Определение № 3905 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3055/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника по иска В. К. Н., чрез адвокат Т. П., срещу решение № 63 от 21. 01. 2025 г. по гр. д. № 1048/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено частично решение № 573 от 01. 02. 2024 г. по гр.д.№ 4785/2022 г. на Софийски градски съд, I ГО – 10 състав, и вместо него е постановено решение, с което е осъден В. К. Н., на основание чл. 30 СК, да заплати на В. П. Н. сумата 80002 лв. – 40 % от стойността на вземането на В. К. Н. към „Никинвестинг“ ЕООД, възлизащо на 650000 лв., представляващо дължима продажна цена по договор от 11. 12. 2017 г. за прехвърлянето на 2000 дружествени дяла от „Симбилд“ ЕООД на „Никинвестинг“ ЕООД, както и на сумата 758176 лв. - 40 % от стойността на вземането на В. К. Н. към „Никинвестинг“ ЕООД, възлизащо на 1900000 лв., представляващо дължима продажна цена по договор от 11. 12. 2017 г. за прехвърлянето на 20930 дружествени дяла от „Конбул истейтс“ ЕООД на „Никинвестинг“ ЕООД, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 11. 05. 2022 г. до окончателното им изплащане. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Подаден е отговор на касационната жалба от В. П. Н., чрез адв. М. И. Б., с който са развити съображения за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното.обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобрази следното: По делото е установено, че в периода 07.08.2009 г. - 12.05.2021 г. страните се били в граждански брак, прекратен с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, с влязло в сила на решение по гр.д. № 12842/2018 г. на СРС, III ГО, 139 състав. От брака си имат родени две деца – К. В. Н., роден на 23. 07. 2010 г., и П.-М. В. Н., роден на 17. 07. 2013 г. „Симбилд“ ЕООД, с правоприемник „Симбилд“ АД, е учредено на 03.06.2009 г., с едноличен собственик на капитала В. К. Н.. На 15.02.2016 г. е вписано увеличение на капитала на „Симбилд“ ЕООД с 200 000 лева (от 450000 лв. на 650000 лв.). Вноската в капитала е извършена от ответника В. Н. на 08. 02. 2016 г. На 20.12.2017 г. е вписано прехвърляне на дяловете на ответника от „Симбилд“ ЕООД на “Никинвестинг” ЕООД, с едноличен собственик на капитала ответника. „Конбул истейтс“ ЕООД, с правоприемник „Конбул истейтс“ АД, е учредено на 05.06.2009 г., с едноличен собственик на капитала В. К. Н.. В периода 11.02.2015 г. - 01.02.2016 г. капиталът на „Конбул истейтс“ ЕООД е увеличен с 2 093 000 лева (от 5 000 лв. на 2 098 000 лв.). Вноските по набирателната сметка за увеличаване на капитала на дружеството са правени от ответника. На 18.12.2017 г. е вписано прехвърляне на дяловете на“Никинвестинг” ЕООД. От 07. 08. 2009 г. (сключване на брака между страните) до настъпилата фактическа раздяла между страните (м. декември 2017 г. според твърденията на ищцата или м. януари 2018 г. по твърденията на ответника) ищцата е получила доходи в общ размер 43 345,25 лева брутен доход, съответно - 33806, 69 лв. нетен доход. По делото няма данни за постигнат положителен финансов резултат от „Симбилд“ ЕООД и „Конбул истейтс“ ЕООД - натрупани финансови средства от дейността на дружествата, които да са използвани от ответника, за да извърши вноски за увеличаване на капитала им, възлизащи общо на 2293000 лв., поради което не би могло да се приеме, че паричните средства, с които са направени вноските в капитала, произхождат от натрупана печалба на дружествата, разпределени като дивиденти на ответника. Дивиденти не са разпределяни. От счетоводната експертиза е установено, че чистият актив на „Симбилд“ ЕООД към 01.12.2017 г. включва собствен капитал (650 000 лв.), неразпределена печалба от минали години - 8000 лв. и неразпределена печалба от текущата година - 7000 лв. По делото не се установява в периода на извършените вноски за увеличаване на капитала ответникът да е получил дивидент от печалба или други парични средства от дружеството „Симбилд“ ЕООД, които да е вложил в увеличаване на капитала. „Конбул истейтс“ ЕООД притежава активи на в размер на 2 281 000 лв., пасиви в размер на 224 000 лв., а размерът на собствения капитал се равнява на 2 057 000 лв. към 01.12.2017 г. Има непокрита загуба в размер на 151 000 лв. и текуща печалба в размер на 110 000 лв. По делото не се установява натрупани финансови средства от дейността на дружеството да са използвани от ответника, за да извърши вноски за увеличаване на капитала му. Дивиденти на ответника, като собственик на дружествените дялове и в двете дружества, не са разпределяни. Установено е, че доходите на ищеца, придобити в периода 2003 г. – 2009 г., преди сключване на гражданския брак между страните, надвишава 3 700 000 евро. Тези средства са придобити преди брака и представляват лично имущество на ответника. Видно е от заключението на съдебносчетоводната експертиза и от подадените от ответника в периода 2003 г. – 2009 г. декларации за данъчно облагане на доходите за финансовите 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., 2010, 2013 и 2014 г. до Държавната финансова служба на Амарусио, Република Гърция, че доходите му като физическо лице, придобити от търговска дейност в Република Гърция, са били следните: през 2003 г. - общо 345 530,98 евро, през 2004 г. - общо 843 344,54 евро, през 2005 г. - общо 559 950.71 евро, през 2006 г. - общо 270 373,30 евро, през 2007 г. - общо 1 101 722,34 евро, през 2008 г. - общо 460 622,32 евро, през 2009 г. - общо 126527,17 евро, през 2010 г. - общо 446198,44 евро, през 2013 г. - 27750 евро, през 2014 г. - общо 23 816,39 евро. Според показанията на свидетелката К. К. Г., паричните средства, с които ответникът е разполагал преди 2008-2009 г., е вложил в българските си дружества - печалбите от гръцките си фирми е инвестирал в България. От показанията на свидетеля К. И. Т. и Г. Т. се установява, че ответникът много често пътувал до Гърция и пребивавал там във връзка с осъществявана там търговска дейност и заради полагана грижа за възрастните си родители, които нямали други деца. Грижите по отглеждането и възпитаването на двете деца, грижите за домакинството и за семейното жилище били поети основно от ищцата. Установява се, също, че ищцата е полагала труд във връзка с дейността на дружествата на ответника в България. Ответникът, като управител на пет търговски дружества, включително „Симбилд“ ЕООД, „Комбул истейтс“ ЕООД, „Никинвестинг“ ЕООД, е овластил ищцата да представлява тези дружества пред държавни органи, „ЧЕЗ“ АД, „Софийска вода“ ЕООД, както и да извършва фактически и правни действия във връзка предмета на дейност на дружествата. На 01.02.2011 г. ищцата е сключила договор за покупко - продажба на недвижим имот, с който Община Симитли е продала на „Конбул“ ЕАД имот частна общинска собственост. С нотариална покана ответникът е оттеглил дадените на ищцата пълномощия да представлява петте търговски дружества, считано от датата на връчване на поканата – 17. 01. 2018 г. Страните са във фактическа раздяла от 02. 01. 2018 г., когато е издадена заповед за незабавна защита № 304334/2. 01. 2018 г., с която ответникът е отстранен от обитаваното с В. П. Н. жилище. При тези факти първоинстанционният съд е приел, че искът по чл. 30, ал. 1 СК е предявен в рамките на преклузивния 1-годишен срок от прекратяването на брака по чл. 31 СК (на 11.05.2022 г.), но е неоснователен. Съгласно цитираната разпоредба при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. За успешното провеждане на иска по чл.30 СК е необходимо: 1/. да е съществувал брак между страните, който да е бил прекратен поради развод; 2/. по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му, включително имущество в т.ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества; 3/. придобитото имущество да е на значителна стойност; 4/. претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството. За предявяване на иска е установен срок до една година от прекратяването на брака съгласно чл.31 СК, който по характера си е преклузивен. Искът е облигационен осъдителен, почиващ на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване – иск за дял от стойността на конкретно имущество. Уважаването му е предпоставено от провеждане на главно и пълно доказване на приноса на ищеца в придобиване на имуществото. В случая се претендира част от стойността на конкретно имущество - на вземанията на ответника към „Никинвестинг“ ЕООД за продажната цена, дължима му от посоченото дружество на основание процесните два договора за покупко-продажба на дружествени дялове. Увеличението на дяловете на ответника в посочените две търговски дружества чрез увеличаване на капитала им е настъпило в периода 11.02.2015 г. - 15.02.2016 г., през време на брака, и е на стойност общо 2293000 лева. Приходите на ищцата от сключването на гражданския брак на 7. 08. 2009 г. до декември 2017 г. включително, т.е. за 8 години и 5 месеца, възлизат общо на 33806, 69 лв. нетен доход (43345, 25 лв. брутен доход) - 334, 72 лв. средномесечен нетен доход, поради което не би могло да се приеме, че за увеличение на капитала на двете дружества са вложени нейни лични средства, получени от работата й като преводач, както и от работата й в дружества на ответника или свързани с ответника. Не е доказано и твърдението на ищцата да е допринесла за придобиване на сумата 2293000, с която е увеличен капиталът на двете дружества, чрез труда си полаган в тези дружества, тъй като не е установено в резултат на дейността си дружествата да са постигнали положителен финансов резултат и натрупали печалба, разпределена на ответника като дивидент, от която да е финансирано увеличението на капитала. Дивиденти не са разпределяни на ответника, като едноличен собственик на капитала на дружествата. От събраните доказателства се установява, че имуществото, представляващо дялове в едноличните търговски дружества на ответника, е увеличено по време на брака на страните чрез влагане на лични парични средства, собственост на ответника и придобити преди брака, а не със средства на ищцата, нито благодарение на дейността й в дружествата на ответника. За недоказано е прието и твърдението на ищцата да е допринесла за придобиване на средствата, с които е увеличен капиталът на двете дружества, чрез полагане на грижи за отглеждане на децата и работа в домакинството. Въззивният съд е възприел за правилни изводите на първоинстанционния относно характера на иска по чл. 30 СК и елементите на правопораждащия фактически състав. Приел е обаче, че събраните по делото доказателства установяват, че ищцата, е допринесла за придобиване на процесните вземания от съпруга й, като приносът й се изразява в следното: в полагане на грижи за отглеждането и възпитанието на децата и работа в домакинството; в полагането на труд като преводач и като пълномощник и довереник на ответника при осъществяване на дейността на притежаваните от него търговски дружества търговки; в по - малка степен с парични средства, разходвани за децата и семейството. Приносът й следва да се определи на 40 %, поради което исковете следва да бъдат уважени за сумите 80002 лв. – 40 % от стойността на вземането на В. К. Н. към „Никинвестинг“ ЕООД, възлизащо на 650000 лв., представляващо дължима продажна цена по договор от 11. 12. 2017 г. за прехвърлянето на 2000 дружествени дяла от „Симбилд“ ЕООД на „Никинвестинг“ ЕООД, както и 758176 лв. - 40 % от стойността на вземането на В. К. Н. към „Никинвестинг“ ЕООД, възлизащо на 1900000 лв., представляващо дължима продажна цена по договор от 11. 12. 2017 г. за прехвърлянето на 20930 дружествени дяла от „Конбул истейтс“ ЕООД на „Никинвестинг“ ЕООД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/. Уважаването на предявен иск с правно основание чл. 30 СК, за присъждане на част от стойността на вземане на другия съпруг, предпоставено ли е от провеждане от ищеца на пълно и главно доказване на твърдението за принос в придобиване на вземането чрез влагане на лични средства, с труда си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 5 от 29. 12. 2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 50103 от 11. 08. 2023 г. по гр. д. № 14552/2022 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 125 от 29. 10. 2020 г. по гр. д. № 3400/2019 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 60148 от 02. 02. 2022 г. по гр. д. № 2208/2021 г. на ВКС, 2 г.о. 2/. Следва ли въззивният съд, преценявайки приноса на ищеца по иска по чл. 30 СК, да обсъди всички събрани по делото доказателства и възражения на страните, като формира извод въз основа на всички установени по делото факти. Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/04. 01. 2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 20 от 26. 02. 2021 г. по гр. д. № 1409/2020 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 211 от 14. 12. 2023 г. по гр. д. № 937/2023 г. на ВКС, 4 г.о. Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двата въпроса. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,