Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. М. Т. срещу решение № 89/21г., постановено по в.гр.д. 314/21г. на Бургаски апелативен съд, с което отхвърлен искът по чл. 439 ГПК, предявен от Т. М. Т. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за установяване, че не дължи 84204,61лв. главница, и законна лихва в размер на 21051,15лв. за периода от 12.10.17г. до 13.04.20г., по изпълнителен лист, издаден на 13.11.12г., по който е образувано изп.д. 165/20г. на ЧСИ Г. М. при БОС. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Изпращането на запорни съобщения, прекъсва ли давността по чл.116, б.“в“ ЗЗД? От кой момент започва да тече нова погасителна давност, когато изпълнителното дело е прекратено поради перемция? От кой момент се прекъсва давността при извършена публична продан? Валидни ли са изпълнителните действия, когато погасителната давност е изтекла? В срока за отговор ответникът по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал писмени възражения срещу касационната жалба. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС следва да прецени дали въпросите обуславят изхода на делото и дали има формирана практика на ВКС по тях. Правният въпрос е обуславящ, когато е въпрос по тълкуване на правна норма, която е приложима към фактите на правния спор, въззивният съд се е произнесъл по въпроса, и това разрешение на въпроса се оспорва в касационната жалба. (т.р.№1/2010г. на ОСГТК). Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от Т. М. Т. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че не дължи следните суми: 84204,61лв.- главница, и законна лихва в размер на 21051,15лв. за периода от 12.10.17г. до 13.04.20г., по изпълнителен лист, издаден на 13.11.12г., по който е образувано изп.д. 165/20г. на ЧСИ Г. М. при БОС. В исковата молба са изложени следните твърдения: след проведено заповедно производство, на 13.11.2012г. против ищцата е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 923/2012г. на АРС и е осъдена да плати, посочените по- горе суми. През 2012г. е образувано изпълнително производство, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление на ЧСИ. Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело против ищцата под № 20207030400165 на ЧСИ Г.М., рег.№ 703 на КЧСИ, с район на действие – Бургаски ОС. Ищцата заявява, че последното изпълнително действие по първото изпълнително производство е от 12.03.2015г.. След това не са извършвани действия по събиране на вземането. Затова всички задължения, произтичащи от изпълнителния лист, са погасени по давност. В срока за отговор ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД поддържа прекъсване на давността по чл. 116,б.“в“ ЗЗД, поради следното: след издаване на изпълнителния лист е подадена молба за образуване на изпълнително дело с вх.№ 876/12г., в която е посочен изпълнителен способ; извършена е публична продан на недвижим имот, а сумата е разпределена на 08.04.2015г.; на 03.12.15г. и на 10.04.17г. взискателят е искал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; образувано е ново изпълнително дело 165/20г., по същия изпълнителен лист, по молба взискателя, с посочен изпълнителен способ; до 26.06.15г. се е прилагало ППВС 3/80г. и давност не е текла. Въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, каквато последица имат и предприемането на следните изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Видно от приложеното гр.д.№ 2264/2020г. БОС и неоспорено от страните копие от Заповед № 600/13.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 923/2012г. по описа на АРС, съдът е разпоредил ищцата да плати на „СИБАНК“ ЕАД, [населено място] следните суми: 111 470.41лв., представляваща главница, 4 348.93лв. – договорна лихва за периода 25.04.2012г. – 09.11.2012г., 3 288.25лв. – наказателна лихва за периода 25.05.2012г. – 09.11.2012г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението и съдебно-деловодни разноски в общ размер от 3 811.53лв. – 2 395.45лв. държавна такса и 1416.08лв. юрисконсултско възнаграждение. Постановено е издаване на изпълнителен лист и незабавно изпълнение на заповедта. В същия ден – 13.11.2012г., е издаден изпълнителен лист и на 12.12.2012г. е образувано изпълнителното производство. С договор за прехвърляне на парични взимания, на 12.10.2017г., кредиторът „СИБАНК“ ЕАД е прехвърлил вземането си на настоящия ответник по делото и цесията не се оспорва. Междувременно, по образуваното изп.д.№ 20127030400876 на ЧСИ Г.М., [населено място], за периода 31.05.2013г. – 01.07.2013г. е обявена публична продан на недвижим имот, явно нестанала и последвана от нова за периода от 11.02.2015г. – 11.03.2015г. – стр. 54. Всяка от тях е прекъснала давността- според въззивния съд. С протокол от 12.03.2015г. ЧСИ Г.М. е обявил купувач на имота. С постановление от 18.03.2015г., като е взел предвид приложеното по изп.дело платежно нареждане от 18.03.2015г. за внасяне на предложената цена, го е възложил на купувачката. Постановлението е влязло в сила на 02.04.2015г., видно от отбелязването и с протокол от 08.04.2015г. е извършено разпределение на постъпилата сума. Съдът приема, че 02.04.2015г. е релевантната дата, поставяща начало на срока, от който се преценява наличието или липсата на извършени принудителни действия, прекъсващи давността. Впоследствие ЧСИ Г.М. е изпратил запорно съобщение изх.№ 10324/03.12.2015г. по изп.д.№ 20127030400876 за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя й. След като адресът е бил посетен, е установено, че търговецът не е открит и по правилото на чл.47, ал.1 ГПК е залепено уведомление. ЧСИ е извършил справка за актуалния адрес на търговеца, който към онзи момент е съвпадал с посочения в запорното съобщение и е поставил разпореждане, че адресът е актуален. На 05.04.2017г. ЧСИ Г.М. е изпратил ново запорно съобщение изх.№ 4 3907/05.04.2017г. по изп.д.№ 20127030400876 за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя й. Адресът е бил посетен, установено е, че търговецът не е открит и по правилото на чл.47, ал.1 ГПК е залепено уведомление. ЧСИ е извършил справка за актуалния адрес на търговеца в ТР, който към онзи момент е съвпадал с посочения в запорното съобщение и е поставил разпореждане, че адресът е актуален. Така всяко едно от горните действия, според въззивния съд, е прекъсвало давността, преди изтичане на две години от извършване на предходното изпълнително действие. С молба вх.№ 436/19.01.2018г. на ЧСИ Г.М. настоящият ответник е поискал конституиране по делото в качеството му на взискател и молбата е резолирана на 21.01.2018г. от ЧСИ с указание за изготвяне на постановление за конституиране на новия взискател, макар и такова да не е приложено по делото. От удостоверение на ЧСИ Г.М., [населено място] на стр.70 по гр.д.№ 2264/2020г. на БОС се установява, че изп.д.№ 20127030400876 на същия ЧСИ е прекратено с постановление от 04.11.2019г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и по молба вх.№ 2546/27.03.2020г. на ответника по делото е образувано ново производство – изп.д.№ 20207030400165 на ЧСИ Г.М., по приложения изпълнителен лист от 13.11.2012г. по ч.гр.д.№ 923/2012г. по описа на АРС. В молбата е отправено искане за извършване на изпълнение срещу банковите сметки на ищцата. Според въззивния съд- след 02.04.2015г., когато е влязло в сила постановлението за възлагане на недвижимия имот, давността е прекъсната на 10.12.2015г. – при връчване на първото запорно съобщение до работодателя на ищцата, след това давността е прекъсната на 10.04.2017г., когато е връчено второто запорно съобщение до работодателя, и отново- на 27.03.2020г., когато е депозирана молбата на ответното дружество за образуване на ново производство – изп.д.№ 20207030400165 на ЧСИ Г.М., по приложения изпълнителен лист от 13.11.2012г. по ч.гр.д.№ 923/2012г. по описа на АРС, с отправено искане за извършване на принудително изпълнение върху банковите сметки на длъжницата. В касационната си жалба Т. М. Т. сочи следните основания за обжалване: от 12.03.2015г. не са предприети нови изпълнителни действия до образуване на новото изпълнително дело на 27.03.20г.; запорни съобщения не са връчвани, запорът не е осъществен; запорни съобщения по новото изпълнително дело са връчени едва на 17.07.20г.. В изложението се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Изпращането на запорни съобщения, прекъсва ли давността, при условие, че работодателят не е намерен на адреса, и не са постъпили суми по сметката на ЧСИ? От кой момент започва да тече нова погасителна давност, когато делото е прекратено поради перемция? От кой момент се прекъсва давността при извършена публична продан? Валидни ли са изпълнителните действия, когато погасителната давност е изтекла? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е дал разрешение на поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС. Погасителната давност по чл. 116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва на датата, когато е поискано или когато е предприето последното валидно изпълнително действие. От този момент започва да тече нова погасителна давност. Изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без да е необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен способ. Перемцията е без правно значение за давността. Давността се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизане в сила на постановлението за възлагане. Извършените изпълнителни действия или новото искане, след настъпила перемция, също прекъсват давността, независимо дали е образувано нова дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие (т.р. №2/15г. на ОСГТК, решение №3/22г. на ІV ГО, решение №37/21г. на ІV ГО, решение № 60282/ 22г. на ІІІ ГО). В обобщение: Липсват предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва противоречие между разрешенията, дадени от въззивния съд по формулираните въпроси, и практиката на ВКС по тях (чл. 280, ал.1, т.1 ГПК). Освен това, доколкото има формирана практика на ВКС, и липсват основания за изменението и- поради изменение на закона или на обществените отношения (т.р. №1/10г. на ОСГТК), то не е необходимо допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изхода на делото, в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300лв.. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО