Определение № 3431 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 245 от 19.12.2024 г. по в.гр.д. № 436/2024 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново съдът е отменил решение № 179/ 25.03.2024 год., постановено по гр. д. № 510/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в частта, с която е осъдено „Кедър“ ЕООД да заплати на Ц. Г. Б. сумата от 105 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за понесените душевни болки и страдания от смъртта на нейния син М. В. Г., настъпила на 02.10.2019 г., вследствие на злополука, възникнала на 25.09.2019 г. южно от [населено място], в сечище, попадащо в участък на горския масив в м. „Йонгалъка“, където е извършван дърводобив от лица, наети от дружеството в изпълнение на сключен с възложителя „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - [населено място], ТП ДГС „Горна О.“ договор № 26/ 30.07.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до претендирания му размер от 150 000 лв., като неоснователен и вместо това е постановено решение, с което е осъдено „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - [населено място], ТП ДГС „Горна Оряховица“ да заплати на Ц. Г. Б. сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. В. Г., настъпила на 02.10.2019 г., ведно със законната лихва, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлен предявеният от Ц. Г. Б. против „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - [населено място], ТП ДГС „Горна Оряховица“ иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за разликата над 75 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част.

Против така постановеното решение са депозирали касационни жалби ищецът Ц. Б. и единият от ответниците - „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - [населено място], ТП ДГС „Горна Оряховица“.

Касаторът – ищец Ц. Б., представлявана от адвокат К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно в частта, в която е прието, че ответникът „Кедър“ЕООД не следва да носи отговорност за претърпените от ищцата вреди от смъртта на нейния син, като посочва нарушения, допуснати от този ответник при възлагането на работа, вследствие изпълнението на която е починал М. Г.. Жалбоподателят поддържа, че е правилно решението на АС- Велико Търново в частта, с която е прието, че отговорност за вредите от смъртта на М. Г. следва да носи „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - [населено място], ТП ДГС „Горна О.“. Оспорва изводите на съда за наличие на съпричиняване като поддържа, че такова възражение не е направено своевременно.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа още, че решението е очевидно неправилно. Посочва следните въпроси като правни:

1.Как следва да се разпредели отговорността за вреди между двамата ответници и налице ли са основания за ангажиране отговорността и на двамата?

2. Как следва да се разреши въпроса за отговорността от непозволено увреждане, когото по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършване на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работа, но предприятието възложител има право да осъществява текущ контрол по изпълнението на договора, без да възпрепятства изпълнителя, за спазване на технологичните изисквания и правомерното извършване на дейностите, като дава задължителни указания и препоръки на изпълнителя при констатиране на пропуски в изпълнение на възложената работа и има право да преустанови работата, както и законоустановени задължения- конкретно в чл. 190, ал.2 ЗГ за осъществяване на контрол върху извършваната от предприятието изпълнител работа?

3.При наличие на договорни задължения за предприятието изпълнител и договорни права и нормативни задължения за контрол на работата за предприятието възложител, възниква ли солидарна отговорност за вреди и за двете предприятия или отговаря едното предприятие и кое?

По тези въпроси се поддържа противоречие с Постановление №17 от 18.XI.I963 г. на Пленум на ВС, решение № 141 от 01.08.2014 г. по гр.д. № 5015/ 2013 г. на ВКС.

4. Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия? Поддържа противоречие с решение № 134/18.11.2020 г. по т.д. № 1422/2019 г. на ВКС.

5.Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства? Въпросът се поставя във връзка с изводите на съда за липса на основание за ангажиране отговорността на „Кедър“ЕООД и се поддържа противоречие с решение № 80/02.06.2020 г. по гр. дело № 4031 /2019 г., IV г.о. на ВКС.

6. При оспорване на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд длъжен ли е да обсъди съображенията на жалбоподателя за тяхната неправилност, както и да се аргументира, ако ги приема за неотносими към спора ? Поддържа противоречие с решение № 15 / 30.01.2015 г.на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г. IV г.о. и решение № 35 от 23.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2018 г. на IV г. о.

7. Несъответствието на фактическите изводи на съда както на правните изводи, така и на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила, длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, с приложение на относимата и приложима правна норма, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата? Поддържа противоречие с ТР № 1/2001 г., т.12, на ОСГК на ВКС.

Отговор на касационната жалба са депозирали ответниците „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - [населено място], ТП ДГС „Горна Оряховица“ и „Кедър“ЕООД. С отговорите жалбата се оспорва като неоснователна. Ответникът „Кедър“ЕООД оспорва поставените въпроси в изложението към касационната жалба да са правни. Възразява още, че своевременно е направил възражение за съпричиняване, уточнено при изясняване на фактите, при които е настъпил инцидентът.

Касаторът „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - [населено място], ТП ДГС „Горна Оряховица“ обжалва решението на Апелативен съд- Велико Търново. като поддържа, че същото е постановено в нарушение на процесуалния, материалния закон и е необосновано. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че отговорност за вредите на ищеца следва да носи жалбоподателят, а не възложителят на работа на починалото лице- ответникът „Кедър“ ЕООД.

В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е поставил въпроси, които според него са решени в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане на обжалваното решение до касация, съгласно чл. 280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Следва ли да се приеме, че е налице възлагане изпълнение на дейност /изработка/, когато възлагането е опосредено, чрез друго лице?

2. Следва ли въззивната инстанция да анализира в детайли всички събрани в хода на делото доказателства, доводи и възражения когато се произнася съобразно своите правомощия по чл. 269 от ГПК, включително и тезата на въззиваемата страна?

Поддържа противоречие на решението с решение № 76 от 16.05.2017г. по гр. д. № 2926 / 2016 г. на ВКС, решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 68/22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на II г.о. на ВКС, решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на I г.о. на ВКС, решение № 470/16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г., IV г.о. на ВКС и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на IV г.о. на ВКС.

Поддържа наличие на основание за касация по чл.280, ал.2 ГПК, поради неяснота на ответника, така както е посочен в титулната част на исковата молба.

Отговор на касационната жалба е депозиран от ищцата Цена Б., която оспорва жалбата. Възразява, че поставените въпроси не са формулирани коректно. Оспорва жалбата като неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение съставът на Апелативен съд- Велико Търново е приел, че по делото не е спорно, че на 25.09.2019 г. в землището на [населено място], общ. С., обл. Велико Търново, в м. „Йонгалъка“, в сечище, представляващо обект № 1824, отдел 231, подотдел „г“, при управление на товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. [рег.номер на МПС] възникнал инцидент, при който автомобилът се преобърнал, като водачът М. В. Г. от [населено място] получил травматични увреждания, вследствие на които починал на 02.10.2019 г., както и че смъртта на М. Г. се дължи на получените при инцидента тежки травматични увреждания, довели до състояние, несъвместимо с живота. Съдът е посочил като спорен въпроса дали са налице предпоставките за отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и спрямо кой от ответниците следва да бъде реализирана тя. Съдът е приел за установено по делото, че между ответниците бил сключен договор за добив на дървесина № 26/30.07.2018 г., с който възложителят „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – [населено място], ТП ДГС „Горна Оряховица“ възложил на изпълнителя „Кедър“ ЕООД, който приел да извърши със свои сили и технически средства сеч, като в договора се съдържат уговорки за конкретните права и задължения на страните във връзка с изпълнението му. Със споразумения срокът на договора бил удължен до 30.09.2019 г. Съдът е приел за установено от представеното разрешително № 11/07.01.2019 г. за достъп до насаждения, издадено във връзка с изпълнение на договора от 30.07.2018 г., че на посочени в разрешително лица, включително и на пострадалия от инцидента М. В. Г., като общ работник, е бил разрешен достъп до сечището. Съдът е посочил още, че няма спор, че пострадалият М. Г. не е бил в трудови правоотношения с „Кедър“ЕООД. Разрешен бил, във връзка с транспортирането на дървесина от отдела, достъпът до горски територии на следното превозно средство: „ЗИЛ 131“, с рег. [рег.номер на МПС], за което било посочено, че е било собственост на „Кедър“ ЕООД. Същият товарен автомобил бил предмет на предварителен договор за покупко-продажба между „Кедър“ ЕООД и Г. В. Г. от 08.01.2019 г., като собствеността била прехвърлена на 07.01.2021 г. От изслушаната по делото САТЕ съдът е приел за установено, че мястото, на което възникнало произшествието, е сечище на склон с наклон на спускане в посока изток от 20 до 35 градуса. Установено било, че между дърветата е изградена просека за движение на автомобилите, която не е праволинейна и е покрита със земна маса и паднали листа от дърветата. Според вещото лице на 25.09.2019 г., автомобилът, управляван от М. В. Г., бил натоварен с 4 куб. м. дървен материал вдясно и 1 куб. м. вляво. Водачът М. Г. предприел движение с товарния автомобил, спускайки се с много малка скорост по наклона, предната лява гума опряла в препятствие, водачът на автомобила подал малко газ и преодолял препятствието, като в този момент автомобилните гуми загубили сцепление със земната повърхност и започнало плъзгане. Водачът рязко свил волана в посока наляво и автомобилът като се завъртял около надлъжната си ос, преобърнал се два пъти и преустановил движението си в дървета, а водачът останал затиснат под автомобила. Според вещото лице при завъртането на волана наляво водачът променил посоката на движение на автомобила, наклонът от надлъжен станал напречен, поради което преобръщането на автомобила било неизбежно след промяна на посоката на движение. Вещото лице заключило, че завиването на волана е причина за преобръщането на автомобила, предвид големия наклон на спускане от 35 градуса, като вследствие маневрата на водача се преобразувал от надлъжен в страничен наклон и довел до преобръщането на автомобила. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е изяснило, че ако водачът не бил завъртял волана, най-вероятно автомобилът е щял да продължи, плъзгайки се направо, без да се преобръща и евентуално би спрял в някое от отсечените дървета. Изяснено било, че при страничен наклон от 35 градуса дори и при празен автомобил би се стигнало до преобръщане при конкретните действия на водача. Вещото лице е посочило, че съгласно техническите спецификации товарният автомобил „ЗИЛ 131“ може да преодолява наклон до 30 градуса, като в случая наклон над 35 градуса бил над допустимите му спецификации и не следвало да се използва в такива условия, защото подобна експлоатация не била безопасна. От изслушаните по делото свидетели (св. Е. Б., св. Х. М., св. Г. Г., св. Н. Н., св. Т. В. и св. С. Т.) съдът е установил, че на 24.09.2019 г. управителят на „Кедър“ ЕООД Й. К. се обадил по телефона на свид. Т. и свид. Г. (брат на М. Г.) и ги уведомил, че на следващия ден (25.09.2019 г.) съществува възможност за извоз на дървесина, предназначена за служители на горското стопанство. Двамата се отзовали за работа на следващия ден с хората, с които обичайно осъществявали дейностите по рязане и извозване на добитата дървесина. На 25.09.2019 г. за работа се отправили свид. Т., свид. Н. Н. и други работници, а със свид. Г. тръгнали баща му, по-малкият брат Д., свид. М., както и М. Г., който в конкретния ден поради оплаквания от болки в кръста нямал намерение да участва в работния процес, като според показанията на свидетелите дори не бил облечен подходящо. Свидетелите установявали, че не им бил провеждан инструктаж във връзка с безопасното изпълнение на работата. Установявали, че извозването на дървесината се извършвало директно от сечищата, без да е складирана на временни складове. Установили, че М. Г., който не бил правоспособен водач за конкретната категория, се качил да премести товарния автомобил, като след подаване на газ от негова страна автомобилът се плъзнал надолу по склона, преобърнал се два пъти и на третия път се установил в покой, като водачът М. Г. останал затиснат отдолу. От показанията на св. К. К. (горски стражар към ТП ДГС „Горна О.“) се установявало, че обект № 231 „г“ се намирал в поверения му участък, като на 25.09.2019 г. заедно с прекия си ръководител извършил обход по местата, където се добива дървесина за осъществяване на контрол по отношение на дружествата, които са сключили договори за изпълнение. В деня на инцидента свидетелят констатирал наличието на два камиона, които не представляват специализирана горска техника и с които било недопустимо да се извършва превоз от мястото на сечта до временния склад. Изслушани са свидетелски показания и за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на сина й М..

За да изведе правните си изводи по спора съдът е анализирал разпоредбата на чл. 49 ЗЗД и практиката по нейното приложение. Анализирал е съдържанието на договорните отношения между страните и е приел, че съобразно т.3.1 от договора възложителят си е запазил правото да осъществява текущ контрол по изпълнението на договора, без да възпрепятства изпълнителя за спазването на технологичните изисквания и правомерното извършване на дейностите, като дава задължителни указания в писмена форма и препоръки на изпълнителя при констатирани пропуски по изпълнение на възложената работа, да издава разпореждания за временно спиране или цялостно прекратяване на дейностите, свързани с изпълнение на възложената работа в случаи на: нарушения на ЗГ или свързани с него подзаконови нормативни актове; неспазване на изискванията на ЗЗБУТ. При съвкупна преценка на събраните доказателства и посочената правна уредба на задълженията на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – [населено място], ТП ДГС „Горна Оряховица“ по управление и опазване на горите съдът е приел, че се установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД, което ангажира обективната гаранционна отговорност на ответното държавно предприятие. Този извод съдът базирал на установеното, че „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – [населено място], ТП ДГС „Горна Оряховица“ като възложител по договора е имало задължение за упражняване на контрол във връзка с възлагането на посочените дейности. В случая съдът е приел за установено противоправно бездействие на служители на ответното държавно предприятие, които не са упражнили правомощията си по чл. 190, ал. 2, т. 2 и т. 9 от ЗГ. На процесната дата свид. К., горски стражар към ТП ДГС „Горна Оряховица“, заедно с прекия си ръководител, констатирали, че в обекта се намират два камиона, които не представляват специализирана техника и с които са били наясно, че не може да се извършва превоз от мястото на сечта до временния склад съобразно одобрения технологичен план. Въпреки това те не предприели никакви действия, макар да са били длъжни да следят за спазването на правилата за извършване на сеч в горските територии и са разполагали с правомощието да спрат дейността, която в конкретния ден е извършвана в нарушение на тези правила. Съдът е посочил като други нарушения на Закона за горите, че дейността по извозването на дървесината била извършвана в нарушение на чл. 211, ал. 1 – не до временен склад, където дървесината да бъде маркирана. Съдът е посочил, че бездействието на служителите на ответника създало условия за настъпване на процесния инцидент, като в този смисъл настъпилият вредоносен резултат се намирал в пряка причинна връзка с поведението им. Въззивният съд не споделил изводите на първоинстанционния съд, че са налице основания деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД да бъде реализирана спрямо „Кедър“ ЕООД. Този извод съдът приел като е съобразил, че от страна на дружеството и на неговия управител не е налице възлагане на работа за конкретния ден и спрямо конкретното пострадало лице. Приел е, че Й. К., управител на „Кедър“ ЕООД, единствено е предоставил информация за възможността такава дейност да бъде реализирана, а работата е организирана от други лица. Поради изложеното съдът приел и че не е налице основание ответниците да понесат солидарна отговорност във връзка с настъпилия деликт съобразно чл. 53 от ЗЗД. При така възприетите изводи съдът е посочил, че първият ответник дължи обезщетение за вредите на ищцата от смъртта на нейния син. Съобразил е, че починалият е бил на 23 години, живеел в общо домакинство с ищцата, с която са имали отношения на близост, обич, уважение, взаимна привързаност и взаимопомощ. След смъртта му животът на майка му се променил, тя тежко преживявала случилото се, загубила подкрепата, която той й оказвал. Установено било, че ищцата не била преодоляла мъката си, като по отношение на психиката й са налице трайни негативни последици. Съобразявайки съществувалите отношения между ищцата и сина й, негативното влияние на внезапната смърт на М. Г. върху психиката на ищцата, свързани с негативни изживявания – силно и продължително във времето преживяване на тъга, безнадеждност, чувство за вина, проблеми със съня, загуба на желание за живот и липса на радост, суицидни мисли; обстоятелството, че ищцата била лишена както от емоционалния контакт със своя син, така и от неговата морална опора, възрастта към датата на инцидента на починалия - 23 години и на ищцата съответно 44 години, обосноваващи извод за нужда от подкрепата и обичта на ищцата към починалия с оглед навлизането в решаващия етап на живота, свързан със самостоятелна реализация, както и социално-икономическите условия към момента на увреждането, въззивният съд приел извод, че справедливият размер на дължимото се обезщетение възлиза на 150 000 лв. Приел е още, че починалият е допринесъл за неблагоприятния резултат със своите действия в обем на 50% - установено било, че М. Г. не бил притежавал необходимата правоспособност, за да управлява процесния товарен автомобил, че от техническа гледна точка преобръщането на товарния автомобил се дължало единствено на неговите действия, както и че пострадалият сам се е поставил в условия да застраши собственото си здраве и живот, като се предприел управление на товарния автомобил, без това да му е възложено.

По изложените съображения, съдът е приел, че „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - [населено място], ТП ДГС „Горна Оряховица“ дължи на ищцата, на основание чл. 49 от ЗЗД, обезщетение в размер на 75 000лв., а в останалата част този иск, следвало да бъде отхвърлен, а искът против втория ответник „Кедър“ ЕООД, предявен като евентуален, поради несбъдване на процесуалното условие не следвало да се разглежда.

При така възприетите изводи въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в осъдителната част и е осъдил първият ответник да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 75 000лв, като е потвърдил решението на ОС-Велико Търново в останалата част.

При така изложените мотиви на въззивния съд състав на Върховният касационен съд намира, че са налице основания за допускане на обжалваното решение до касация.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Не се установява вероятност решението да е недопустимо и поради нередовност на исковата молба и неяснота на посочения като първи ответник по делото. Предявен е иск за реализиране на имуществена отговорност от ответници, явяващи се страни, обвързани от сключен помежду им договор. Следователно, легитимацията на ответниците е идентична със страните, сключили договора, а това са „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - [населено място], ТП ДГС „Горна О.“ и „Кедор”ЕООД. Първият ответник, видно от договора от 30.07.2018 г., е териториалното поделение на държавното предприятие, представлявано от своя директор, на основание чл. 2, т.1 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнение на дейности в горските територии. Това е и страната, конституирана и участвала по делото чрез свой упълномощен процесуален представител. Ето защо, липсва основание за вероятна недопустимост на производството и постановеното по делото решение, като предпоставка за допускане на обжалваното решение до касация.

И в двете изложения към касационните жалби са поставени въпроси, касаещи отговорността за причинени вреди от непозволено увреждане от ответници, единият от които е възложил на другия извършване на работа, във връзка с която са настъпили вредите. Така поставените въпроси - №2 от изложението към касационната жалба на Ц. Б. и № 1 от изложението към касационната жалба на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - [населено място], ТП ДГС „Горна Оряховица“ покриват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите са обуславящи изхода от спора, тъй като в мотивите на въззивния съд е обсъждан въпросът кое от дружествата и на какво основание отговаря пред ищцата за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на нейния син, настъпила вследствие на злополука, възникнала на 25.09.2019 г. южно от [населено място], в сечище, където е извършван дърводобив от лица, наети от втория ответник в изпълнение на сключен с първия ответник договор. Въпросите имат значение за правилността на постановения съдебен акт, тъй като от техния отговор зависи основателността на заявената искова претенция към двете дружества. Въпросите са решени в противоречие с посоченото от касатора- ищец ППВС № 17/1963 г., в което е разяснено как се разпределя отговорността между предприятия, едното от които е възложител на работа на другото и при изпълнение на тази работа са настъпили вреди от непозволено увреждане. Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване поради противоречие на въззивното решение с посочената практиката на ВС/ ВКС по поставените правни въпроси.

Останалите поставени от касаторите въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да мотивира своето решение, да се произнесе по надлежно въведените в спора твърдения и възражения, доколкото имат връзка с предмета на спора, следва да получат свой отговор с решението по чл.290 от ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.