Определение № 3255 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2024 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. П., Т. И. П. и Р. Д. П., чрез адвокат М. Д., срещу решение № 829 от 13.02.2024 г. по в.гр.д.№ 10213/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав, с което е отменено решение № 20043100 от 20.06.2022 г. по гр.д.№ 16989/2021 г. на Софийски районен съд, 82 състав, и са отхвърлени предявени от Р. Д. П., Т. И. П. и В. И. П. срещу Столична Община искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК (за 33 кв. м. от спорните 73 кв.м., между точки БВГД на скицата на л. 5 от делото на СРС) и чл. 108 ЗС (за 40 кв. м. от спорните 73 кв.м., между точките АБДЕ на скицата на л. 5 от делото на СРС) за признаване за установено, че ищците са собственици, на основание покупко-продажба и наследяване, на реална част от 73 кв.м., нанесена като част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрена 2010 г., която реална част съставлява част от дворно място от 500 кв.м., нанесено като имот пл. № ***, в кв. ***, с площ от 500 кв.м. по КП от 1980 г., за който е отреден УПИ ***, в кв. ***по РП от 1996 г. и по РП от 1999 г., с площ от 434 кв.м., която реална част от 73 кв.м. е обозначена между букви АБВГЕА на скицата на лист 5 от делото на СРС и защрихована с жълт цвят на скица-приложение 2 към СТЕ и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху 33 кв.м. от спорната реална част от 73 кв.м. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторите се позовават и на чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Не е подаден отговор на касационната жалба от ответника по иска Столична община. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищците Р. Д. П., Т. И. П. и В. И. П. са наследници по закон – преживяла съпруга и деца, на И. В. П., починал през 2009 г. С нотариален акт № 113/25. 02. 1981 г. И. В. П. е придобил, на основание договор за покупко-продажба, празно дворно място, цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № ***, кв.***, по кадастралния план на [населено място], м. “М.”. От заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че процесният имот е бил реална част от имот пл. № ***по КП на [населено място], м. „М.“ от 1979г. С КРП от 1980 г. имот пл. № ***се разделя на два имота, единият от които е процесният имот пл. № ***, в кв. ***, с площ от 500 кв.м. За имот пл. № ***няма самостоятелно отреждане, тъй като същият, заедно с други имоти, се включват в парцел *** – За обществено жилищно строителство. При действието на този план, през 1981 г., наследодателят на ищците купува процесния имот пл. № ***, в кв. ***, с площ от 500 кв.м. През 1996 г. е одобрен частичен ЗРП, по силата на който за имот пл. № ***, в кв. ***е отреден УПИ ***, в кв. ***. Лицето на парцела е определено да бъде от източната му част, където е предвидено прокарване на [улица], в площта на която попадат и спорните 73 кв.м. Приложена е заповед № РД-09-50-418/16. 08. 1996 г. за одобряване на ЧЗРП за м. „М.“, кв. ***, касаещ и процесния УПИ ***, както и създаването на [улица], и скицата към заповедта. Няма данни по този план да е проведено отчуждително и обезщетително производство относно включената в площта на улицата реална част от имота на ищците. През 1999 г. е одобрен УРП, който също предвижда за имот пл. № ***, с площ от 500 кв.м., в кв. ***, да е отреден УПИ ***, в кв. ***, с площ 434 кв.м. Границите на имот пл. № ***, кв. ***по КП от 1999 г. са идентични с границите на имот пл. № ***по КП от 1996 г. и 1979 г., както и по н.а. № 113/1981 г. Определено е лицето на парцела да бъде от източната му част, където е предвидено прокарване на [улица], в площта на която попадат и спорните 73 кв.м. Приложена е заповед № РД-09-50-66/10. 02. 1999 г. за одобряване УРП и ЗРП, касаещи процесният имот и новообразувана улица, както и скицата към заповедта. Няма данни по този план да е проведено отчуждително и обезщетително производство относно включената в площта на улицата реална част от имота на ищците. През 2010 г. е одобрена КККР, по която УПИ ***, в кв. ***, с площ 434 кв.м., е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***и площ от 434 кв.м. Източната част от имот пл. № ***, в кв. ***, която по регулационен план попада в обхвата на [улица], е нанесена като част от поземлен имот с идентификатор ***– второстепенна улица, записана като общинска собственост. [улица]не е изградена вцялост в участъка източно от имота на ищците. Изградена е частта от уличната канализация и сградно отклонение за УПИ ***, кв. ***, съгласно разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-72/28. 08. 2020 г. Местоположението на бордюра източно от процесния имот не съвпада с уличната регулация, а е изместен на 1 метър в източна посока, при което в този участък уличното платно е стеснено на 5 м. На скицата към СТЕ на л.101 със синя линия е обозначен имотът по граници според нотариалния акт, в жълто са защриховани процесните 73 кв.м., а оградата е обозначена със зелена линия. На място имотът на ищците е заграден от всички страни, като по източната му граница оградата е от метални колове и пана от телена мрежа. Имотът е застроен с триетажна жилищна сграда. На Столична община е издадено разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-72/28. 08. 2020 г. – „Уличен канал Ф400 ПП/кл. 263а/ по [улица]/о.т.134-о.т. 134а-о.т.103/ до съществуващ уличен канал на [улица]при о.т. 103. Според проект за изменение в КККР от м.07.2017 г., изготвен по искане на ищците, процесният ПИ с идентификатор ***е заснет и отразен непълно в КККР, с по-малка площ от 446 кв.м., вместо действителните 500 кв.м., като следва границите да се променят откъм [улица]. Според проекта засегнат имот от промяната би бил и ПИ с идентификатор № ***, който представлява [улица]. Със заповед № 18-7330/03.10.2017 г. на началника на АГКК София е одобрено изменението, но заповедта е обжалвана от Столична Община и с решение № 7840 от 21.12.2018 г. по адм.д.№ 2073/2018 г. по описа на АССГ заповедта е отменена с мотиви, че относно част от ПИ с идентификатор № ***с площ от 73 кв.м., която попада под трасето на улица, има спор за материално право. От правна страна въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 21 а ЗТСУ (отм.) в периода на нейното действие създава нови правила относно подробните устройствени планове (застроителни и регулационни), когато с първата регулация са били определени необходимите площи за изграждане на улици, площада и т. н. За осъществяването на тези мероприятия, обслужващи общинските (публични) нужди, с влизане в сила на плана по силата на чл. 21а ЗТСУ собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината процентна част от своите имоти, но не повече от 25 %, срещу което за общината възниква задължението да определи равностоен парцел/парцели при съблюдаване местоположението на имота в местността, макар и не точните кадастрални граници, със законовото изискване за пазарна равностойност на отредения за бившия собственик нов парцел/ парцели. От датата на влизане на регулационния план в сила бившите собственици на имота придобиват собствеността върху отредения от общината парцел/парцели, а общината върху отредените части за изграждане на обектите и съоръженията, публична общинска собственост. Към релевантния момент адресати на чл. 21а ЗТСУ (отм.) са както собствениците на имоти в неурегулирани територии, така и собствениците на територии с неприложена първа регулация. При неприложена първа регулация обществените мероприятия по застроителния и регулационен план не са били изпълнени. При последващ план, когато предишният не е приложен, се изхожда от фактическото положение на неурегулираната територия, а за вещноотчуждителния ефект на заповедта по чл. 21а ЗТСУ (отм.) е без значение дали общината фактически е завзела имота и реализирала предвиденото мероприятие. Приел е, че в случая е осъществен фактическият състав на придобивното основание по чл. 21а ЗТСУ в хипотезата на неприложена предходна регулация. Мероприятието по плана от 1996 г. не е било осъществено към момента на приемане на разпоредбата на чл. 21а ЗТСУ. С втората заповед № РД – 09-5066/10.02.1999 г., приета при действието на чл. 21а ЗТСУ, са определени необходимите площи за изграждане на улицата, които включват и процесните 73 кв. м. от имота на ищците според СТЕ. Площта от 73 кв. м. е под 25 процента от площта на УПИ. Заповедта от 1999 г. е влязла в сила и общината е станала собственик на процесните 73 кв. м. от имота на ищците на основание чл. 21 а ЗТСУ (отм.). Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, във връзка с извода на въззивния съд, че одобреният УРП през 1999 г. е по чл. 21а ЗТСУ /отм./ и тази норма е приложима при уреждане взаимоотношенията между страните във връзка с отредените за улица 73 кв.м. от имота на ищците. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,