Определение № 691 от 20.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 705/2012 г.

Производството е по чл.274 ал. 2 предл. второ вр. с ал. 1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. А. против постановеното от състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд определение № 660 / 13.07.2012 год. по ч.т.д. № 354 / 2011 год.. С атакуваното определение е оставена без разглеждане, на основание чл.280 ал.2 вр. с чл.274 ал.4 от ГПК, частната жалба на същата страна против въззивно определение на Софийски градски съд № 2185 / 14.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 1186 / 2011 година. С последното е оставена без уважение частната жалба на С. А. против определение на СРС от 29.09.2010 год. по гр.д. № 31192 / 2009 год. за връщане подадената от нея искова молба против [фирма], поради недопустимост на предявените отрицателни установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК ,за недължимост на сумите 4012,85 лв. - главница / такса за потребена топлоенергия / и 1 698,18 лв. – мораторна лихва върху същата. Кредиторът [фирма] се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК, срещу която ищцата не е подала възражение по реда на чл.414 ГПК. Жалбоподателката атакува определението на състав на второ търговско отделение с доводи, относими към преценка по същество на основателността на жалбата й, оставена без разглеждане, респ. относно допустимостта на предявените от нея искове, приети от съда като непопадащи в хипотезата на чл.424 ГПК. Възприела е позоваването от касационния състав на „ цената на иска „, като предмет на повдигнат от самата нея спор за цената на исковете, което отрича. Предвид липсата на конкретни доводи за неправилност, настоящата проверка се ограничава до формалната преценка за наличието на предпоставките на чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Атакуваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно съединени отрицателни установителни искове, с цена на всеки под минималните прагове за касационна обжалваемост на решения по търговски спорове / 10 000 лв. /, каквито и на основание чл.286 ал.1 ТЗ са конкретните - за вземания, произтичащи от сделка, сключена от търговец по чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ, свързана с упражняваното от него занятие, към която и съгласно чл.287 от ТЗ намират приложение общите правила за търговските сделки, независимо от липсата на качество „ търговец „ на съконтрахента. Впрочем не е надхвърлен и минимално определения праг на касационна обжалваемост за граждански дела. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване по чл.280 ал.2 от ГПК, какъвто е настоящия случай .Касационната жалба е подадена след изменението на чл.280 ал.2 ГПК / ДВ бр. 100 / 21.12.2010 год. / ,поради което пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК не намира приложение. Цената на исковете е съобразена самостоятелно при преценка на касационната обжалваемост на всеки от тях, а не сумирано, в съответствие с т.1 от ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, което и в тази му част не е изгубило приложението си. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение