Определение № 278 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2014 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Столична община, представлявана от кмета, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ч. против въззивно решение от 21.11.13г. по в.гр.д.№ 16961 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което частично е отменено решение от 6.03.12г.по гр.д.№ 26547/11г. на РС София досежно определения размер на следващото се обезщетение за причинени неимуществени вреди по предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, и вместо това е постановено друго, с което е присъдена сумата от 3 500лв., а иска – в останалата част, до претендирания размер от 5 000лв. е отхвърлен. Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената касационна жалба за недопустима поради следното: Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК- не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. Настоящият случай е такъв, защото производството е образувано по иск, предявен от Ц. М. С. против Столична община, с правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на сумата от 5 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на увреждане, изразяващо се в наранявания по дланите на двете ръце, причинено от ухапване от безстопанствено куче на 6.03.2011г.в [населено място]., ведно със законната лихва. Касае се за иск за парично вземане, чийто размер на цената, съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК, е търсената сума, т.е. 5 000лв. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд