Определение № 153 от 30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 424/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Хеба 1“ ЕООД, В. Д. С. и Д. Х. Д. срещу определение № 2 от 4. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 4176/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено определение № 260253 от 24. 09. 2020 г. по т. д. № 1801/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-20 състав, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до окончателното приключване на т. д. № 1460/2020 г. на Софийски градски съд, VІ-23 състав с влязъл в сила съдебен акт. В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частните жалбоподатели излагат доводи, че въззивният съд е зачел последиците на решението на общото събрание за изключване на двама от ищци, миноритарни съдружници в ответното дружество „Еко енерджи мениджмънт“ ООД, без да прецени дали това решение не представлява злоупотреба с право. Твърдят, че се касае до второ решение на посочения орган на ответника за изключване на двама от предявилите иска по чл. 155, т. 1 ТЗ съдружници. Изразяват становище, че тъй като се касае до превратно упражняване на права от мажоритарния съдружник в ответното дружество, последиците на същото не следва да се съобразяват от съда. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните касационни жалбоподатели поставят следните значими за изхода на делото правни въпроси: „1. Длъжен ли е съдът в производството по реда на чл. 274 и сл. ГПК да разгледа всички изложени в частната жалба възражения на въззивника срещу оспорения съдебен акт и да обсъди събраните от първоинстанционния съд доказателства?; 2. Може ли съдът в рамките на производството по чл. 155, т. 1 ТЗ при настъпване на преюдициален факт, а именно изключване на ищеца съдружник и последващото му оспорване по реда на чл. 74 ТЗ в отделно производство, да санкционира злоупотреба с правото по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ от страна на ответника търговско дружество, като не зачете правните й последици, предизвикващи спирането на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба?“. По първия въпрос се позовават на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърдят, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а именно с Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 608 от 22. 11. 2016 г. по д. № 1579/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. Вторият въпрос поставят по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба „Еко енерджи мениджмънт“ ООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, съответно – за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по т. д. № 1801/2019 г. на СГС, образувано по искове на „Хеба 1“ ЕООД, В. С. и Д. Д. по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на ответното „Еко енерджи мениджмънт“ ООД, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 1460/2020 г. на СГС, образувано по искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите на 29. 07. 2020 г. решения на общото събрание на съдружниците в ответно дружество за изключване на съдружниците В. С. и „Хеба 1“ ЕООД, въззивният съд е счел, че е налице релевантната връзка на преюдициалност между производствата. Изложил е съображения, че в случая наличието на качеството съдружник е процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ и нейното отпадане в хода на делото /преди постановяване на решението/ е от значение за допустимостта на производството. В обжалваното определение е изтъкнато, че във вътрешните отношения между съдружниците и между тях и дружеството решенията по чл. 140, ал. 4 ТЗ проявяват своето действие с приемането им, като без значение за това е дали съдружниците са двама или повече и дали имат равни дялове. Ето защо, според съда, производството по иска по чл. 74 ТЗ се явява преюдициално за допустимостта на производството по иска по чл. 155, т. 1 ТЗ, макар и да е образувано впоследствие, като ирелевантен за този извод е фактическият състав, на който е основана исковата претенция – „важни причини“, изразяващи се във влошени отношения между съдружниците. Съставът на апелативния съд е посочил, че съдът не може да извърши контрол по отношение на т. н. злоупотреба с права, доколкото всяко дружество е свободно да провежда многократно общо събрание при идентичен дневен ред и да взема едни и същи решения за изключване на съдружниците, като е изтъкнал възможността тези решения да бъдат предмет на съдебен контрол. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по първия въпрос, тъй като не може да се приеме, че този процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Обжалваният съдебен акт е постановен от Софийски апелативен съд в производство по обжалване на определение по чл. 274, ал. 1 ГПК на СГС за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С Тълкувателно решение № 6 от 15. 01. 2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В мотивите на това тълкувателно решение, с което са дадени задължителни указания, че обжалването с частна жалба е по естеството си пълно въззивно, е разяснено, че правомощията на въззивната инстанция в производството по обжалване на решенията и в производството по обжалване на определенията, визирани от чл. 274, ал. 1 ГПК, са различни. Посочено е, че съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно, като страните нямат възможност чрез съдържанието на подадените от тях жалби да ограничават осъществяваната от функционално компетентната инстанция проверка при разрешаване на процесуален спор и тази инстанция може да проверява правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания. Инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В този смисъл и в двата случая – на подадена бланкетна частна жалба и на частна жалба, съдържаща конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е отклонил от задължителните постановки по Тълкувателно решение № 6 от 15. 01. 2019 г. на ОСГТК на ВКС, като при осъществяване на дължимата преценка за законосъобразност на обжалваното определение за спиране на производството по делото е приел, че производството по исковете по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в „Еко енерджи мениджмънт“ ООД от 29. 07. 2020 г. за изключване на съдружниците „Хеба-1“ ЕООД и В. С. е обуславящо за допустимостта на предявените искове по чл. 155, т. 1 ТЗ, тъй като качеството „съдружник“ е процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ, след като е съобразил доводите на частните жалбоподатели и доказателствата по делото. Неоснователни са свързаните с въпроса доводи на жалбоподателите за необсъждане от въззивния съд на твърдяната в частната жалба злоупотреба с права при изключването на част от ищците като съдружници в ответното дружество. Отказът на въззивния съд да извърши преценка за т. нар. злоупотреба с права съответства на константната практика, че законосъобразността на решенията на общото събрание на съдружниците в ООД може да бъде предмет на съдебен контрол в производството по искове по чл. 74 ТЗ за отмяната им, но не би могла да бъде преценявана извън това производство. Вторият формулиран от частните жалбоподатели въпрос относно възможността съдът, разглеждащ иска по чл. 155, т. 1 ТЗ, да не зачете правните последици на изключването на ищеца като съдружник в ответното дружество с оглед твърдяната му характеристика на злоупотреба с право не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ изводите на въззивния съд характер, съответно касационното обжалване не може да бъде допуснато и по този въпрос. Въззивният съд е приел, че процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ е притежаването на качеството съдружник в дружеството, чието прекратяване се иска, като нейното отпадане в хода на делото – преди постановяване на решението води до недопустимост на производството. Поради това съставът на апелативния съд е отчел изключването на част от ищците като съдружници в ответното дружество след завеждането на исковете по чл. 155, т. 1 ТЗ и е преценил образуваното производство по искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание за изключването като процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за движение на производството. Свързан с решаващите аргументи на съда е въпросът дали изключването на съдружника в ООД, завел иска по чл. 155, т. 1 ТЗ, в хода на съдебното производство по този иск има за последица загубата на легитимация на ищеца и недопустимост на иска, но такъв въпрос частните касационни жалбоподатели не въвеждат с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение