Определение № 5941 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. П. и В. Н. П., представлявани от адв. М. Й. – Г., срещу Решение № 85/11.04.2025 г. по в. гр. д. № 90/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което след като е потвърдено Решение № 568/29.10.2024 г., постановено по гр. д. № 2411/2023 г. по описа на РС - Ямбол, е прогласена нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 436/05.02.2021 г. за заверка на подпис и рег. № 437/05.02.2021 г. за удостоверено съдържание, акт № ..., том ... от 05.02.2021 г. на нотариус рег. № 243 Т. Д., с район на действие съдебния район на Районен съд - Ямбол, по силата на което ищцата Т. Г. Н. упълномощава П. С. П. да го представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка извърши следните разпоредителни действия: да продава, включително да сключва предварителни договори за продажба, да дарява, да извършва замяна, както и договор за доброволна делба (като по своя преценка от негово име да получи дял или се откаже от реално получаване на дял), на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, както и да получи продажната цена, включително да договаря сам със себе си при условията на чл. 38 ЗЗД, за собствените й недвижими имоти (идеални части), находящи се в [населено място], общ. Т., обл. Я., а именно: дворно място от 1 800 кв. м., съставляващо парцел ..., квартал ..., по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници и съседи, подробно описани в нотариален акт № ..., том ..., дело № 2417 от 1997 г., както и нива с площ от 8 500 кв. м. в местността „Б.“ с номер по предходен план ...; нива с площ от 5 986 кв. м. в местността „Г.“ с номер по предходен план ... и нива с площ от 1 454 кв.м. в местността „К.“ с номер по предходен план ...; прогласена е за относително недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на Т. Г. Н. сделката, обективирана в нотариален акт № ..., том..., рег. № 590, нот. дело № 29/12.02.2021 г. на нотариус с рег. № 243 Т. Д., с район на действие Районен съд - Ямбол, съгласно която Т. Г. Н., действаща чрез пълномощника си П. С. П., продава на П. С. П. собствения си недвижим имот, а имено УПИ ..., квартал ..., по плана на [населено място], [община], с площ от 1 800 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда с площ 100 кв. м. и стопанска постройка с площ 96 кв. м. и всички подобрения в имота, при граници и съседи: улица, ..., УПИ ..., УПИ ..., като сключен без представителна власт и потвърждаване от продавача; прогласена е за относително недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на Т. Г. Н. сделката, обективирана в нотариален акт № ..., том ..., рег.№ 591, нот. дело № 30/12.02.2021 г. на нотариус с рег. № 243 Т. Д., с район на действие Районен съд - Ямбол, съгласно която Т. Г. Н., действаща чрез пълномощника си П. С. П., продава на П. С. П. следните недвижими имоти в землището на [населено място], общ. Т.: 1. поземлен имот с идентификатор №..., с площ от 8 499 кв.м., в местността „Б.“, с трайно предназначение на територията -земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория трета, с номер по предходен план ... при граници и съседи: ..., ..., ..., ...; 2. поземлен имот с идентификатор № ... с площ от 5 986 кв. м. в местността „Г.“ ,с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория пета, с номер по предходен план ..., при граници и съседи: ..., ..., ..., ...; и 3. поземлен имот с идентификатор № ... с площ от 1 454 кв.м. в местността „К.“, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -нива, категория четвърта, с номер по предходен план ..., при граници и съседи: ..., ..., ..., ..., за сумата от 2 500 лв., като сключен без представителна власт и потвърждаване от продавача.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касаторите оспорват фактическите изводи на въззивния съд относно мястото на извършване на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието в процесното пълномощно.

В контекста на тези оплаквания искането е обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси:

1. „Как следва да се тълкува липсата на отбелязване на точен адрес съгласно чл. 573, ал. 2 и ал. 3 ГПК – през призмата на чл. 573, ал. 1 ГПК или през призмата на чл. 580, т. 1 ГПК, когато в производството по делото е безспорно установено, че нотариусът е действал в района на териториалната си компетентност и това не е оспорено от ищцата, напротив – в исковата молба тя твърди, че нотариалното удостоверяване е извършено в дома й в [населено място], [улица]? Непосочването на населеното място толкова съществен порок ли е, че да води до порочност на нотариалното удостоверяване, когато нотариалната заверка на подпис и съдържание е извършена извън кантората на нотариуса, но без да е нарушена териториалната му компетентност?“;

2. „Подлежат ли на поправка допуснати непълноти във формалните изисквания за нотариалните удостоверявания, в т. ч. добавяне на мястото и адреса на извършване на нотариалното удостоверяване? Ако поправката е допустима, следва ли да се тълкува разширително правната норма и при технически пропуск, който не се отразява на териториалната компетентност на нотариуса, да се прогласява нищожност?“;

3. „Въззивният съд следва ли да извърши собствен пълен, съвкупен и всестранен анализ на събраните доказателства и да направи своя самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал?“.

Касаторите считат, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърдят, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 119/28.02.2025 г. по гр. дело № 500/2024 г. на ВКС, I ГО, Решение № 413/26.06.2024 г. по гр. дело № 1554/2023 г. на ВКС, III ГО, Решение № 50213/29.11.2022 г. по гр. дело № 4157/2021 г. на ВКС, III ГО, Определение № 223/21.01.2025 по гр. д. № 1594/2014 г. на ВКС, III ГО (по първия въпрос), Решение № 50021/22.06.2023 г. по гр. дело № 443/2022 г. на ВКС, III ГО, Определение № 5261/19.11.2024 г. по гр. дело № 500/2024 г. на ВКС, I ГО (по втория въпрос), и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК (по третия въпрос).

Иска се достъп до касация по повдигнатите въпроси и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС по тях би било от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Жалбоподателите молят обжалваното решение да се допусне до касация и като очевидно неправилно.

Ответникът по касация Т. Г. Н. е депозирала отговор на касационната жалба със становище за липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за доказана фактическата обстановка, приета за установена с решението на районния съд. Посочил е, че редът за удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ е регламентиран в чл. 590 ГПК. Допълнил е, че съобразно изискванията на чл. 590 ГПК и чл. 580 ГПК удостоверяването следвало да се извърши с надпис върху документа и той трябвало да съдържа, когато е необходимо, часа и мястото на издаването му. Приел е в настоящия случай тези изисквания за неспазени. Установил е, че заверките на съдържанието на пълномощното и подписа на упълномощителя са извършени от помощник-нотариус. За безспорно между страните е счел, че удостоверяването не е било извършено в канцеларията на нотариуса и в рамките на работното му време. Разяснил е, че законодателят е предвидил изключение от общото правило – при уважителни причини, пречещи на участниците да се явят в нотариалната канцелария, нотариалните действия е възможно да се извършват вън от канцеларията и в неработно време. Приел е, че в настоящия случай такива причини са съществували, поради което било допустимо извършването на удостоверяването, вън от канцеларията на нотариуса. Липсвало и съмнение, че ищцата не се е явила лично при нотариуса в канцеларията му. Според окръжния съд общото разрешение на правната норма не елиминирало императивното изискване относно съдържанието на удостоверителния акт по чл. 580, т. 1 ГПК в частта относно часа и мястото на издаването му. Пояснил е, че тази необходимост произтичала от териториалната компетентност, установена с чл. 3 ЗННД и забранителната норма на чл. 573, ал. 1 ГПК, според която нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район. Посочил е, че макар разпоредбата на чл. 570, ал. 2 ГПК да предоставя местна компетентност относно нотариалните действия, извън тези по ал. 1 (каквото било настоящото), за извършването им от всеки нотариус, без оглед връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване, задължително било самият той да действа в района на своята териториална компетентност. Приел е, че след като процесното пълномощно не е подписано в канцеларията на нотариуса и в него липсвало посочване на мястото, където то било подписано (респективно – където са извършени заверките на подписа и на съдържанието), то нотариалното удостоверяване било нищожно. Допълнил е, че в документа бил положен единствено печат „удостоверяването е извършено извън нотариалната кантора“, но от него не можело да се направи извод къде точно се е случило това. Въззивният съд е допълнил, че от анализа на събраните по делото свидетелските показания, в т. ч. тези на помощник-нотариуса, извършил удостоверяването, категоричен извод за мястото, където било осъществено то, не можело да бъде обоснован. Липсвало и единство в показанията на свидетелите относно това кое лице кога е посетило дома на ищцата и кое от тях е присъствало при подписването на пълномощното. По доводите във въззивната жалба, че сама ищцата твърдяла, че заверката била извършена в дома й в [населено място], въззивният съд посочил, че твърденията в исковата молба били, че не помощник-нотариусът, а адвокатът е този, пред когото тя положила подпис. Допълнил е още, че съгласно константната съдебна практика отбелязване на мястото е необходимо с оглед преценката дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район, т.е., когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса, е необходимо да се отбележи населеното място, а ако е недостатъчно за тази преценка – и общината. От значение било обосноваването на извод дали нотариусът е имал право да извършва нотариалното действие съгласно чл. 576 ГПК, включително дали действието е извършено в съдебния район на нотариуса съгласно чл. 573 ал. 1 ГПК. Посочил е, че неспазването на което и да е от изброените в разпоредбата на чл. 576 ГПК чрез препращане изисквания водело до нищожност на съответното действие или удостоверяване. Обобщил е в заключение, че нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното от 05.02.2021 г. е нищожно и липсвала надлежно учредена представителна власт за П. С. П. да извършва разпоредителни сделки с имотите, собственост на ищцата, тъй като валидна упълномощителна сделка, сключена в изискуемата от закона форма, не била налице. Това обуславяло и относителната недействителност спрямо ищцата на договорите за покупко-продажба като сключени от лице без представителна за продавача власт.

При тези мотиви решението на районния съд за уважаване на исковете е потвърдено.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Не отговорят на тези изисквания поставените от касатора първи и втори въпрос (както и подвъпросите, включени към тях), тъй като са основани на хипотези, каквито въззивният съд не е приемал за установени. За да уважи обуславящия иск за нищожност на упълномощителната сделка, въззивният съд не е счел за доказано, че помощник - нотариусът е действал в района на своята териториална компетентност. Точно обраното – мотивирал се е, че от доказателствата по делото, в т. ч. свидетелските показания по делото, сред които тези на помощник – нотариуса, извод за мястото извън кантората на нотариуса, където е извършено удостоверяването, не може да бъде обоснован, за да се прецени действал ли е помощник-нотариусът в пределите на териториалната си компетентност или не. Не е съобразен с мотивите на въззивното решение и втория от въпросите, тъй като окръжният съд не е обсъждал подлежат ли на поправка и при какви условия допуснати непълноти във формалните изисквания за нотариалните удостоверявания. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване да се изследва налице ли са допълнителните изисквания за това е безпредметно.

По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които Решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с изложените по-горе правни разрешения. Въззивният съд е обсъдил всички, относими към предмета на делото, доказателства, от които са обосновани изводи за правнорелевантните факти, и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора преди да посочи правни си изводи, като се е произнесъл изрично по доводите във въззивната жалба на ответниците. Ето защо въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, както и да мотивира своя акт, като се произнесе по доводите на страните, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което изключва въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Наличието на съдебна практика по обсъждания въпрос, вкл. и дадено по него обвързващо за съдилищата тълкуване на правните норми, изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в доказания размер от 3 000 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III ГО,