Определение № 48 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2801/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. Н. ,чрез адв. В. П. срещу решение №260054 от 19.032021г по в.гр.дело № 534/2020г. на Окръжен съд –Къстендил ,отменил решение от 17.08.2020 по гр.д № 2506/2019г г на РС-Кюстендил. Въззивният съд е отхвърлил иска на касаторката по чл.439 ГПК срещу Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД за недължимост на вземане по издаден изп. лист от 16.05.2013 г. т.д. №2176/2013 г. по описа на СГС, както и сумите по образуваното въз основа на него последващо изп.д. №334/2019г. по описа на ЧСИ Е. Х.,поради погасяване на вземането по давност. Първоначално образуваното изпълнително дело №1177/2013 г. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като изпълнителният лист с протокол от 26.11.2018 г. е бил върнат на взискателя. Въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстнационния съд като е изтъкнал ,че от 2013г,когато е образувано първото изпълнително дело, до 26.06.2015 г., когато е прието ТР №2 от 26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,е било задължително разрешението, дадено с Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на Пленума на ВС., което с приемане на Тълкувателното решение постановлението е загубило сила занапред,а по време на действието му давност не е текла. Като обуславящ за изводите на съда в решението, касаторката изтъква въпроса от кой момент поражда действие отмяната на Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на Пленума на ВС, извършена с т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,като се позовавава противоречивата практика по този въпрос, основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД депозира писмен отговор ,сочи отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по изтъкнатото основание на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,тъй като по въпроса е налице задължителна практика. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето г.о намира, че производството по настоящето дело следва да бъде спряно съгласно чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано за преодоляване на противоречива практика по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“.Същият въпрос е обусловил оспорваните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. На основание изложеното, Върховният касационен съд, Трето г.о