Определение № 411 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1665/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 1538 от 18.12.2019 г. по в.гр.д. № 1729/2019 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 2289 от 05.06.2019 г. по гр.д. № 12448/2016 г. на Пловдивския районен съд. С него на основание чл. 76 ЗН са обявени за относително недействителни по отношение на П. Н. Б., З. Й. И., Д. Й. И. и А. Н. В. договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ....., т. ....., нот. дело № ...../2014 г. на нотариус с рег.№ 640 в регистъра на НК, с който е продаден на Л. М. Б. недвижим имот, представляващ нива с площ 1.838 дка в м. „С. д.”, съставляваща имот № ..... в землището на [населено място], и договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № ....., т. ....., нот. дело № ...../2015 г. на нотариус с рег. № 640 в регистъра на НК, с който е продаден на А. В. Т. недвижим имот, представляващ нива с площ 32.304 дка в м.” Т. слог”, съставляваща имот № ..... в землището на [населено място]; допуснато е извършването на съдебна делба на тези имоти, както и на недвижим имот, представляващ овощна градина с площ 3.455 дка в м.”С. л.”, съставляваща имот № ..... в землището на [населено място] между съделителите П. Н. Б., З. Й. И., Д. Й. И., А. Н. В., П. П. Г. и З. П. Я. при права по 1/6 ид. част за всеки от съделителите; на основание чл. 537, ал.2 ГПК са отменени констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № ....., т. ....., нот. дело № ...../2014 г. и № ....., т. ....., дело № 349/2014 г., и двата на нотариус с рег. № 640 в регистъра на НК, в частта, с която П. З. Б. е бил признат за собственик за правата над 2/6 ид. части. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от П. П. Г. и А. В. Т. чрез техния процесуален представител адв. М. Ч.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че допуснатите до делба имоти са били придобити по давност от техния праводател П. З. Б., поради което към момента на предявяване на иска за делба не са били в режим на съсобственост. С два от имотите - № ..... и № ..... той се е разпоредил съответно в полза на жалбоподателя А. Т. и Л. Б., които не са нито наследници, нито съсобственици с останалите страни по делото, поради което нямат качеството на надлежна страна по предявения иск за делба. При придобиване на двата имота всеки от купувачите е действал добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.2 ЗС и е придобил правото на собственост върху прехвърления му имот. Насрещните страни не са подали отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено и не е било спорно между страните, че заявените за делба земеделски имоти са били възстановени през 1998 г. с план за земеразделяне на наследниците на Запрян П. Б.. Той е починал през 1968 г. Негови наследници по закон са съпругата му П. Н. Б., поч. през 1971 г., и три деца: П. З. Б., В. З. И. и Н. З. Б.. П. З. Б. е починал на 03.05.2015 г. и е оставил за наследници съпругата си С. Р. Б. и две деца: П. П. Г. и З. П. Я.. В. З. И. е починала на 19.06.2015 г. Нейни наследници по закон са децата й Д. Й. И. и З. Й. И.. Н. З. Б. е починал на 30.03.1996 г. Негови наследници са съпругата му И. Б., поч. през 2009 г., и две деца: П. Н. Б. и А. Н. В.. През 2014 г. П. З. Б. бил признат за собственик по наследство и давност на възстановените имоти. С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ....., т.І, дело № ..... от 21.03.2015 г. П. Б. и съпругата му С. Б., действащи чрез пълномощника си П. Г., продали на А. В. Т. имот № ....., представляващ нива в м.”Т. с.” с площ 32.304 дка. С нотариален акт № ....., т. ....., дело № ..... от 13.10.2014 г. продали на Л. М. Б. нивата в м. „С. д.” с площ 1.838 дка, съставляваща имот № ...... Искът за делба е предявен от наследниците на В. И.- З. И. и Д. И., и от П. Н. Б.- наследник на Н. Б.. С исковата молба са оспорили констативните нотариални актове за собственост, с които П. З. Б. е признат за собственик на възстановените имоти на основание наследство и давност, и са поискали да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на тях двете разпоредителни сделки, извършени от него в полза съответно на А. Т. и Л. Б., и да бъде допусната делба на тези имоти между наследниците на общия наследодател. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че П. Б. не е придобил по давност идеалните части на другите сънаследници от процесните имоти. Приел е, че същият не е демонстрирал по отношение на останалите наследници намерението си да свои техните идеални части. Намерил е за неоснователно и възражението на купувачите А. Т. и Л. Б. за придобиване по давност на правото на собственост върху продадените им имоти чрез присъединяване на владението на техния праводател. Посочил е, че двете разпоредителни сделки са относително недействителни на основание чл. 76 ЗН, поради което делбата следва да бъде допусната само между сънаследниците. В касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.,1 ГПК се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС - ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г. и ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. по въпроса подлежат ли на оспорване по реда на чл. 537, ал.2 ГПК нотариалните актове за прехвърляне на право на собственост и по въпроса за доказателствената тежест при оспорване на признато с акта право на собственост. Твърдяното противоречие не е налице, поради което по тези въпроси не е осъществено основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г. на ОКГК на ВКС, на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези, удостоверяващи сделки за прехвърляне, изменение или прекратяване на вещни права върху недвижим имот. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява праводателят на жалбоподателите да е придобил по давност идеалните части на останалите сънаследници, поради което на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменил издадените в негова полза констативни нотариални актове за собственост за разликата над притежаваните от същия наследствени права. Не е отменял нотариалните актове за сделки, както се твърди в касационната жалба. Според ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Посочено е, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, но в мотивите е пояснено, че това разрешение е приложимо в случаите, когато оспорващата страна не разполага с документ за собственост. Когато обаче и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право. В случая ищците извеждат своето право на собственост върху процесните имоти в качеството си наследници на З. П. Б. от влязлото в сила решение № 011 от 25.03.1998 г. на ПК- [населено място], с което същите са възстановени с план за земеразделяне. Съгласно чл. 17, ал.1 ЗСПЗЗ това решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост. Издадено на името на общия наследодател, то легитимира всеки от наследниците като съсобственик с права, определени съгласно ЗН. Следователно, в тази хипотеза, съгласно цитираната по - горе задължителна съдебна практика, всяка от страните носи доказателствената тежест за установяване на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси относно разпределянето на доказателствената тежест е съобразено както с цитираната задължителна съдебна практика, така и с разясненията на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, според които след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, това го прави държател на техните идеални части, и ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, и че тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следващите два въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК: 1./ Допустими ли са искове за делба по чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС на наследствени, съсобствени недвижими имоти, предявени срещу последващи добросъвестни приеобретатели на тези имоти, които не са наследници по закон. 2./ Притежават ли пасивна процесуална легитимация последващите приобретатели, да отговарят по искове за делба по чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС на наследствени, съсобствени недвижими имоти. Въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като на същите е даден отговор в т.1 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ е относително недействителен. Легитимирани в делбеното производство да се позоват на тази недействителност са сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си. Когато в исковото производство за делба някой от сънаследниците е упражнил иска си по чл. 76 ЗН, като главни страни по делото се конституират както прехвърлителя, така и приобретателя, които имат качеството на необходими другари. Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. При уважаване на иска по чл. 76 ЗН последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Тъй като в отношенията между страните по нея сделката е действителна и поражда целяното вещноправно действие, ако искът по чл. 76 ЗН бъде отхвърлен, в делбата ще участва приобретателя, а не разпоредилия се сънаследник. В този смисъл се е произнесъл и въззивния съд. По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът