частта на приетото от въззивния съд, че недействителността по чл.645, ал.3 ТЗ е приложима, само когато е налице едностранно волеизявление за прихващане (“волеизявление на кредитор с активно вземане“), но не и когато е „сторено по взаимно съгласие на страните“. Според касатора, изводите на въззивния съд - че договорното прихващане не съдържа изявление на кредитор с активно вземане, влизат в пряко и очевидно противоречие с напълно ясната императивна разпоредба на ТЗ, доколкото в процесния договор от 31.03.2015 г. всяка от страните е била еднакво активна с волеизявленията си, т.е. - налице е превратно интерпретиране на императивната разпоредба на закона, което е изводимо и установимо от самите мотиви на съдебния акт.

Ответникът по касационната жалба – синдикът на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за основателност на подадената касациона жалба.

Ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), в законоустановения срок не представя отговор.

Ответникът „АЦК“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В условията на евентуалност, счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството по т. д. № 2708/2019 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), с която против дружеството и „АЦК“ ООД са предявени обективно съединени в условията на евентуалност искове по чл. 647, ал. 1, т 3 ТЗ, чл. 135, ал. 1 ЗЗД и по чл. 645, ал. 3 ТЗ за обявяване на относителната недействителност на Договор за покупко-продажба на обособени части от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) от 31.03.2015г. С постановеното по спора решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, като е уважил евентуално съединения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Сезиран с въззивни жалби от третите лица-помагачи М. Й., К. М., Б. Я. - М., Д. К., П. К. и М. М. в частта, с която е отхвърлен главният иск по чл.647, ал.1,т.3 ТЗ, и от „АЦК“ ООД в частта, с която е уважен евентуалният иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, за да достигне до частично различен от първоинстанционния съд извод относно основателността на исковите претенции, Апелативен съд – София от фактическа страна е установил, че страните не спорят досежно това, че: с Решение № 2969 от 17.12.2018 г. по т. д. н. № 2360/2018 г. на Апелативен съд – София е обявена неплатежоспособността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД с дата 31.12.2011г.; С Договор за покупко-продажба на обособени части от търговско предприятие от 31.03.2015г. „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД е отчуждило в полза на „АЦК“ ООД посочените в чл. 1, т. 1 от договора обособени част от търговското си предприятие: 1) част, включваща инфраструктура за доставяне на вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, включително и дейностите, свързани с оперирането на тази инфраструктура и 2) част, включваща електро - енергийна инфраструктура, включително дейностите по опериране на тази инфраструктура, в комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, находящ се в местност „Табията“, [община]; С чл. 2 от договора страните уговорили продажна цена в размер на 24 088, 53 лв. за първата част от предприятието и 102 119, 67 лв. за втората такава; В преамбюла на Договора било посочено, че купувачът „АЦК“ ООД има вземане към продавача в размер на 130 000 лв., произтичащо от договор за цесия с „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД, възникнало за „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД въз основа на Договор за преструктуриране на банкови кредити и Анекс № 11 към него; В чл. 3 било постигнато съгласие страните да сторят прихващане на продажната цена с цедираното вземане; В приложение № 1 към Договора от 31.03.2015г. страните индивидуализирали отчужденото имущество, част от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, като приели, че придобитите пасиви са в размер на 1 371 783, 56 лв.; Аналогично, в приложение № 2 били конкретизирани придобитите права и взаимоотношения, включени в отчуждената електро - енергийна инфраструктура, като е прието, че се придобиват пасиви в размер на 1 039 547, 26 лв.; С влязло в законна сила Решение № 68 от 15.02.2021г. по т. д. № 27/2020г. на Апелативен съд - София, установителните искове на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД били уважени, като било признато, че ищецът има вземане от „Лайтхаус Голф Ризорт“АД в размер на 6 039 961,74 лв. главница по Договор за преструктуриране на банкови кредити от 10.01.2014 г. и анекс № 11 от 15. 12. 2014 г. към него, както и вземане за договорна лихва в размер на 1 145 571, 72 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 17.12.2018 г. върху посочената главница. Въз основа на прието в първоинстанционното производство заключение по възложена съдебно-икономическа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че на 09.03.2007г. „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (с предишно наименование „К. Голф Холидей“ АД) е усвоило отпуснатите му по Договор за банков кредит № 002 от 09.03.2007 г. с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД (понастоящем „УниКредит Булбанк“ АД) средства в размер на 6 000 000 евро; Размерът на задълженията на дружеството по този договор към датата на сключване на договора за преструктуриране на банкови кредити и към датата на сключване на анекс № 11 към същия били в размер на 6 452 951, 86 евро; Към момента на изготвяне на заключението Банката нямала вземания към „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, което е заместено в дълг по силата на анекс № 11 от „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД, извършвало всички последващи плащания по договора за банков кредит; След проверка в счетоводството на „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД било установено, че първото дружество погасило придобитите с Договора за покупко-продажба на обособени части от търговско предприятие задължения на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД към „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД в общ размер от 2 411 330, 82 лв.

Позовавайки се на заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна оценителна експертиза съставът на САС е приел за установено, че стойността на отчуждените части от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД възлиза на 1 284 339 лв. за ВиК инфраструктурата, земя и помпена станция и 1 133 960 лв. за електрическата инфраструктура, включваща земя и трафопостове.

Решаващият въззивен състав е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на иска по чл. 647, ал.1,т.3 ТЗ с аргумента, че не е налице значителна неравностойност на насрещните престации. В конкретната хипотеза сделката била сключена на 31.03.2015г., а неплатежоспособността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД с дата 31.12.2011г. била обявена с Решение № 2969 от 17.12.2018 г. по т. д. н. № 2360/2018г. на Апелативен съд - София на 17.12.2018 г. Следователно, приложение следва да намери следващата ал. 2, според която ал. 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл.625 ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. При изследване равностойността на престациите въззивният съд е взел предвид, че придобивайки части от търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, „АЦК“ ООД придобило и задължения в размер на 1 371 783, 56 лв. съгласно чл. 1, т. 1 от Договора, респективно 1 039 547, 26 лв. по чл. 1, т. 2 от Договора. Доколкото същите суми са по-ниски от определените от вещото лице – оценител стойности на отчуждената част от търговското предприятие, възлизаща на 1 284 339 лв. за ВиК инфраструктурата, земя и помпена станция и 1 133 960 лв. - за електрическата инфраструктура, включваща земя и трафопостове, съдът достигнал до извода, че не е налице значителна неравностойност на престациите в ущърб на отчуждителя „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, поради което е сподлен изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. За неотносими въззивната инстанция е намерила оплакванията на третите лица-помагачи на страната на ищеца, че по делото не било доказано разходването на сумата от 1 371 783, 56 лв. и тази от 1 039 547, 26 лв. за изграждането на двете инфраструктури, предвид факта, че вземанията на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД към „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД са били признати с влязлото в законна сила Решение № 68 от 15.02.2021 г. по т. д. № 27/2020 г. на Апелативен съд - София, като част от тях кредиторът прехвърлил на цесионера „АЦК“ ООД, за което длъжникът бил редовно уведомен.

По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.649 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД въззивният съд е установил, че в случая по делото няма спор относно факта на сключване на имащия възмезден характер договор за покупко-продажба на обособени части от търговското предприятие от 31. 03.2015г., но не е споделил изводите на първата инстанция относно увреждащия характер на сделката. В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че макар всяко действие на длъжника, което намалява имуществото му, да се явява увреждащо за кредитора, в конкретния случай отчуждените обособени части от предприятието на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД са особен тип инфраструктурни активи, чието ползване се регулира от специалните Закон за енергетиката и Закон за водите. Изложено е, че преустановяването на електрозахранването и водоподаването поради неплатежоспособността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, респективно поради откриване на производството на дружеството поради констатирана от съда такава, би довело до невъзможност за нормалното функциониране на обектите в голф комплекса. В случая според съда, тези обособени инфраструктурни единици, макар да са обособени като самостоятелни, по предназначението си са поставени за служене на други главни вещи, доколкото без ВиК и електрическа инфраструктура не може да се обезпечи нормалното ползване на сградите, поради което и същите, носещи характеристиките на принадлежност към главна вещ, не могат да участват самостоятелно в гражданскоправния оборот. Тази тяхна особеност според съда, би създала непреодолимо препятствие пред синдика по повод тяхната реализация като самостоятелни обекти. С оглед на това, съдът е приел, че конкретната ВиК и електрическа инфраструктура, с оглед на спецификата си, са изключени от гражданския оборот, поради което и атакуваните сделки нямат увреждащ интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД характер, с което е обоснована неоснователността на иска по чл. 135 ЗЗД, във връзка с чл. 649 ТЗ.

Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, въззивният съд се е произнесъл и по втория евентуален иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ, като е приел че в конкретния случай не е налице волеизявление на кредитор с активно вземане, а процесното прихващане било сторено по взаимно съгласие на страните, обективирано в Договора за покупко-продажба на обособени части от търговско предприятие от 31.03.2015 г., т. е. прихващането не е инициирано от „АЦК“ ООД, каквито са наведените с исковата молба твърдения. С тези съображения и този иск е приет за неоснователен и като такъв е отхвърлен.

Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че поставеният от касаторите М. Й., Д. К., Л. П. К. К. и К. Р. М. процесуалноправен въпрос под № 5, след преформулиране от съда с оглед разясненията на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 2010г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСГТК, а именно: За правомощията на съда да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки, дори без да е направено конкретно възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката, е относим към правния спор. Решаващ за приетата неоснователност на иска по чл.135 ЗЗД е изводът на въззивния съд, че конкретните ВиК и електрическа инфраструктури, предмет на атакуваната сделка, с оглед на спецификата си, имат характеристиките на принадлежност към главна вещ, изключени са от гражданския оборот, и тази им особеност би създала непреодолимо препятствие пред синдика по повод тяхната реализация като самостоятелни обекти. Тези съображения обаче са относими към фактическия състав на основанието по чл. 26, ал.2, предл. 1 ЗЗД за недействителност на сделката поради невъзможен предмет. Доколкото преценката за действителността на процесния договор е от преюдициално значение за изхода на спора по всички предявени искове, макар и насочен срещу изводите на съда, формирани по първия евентуален иск по чл.135 ЗЗД, така прецизиран въпросът е от обуславящо значение за изхода на делото. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствие на въззивното решение с посочената от касатора задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 22.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите зададени от двамата касатори въпроси съдът ще се произнесе при постановяване на решението по чл.290 ГПК в зависимост от отговора на поставения правен въпрос.

Предявените искове са отменителни, поради което съгласно чл. 620, ал.5 ТЗ държавна такса не се внася предварително.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК