Определение № 50237 от 05.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) и касационна жалба на ответниците А. Малинова Б., Х. С. А. и А. А. А. срещу решение № 102/09.08.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 52/2021 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260083/14.10.2020 г., поправено с решение № 260117/04.11.2020 г., постановени по гр. дело № 879/2018 г. на Плевенския окръжен съд, е постановено следното: Обявена е за недействителна, на основание чл. 143, т. 2, предл. 1, 2 и 4, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, по отношение на държавата, покупко-продажбата на недвижим имот в [населено място], общ. Долни Д. – урегулиран поземлен имот (УПИ) ведно с построената жилищна сграда и всички извършени подобрения в него (подробно описан), продаден от ответницата Б. на ответника А. А.. Постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответницата Б. на същия недвижим имот. Постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 149, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответника Х. А. на четириколесно ППС марка „арктик“ и два леки автомобила марка „рено“ и „ауди“ (подробно описани). Постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответника Х. А. на ремарке за лек автомобил марка „Вестфалия“ и лек автомобил марка „ауди“ (подробно описани). Ответникът Х. А. е осъден, на основание чл. 151, във вр. с чл. 149, с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, да заплати в полза на държавата чрез комисията-ищец следните суми: сумата 18 111 лв., представляваща пазарна стойност на отчуждено преобразувано имущество – лек автомобил марка „БМВ“ (подробно описан); сумата 5 818 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „мерцедес“ (подробно описан); сумата в размер на 3 806 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „фиат“ (подробно описан); и сумата 2 984 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „фолксваген“ (подробно описан). Отхвърлени са, предявените от КПКОНПИ срещу ответниците Х. А. и А. Б., искове за отнемане в полза на държавата, на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл.141 от ЗПКОНПИ, на суми в общ размер 73 889.43 лв., от които: сумата 25 лв., представляваща вноска по разплащателна сметка в лева; сумата 50 лв., представляваща вноска по разплащателна сметка в евро; сумата 5 574.11 лв., представляваща получени преводи от трети лица по разплащателна сметка в евро; сумата 19 558.30 лв., представляваща получени преводи от трети лица по разплащателна сметка в евро (банковите сметки са подробно индивидуализирани); сумата 22 111.24 лв., представляваща левовата равностойност на получени преводи от трети лица чрез „Western Union“; сумата 354 лв., представляваща левовата равностойност на изпратени преводи от трети лица чрез „Western Union“; сумата 348 лв., внесена от ответника Х. А. по спестовен влог; сумата 218.06 лв., представляваща заплатени погасителни вноски по банков кредит; сумата 20 731.80 лв., представляваща получени от ответника Х. А. суми чрез „Western Union“; сумата 2 288.33 лв., представляваща получени от ответника Х. А. суми чрез „Money Gram“; и сумата 2 630.59 лв., представляваща изпратени от ответника Х. А. суми чрез „Money Gram“. Постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 147, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответницата А. Б. на сумата 14 450 EUR и сумата 790 лв., както и на множество накити от жълт метал (подробно описани), иззети от недвижимия имот в [населено място] съгласно протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 20.06.2017 г. В тежест на ответниците Х. А. и А. Б. са възложени държавни такси и разноски по делото. Ищецът КПКОНПИ обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, а тримата ответници – в частта, с която са частично уважени предявените срещу тях искове. С определение № 223/08.07.2022 г. настоящият съдебен състав е приел, че двете касационни жалби са процесуално допустими. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, като в жалбата на комисията-ищец се поддържат съображения за нарушение на материалния закон, а в жалбата на ответниците – за необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В подадените от страните отговори се излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на насрещната страна, като в отговора на ищеца – и доводи за неоснователност на касационната жалба на ответниците. С посоченото определение № 223/08.07.2022 г. производството по делото е спряно до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателно решение № 4/2021 по това тълкувателно дело е постановено и е обявено на 18.05.2023 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като съдът се произнесе по наведените от жалбоподателите основания за допускане на касационното обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца КПКОНПИ, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените/изпратени от проверяваните лица (ответници в исковото производство) международни парични преводи с неустановен законен източник, получените парични средства от трети лица с неустановен произход и действително основание, внесените суми по банкови сметки и платените погасителни вноски с неустановен законен произход, в случай, че те не са налични в патримониума на лицата в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане; и 2) следва ли ответниците да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата паричната равностойност на получените/изпратени от тях международни парични преводи с неустановен законен източник, получените от тях парични средства от трети лица с неустановен произход и действително основание, внесените от тях суми по банкови сметки и платените от тях погасителни вноски с неустановен законен произход, в случай, че те не са налични в патримониума на лицата в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане, и не е установено преобразуването им в друго имущество. По отношение на първия въпрос жалбоподателят-ищец навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2017 г. на III-то гр. отд. на ВКС. Поддържа също, че първият въпрос е и противоречиво разрешаван от ВКС, като в тази връзка се сочат решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на втория правен въпрос касаторът-ищец навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че практиката на ВКС по този въпрос, обективирана в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, е формирана при неточно прилагане на материалния закон, поради което се налага преодоляване на тези погрешни според касатора виждания, и формиране на нова практика на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответниците А. Б., Х. А. и А. А., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение; и 2) допустимо ли е в производството по чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ да се извършва анализ на възможностите на трето за производството лице за предоставяне на средства на ответниците в производството. По отношение на първия въпрос жалбоподателите-ответници навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на втория правен въпрос касаторите-ответници навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържат, че по този въпрос липсва практика на ВКС, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците навеждат и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържат наличие на очевидно противоречие между изводите на въззивния съд и събраните по делото доказателства. Разрешение на двата правни въпроса, поставени от касатора-ищец КПКОНПИ, е дадено с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС (до постановяването на което настоящото касационно производство беше спряно), като е преодоляно съществуващото дотогава противоречие в практиката на ВКС и е прието следното: 1) Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и следното: Анализът на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само правата, не и задължения. Същевременно чл. 141 и следващите от ЗПКОНПИ дават основание да се приеме, че релевантното имущество е наличното такова – по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Следователно когато се говори за неналично имущество не се имат предвид посочените хипотези на чл.чл. 142-147 и чл. 149 от ЗПКОНПИ. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Ако приемем, че тези суми участват в несъответствието, ще възникне необходимост да бъдат отнети в полза на държавата като незаконно придобито имущество. Такова имущество, обаче, на практика не съществува в края на проверката, а това означава, че липсва предмет на отнемане. Законовото изискване е да е налице предмет на отнемане. Нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер, поради което и не могат да се тълкуват разширително. Следователно паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.чл. 143-146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. Да се отнема или да се осъжда лицето да заплати стойността на неналични парични средства, преминали през патримониума му, респ. през банковите му сметки, за които средства не е установено да са трансформирани в друго имущество, да се намират в свързани лица (чл.чл. 143-145 от ЗПКОНПИ) или да са укрити (чл. 146 от ЗПКОНПИ), означава да се постановява конфискация на разходи, а законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 от ЗПКОНПИ, тъй като законът не предвижда такава възможност. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Видно от изложеното паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. В пълно съответствие с така дадените задължителни указания и разяснения, въззивният съд е приел, че в имуществото (по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ) на проверяваните лица – ответниците Х. А. и А. Б., не следва да се включват преминалите парични средства, а именно: преведени средства от трети лица с неустановен произход, разходи за вноски по банкови сметки, изпратени международни парични преводи, получени международни парични преводи, погасителни вноски по кредит. Също изцяло в съответствие с приетото в ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, апелативният съд е постановил отхвърлителната част от решението си, като е изложил следните съображения: На отнемане по гражданско правен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи. Имуществото трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. Имущество, което не се намира в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период, не може да се отнеме от него – при условие, че се намира у свързани лица, подлежи на отнемане от тях. В случай, че в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но същото или част от него не е налично, или е отчуждено, подлежи на отнемане равностойността му към този момент. Не може да се отнема равностойността на имущество, преминало през патримониума на проверяваното лице – такова, което не е негово притежание в края на релевантния период. По реда на ЗПКОНПИ подлежат на отнемане парични средства, които са налични – в случая това са намерените банкноти в дома на ответницата Б.. Паричните средства, които не са налични –изразходвани са за задоволяване на ежедневни или други нужди на ответниците или тяхното домакинство, при които няма реализирана насрещна облага, налична в края на проверявания период, не подлежат на отнемане. Не може да се претендира отнемане на парични суми, преминали през банкови сметки на ответниците Х. А. и А. Б., получени от тях суми от преводи по системата за международни разплащания, суми, преведени от тях в полза на трети лица, суми за погасителни вноски, неналични към датата на предявяване на исковата молба. Тези суми само са преминали през имуществото през проверявания период – били са разходвани. По делото не е доказано да са вложени или трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, не е в негово притежание в края на изследвания период. С изтеглянето на суми и извършването на преводи от банковите сметки, тези вземания се погасяват и престават да са част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. В тежест на Комисията е да докаже какво имущество притежава проверяваното лице и свързаните с него лица в края на проверявания период. В случая не е спорно, че претендираните от Комисията за отнемане суми от ответниците, с изключение на сумите, намерени в дома на ответницата Б., не са налични. Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, неналични към предявяване на иска, тъй като законът не предвижда такава възможност. Видно от гореизложеното, въззивният съд е дал разрешение на формулираните от комисията-ищец два правни въпроса, което е в пълно съответствие със задължителните указания и разяснения, дадени в актуалната задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Следователно не са налице сочените от касатора-ищец допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваната от него отхвърлителна част от въззивното решение (в този смисъл са и т. 2 и т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Няма основание касационното обжалване да се допуска и по първия правен въпрос, формулиран от страна на касаторите-ответници. В соченото в тази връзка от тях решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и в цитираната в него трайно установена практика на ВКС, включително задължителна такава, обективирана в т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено следното разрешение на този въпрос: Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението `и трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, когато е приет за основателен довод на въззивника-ищец за неправилност на първоинстанционното решение, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна. Настоящият съдебен състав намира, че в мотивите към обжалваното въззивно решение апелативният съд е обсъдил и се е произнесъл по всички своевременно заявени и от двете страни възражения и доводи по доказателствата и по съществото на материалноправния спор, поради което по никакъв начин не се отклонил от цитираната, трайно установена, включително задължителна практика на ВКС. Следователно не е налице наведената от ответниците допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по първия посочен от тях правен въпрос. Съдът намира, че не е налице и твърдяното от страна на ответниците, очевидно противоречие между изводите на въззивния съд и събраните по делото доказателства, поради което не е налице и явна необоснованост, респ. – и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне обаче по втория поставен от ответниците правен въпрос. За да достигне до извода, че в случая е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, въззивният съд – наред с обсъждането на множеството други релевантни обстоятелства за този извод, е изследвал и анализирал възможностите на трето за производството лице – Т. Х. (разпитан като свидетел по делото) – да предостави на ответницата А. Б. парични средства – в размер около 120 000 EUR, според неговите показания. В резултат на тази преценка – след обсъждане на относимите в тази връзка доказателства, апелативният съд е приел, че свидетелят Х. не е разполагал със средства от законен източник, за да предостави твърдените от него средства на ответницата, включително чрез банкови преводи. При това положение настоящият съдебен състав намира, че вторият посочен от ответниците правен въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, респ. – налице е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос. Съдът намира за неоснователен довода на ищеца (наведен с отговора му на касационната жалба на ответниците), че по този въпрос била налице формирана практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 131/04.05.2012 г. по гр. д. № 755/2011 г. на IV-то гр. отд., решение № 283/16.07.2012 г. по гр. д. № 1105/2011 г. на IV-то гр. отд. и решение № 38/27.07.2016 г. по гр. д. № 755/2011 г. на IV-то гр. отд. Както сам ищецът сочи в отговора си, тези решения на ВКС са постановени в производства по ЗОПДИППД (отм.), който има съществени отлики с действащия ЗПКОНПИ, поради което съдът, обратно на становището на ищеца, намира, че разрешенията, възприети в тези решения на ВКС, не дават актуален отговор на поставения от ответниците по настоящото дело правен въпрос, в който и изрично е визирано производството по ЗПКОНПИ. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи и служебно известното му решение № 6/24.01.2023 г. по гр. д. № 3655/2022 г. на IV-то гр. отд. на ВКС – също постановено в производство по ЗОПДИППД (отм.), но в което е възприето разрешение, съществено различаващо се от възприетото в посочените от ищеца три решения на ВКС, и което от друга страна – също не съставлява относима практика на ВКС по формулирания от ответниците правен въпрос по приложението на ЗПКОНПИ. Актуалната задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, макар да е от значение, също не дава отговор на този въпрос, поради което същият се явява такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В заключение, касационното обжалване следва да се допусне само по жалбата на ответниците, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, и само по следния правен въпрос: допустимо ли е в производството по чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ да се извършва анализ на възможностите на трето за производството лице за предоставяне на средства на ответниците в производството. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателите-ответници следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 2 626.50 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение