Определение № 3080 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 202 от 28.04.2023г. по гр.д. № 130/2023г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1084 от 26.10.2022г. по гр.д.№3940/2021г. на Пернишки районен съд. С последното е уважен иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението, предявен от Б. С. П. против Т. Ф. П., Ч. П. С. и Д. П. С. относно 11/18 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], [община], който според регулационния план от 2008г. представлява имот с пл. № * в кв. 43, с площ 131 кв.м., при граници: парцел *-*, парцел *-*, имот пл. № * и парцел *-*; отменен е (погрешно в решението е посочено, че се обезсилва) констативен нотариален акт от 2015г. до размера на посочените идеални части. Касационната жалба е подадена от ответниците по иска Т. Ф. П., Ч. П. С. и Д. П. С. чрез пълномощника адв. К. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по три правни въпроса, с позоваване на Решение № 609 от 15.01.2009г. по т.д. № 323/2008г. на І т.о. Ответникът по касационната жалба Б. С. П. чрез пълномощника си адв. Б. взема становище за недопускане на касационно обжалване.Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по ревандикационен иск за идеални части от поземлен имот. Страните по делото са наследници по закон на С. П. И. починал на 28.11.2004г. и на Д. Г. И. починала на 27.02.2018г., като ищецът Б. е техен син, а ответниците са преживяла съпруга и деца на другия син на наследодателите П. С. П., починал на 13.11.2020г. Ищецът сочи, че наследодателят С. И. е признат през 1989г. за собственик по давностно владение на неурегулирано, незастроено място, находящо се в [населено място], съставляващо част от имот пл.№ *, в квартал * по плана на [населено място], одобрен със заповед № III- 139 от 28.02.1963г., с площ от 1 100 кв.м., при граници: улица, път, Ц. В. и Н. В. и И. Н. Т.. Имотът не е влизал в ТКЗС, бил е в застроената част на селото и е владян от наследодателя до смъртта му, а след това от страните, които са неговите наследници. Част от този имот пл. № * съставлява и спорния имот по делото, а именно имот пл.№ * в квартал * по плана на [населено място] по действащия кадастрален план, който винаги е бил ограден към дворното им място; тази порта е премахната от наследодателя на ответниците и достъпът на ищеца е ограничен от 2015г.; същата година братът на ищеца П. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имот пл. № * по давност. Ищецът твърди, че притежава 11/18 ид.ч. по наследство и давност, изтекла в полза на родителите, както и по силата на саморъчно завещание от майка си Д. И.. Оспорва констативният нотариален акт от 2015г., издаден на П. П.. От фактическа страна е установено, че с констативен нотариален акт от 1989г. наследодателят на страните С. П. И. е признат за собственик по наследство и давност на дворно неурегулирано и незастроено място, съставляващо част от имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място], с площ 1100 кв.м., при съседи: улица, път, Ц. В. и Н. В. и И. Н. Т.. С констативен нотариален акт от 2015г. за собственик на имот пл. № * в кв.*, с площ 131 кв.м. е признат П. С. П. - наследодател на ответниците по иска. Според техническата експертиза регулационният план на селото е от 1963г. Имот пл. № *, в кв.* е нанесен в кадастралния план на селото през 1975г. с изменение на КРП. По разписен лист за собственик на имот пл. № * е отбелязан С. П. И. на основание нотариален акт от 1971г. С части от имот пл. № * са образувани парцели *-*,*, *-*, *-* и *-* и остава площ 1076 кв.м. извън регулация. Процесният имот № * по действащия кадастрален план от 2000г. е с площ от 151 кв.м. по графични данни. Той попада изцяло в контура на бившия имот пл. № * по плана от 1975г. Между него и имоти пл. № * и * няма материализирана граница, а останалите граници на имота са материализирани с ограда. По действащия регулационен план от 2008г. части от имот пл. № * попадат както следва: 89 кв.м. в контура на УПИ *.-*, * кв.м. в контура на УПИ *.-* и 19 кв.м. в контура на УПИ *.-*. Границите на имот с пл. № * са: имот пл. № * на Ц. В. М., имот пл. № * на П. С. П. /брат на ищеца и наследодател на ответниците/, имот пл. № * на Б. С. П. /ищеца/ и имот пл. № * /съсобствен на страните съгласно уважения иск по чл. 108 ЗС/. Тъй като имотът не граничи с улица и с И. Н. Т. вещото лице е заявило, че не може да установи идентичност между имота с площ 1100кв.м., описан в нотариален акт № 87 от 1989г. и процесния имот. Същевременно, от комбинираната скица на л.12 от заключението е видно, че имот пл. № * е с продълговата форма (представлява ивица земя) и попада между частта от имот № *, която е в регулация (собственост на С. П. И., респ. наследниците му) и по-късно създадения имот 27, извън регулация (собственост също на наследници на С. П. И.). Вещото лице е посочило, че между имот пл. № * и имот № * има кадастрална грешка, като на нея се дължи разликата в площта по скица 131кв.м. и изчислената от вещото лице площ 151 кв.м. С влязло в сила решение по гр. д. № 1250/2017г.на Пернишки районен съд е уважен ревандикационен иск на Б. С. П. против брат му П. С. П. за 11/18 ид.ч. от поземлен имот с № * по КВС, с начин на трайно ползване, използваема ливада, седма категория, с площ от 0,955дка.Този имот съответства на имот № * по скицата на вещото лице и с него граничи на изток спорния имот пл. № *. Правото на собственост е признато на основание наследствено правоприемство от С. П. И. и Д. Г. И., както и саморъчно завещание от последната. На същото основание е предявен и настоящия иск. В решението е прието, че имотът е придобит по давност от С. П. И. и неговата съпруга за периода от 1947г. до 11.04.1969г., преди да влезе в сила редакцията на чл. 15 от ЗВПВПВНИ, касаеща присъединените села към окръжните градове. Събрани са гласни доказателства на две групи свидетели. Съдът е констатирал, че свидетелите говорят за общия имот № *, останал в наследство от С. П. И., за последващото прехвърляне /дарение/ на имота на двамата братя, извършено с нотариален акт от 1990г. и образуването на парцели на всеки от двамата братя и поставянето на теренна ограда между тях, което не касае пряко спорния имот. Едната група свидетели твърди, че имотът на С. П. И. никога не е влизал в ТКЗС, като достъпът на Б. С. до процесния имот пл. № * му е бил отнет от неговия брат П. С. П. през 2015г., а втората група свидетели твърди, че процесният имот е влизал в ТКЗС, че сега е в регулация като придаваемо място към парцела на П., а П. не е давал достъп до това място на брат си Б. от около 25 - 26 години. Съвпадат изявленията на свидетелите и съдът е възприел, че имотът е бил на С. П. И. и съпругата му Д., които го имат от дядо П. О. от далечни времена. Въз основа на изложеното Пернишки окръжен съд е счел, че имот пл.№ * от * кв.м. е бил собственост на общия наследодател на страните С. П. И. и неговата съпруга Д. Г. И., никога не е влизал в ТКЗС /нито като блок на ТКЗС, нито като предоставен за лично ползване/, а същият е включен през 1975г. в действащия кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1963г., след това не е изключван. Правото на собственост по отношение на същия е придобито по давност за периода от 1947г. до 11.04.1969г. преди да влезе в сила редакцията на чл. 15 от ЗВПВПВНИ, касаеща присъединените села към окръжните градове. След смъртта на С. И. имотът е останал съсобствен между Д. Г. И. и синовете й Б. и П. С. П.. А по силата на саморъчно завещание на Д. И. притежаваните от нея части са преминали в патримониума на ищеца, с оглед на което той се легитимира като собственик на 11/18 ид.ч. По отношение на издадения през 2015г. констативен нотариален акт на името на П. С. П. съдът е приел, че ищецът успешно е оборил доказателствената му сила. Според показанията на Т. З. Б. и Б. В. Л., които съдът изцяло е възприел като логични, последователни и кореспондират, спорното място е ползвано заедно /по равно/ от двамата братя; ищецът е имал достъп до него, берял е плодове, присаждал е калеми с помощта на свидетеля Т. Б.. Наследодателят на ответниците е ограничил достъпа на Б. С. П. до имота през 2015г. след издаването на нотариалния акт. Тъй като се касае за наследствен съсобствен имот, всеки от двамата наследници се е явявал владелец на собствената си идеална част и държател на останалата идеална част. По делото няма доказателства П. С. П. да е спрял да държи идеалните части на брат си от процесното място и да е променил владението по явен и недвусмислен начин, като е започнал да владее целия недвижим явно и необезпокоявано като свой собствен и това да е продължило повече от 10 години. Напротив, има доказателства в обратната насока, че и двамата братя са го ползвали еднакво, като едва след 11.12.2015г. П. С. е премахнал портичката, в която се е влизало в процесното място откъм страната на двора и по този начин е лишил брат си от достъп до мястото. Периодът от 11.12.2015г. до 26.07.2022г., когато е предявена исковата молба, е по-малък от 10 години. Имотът е съсобствен между ищеца и наследниците на неговия брат П. - ответниците по иска. По тези съображения ревандикационният иск е уважен. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че такива не са установени. Поставените от касаторите правни въпроси са: 1/ налице ли е правен интерес от иска по чл. 108 ЗС, ако не е налице идентичност между процесния недвижим имот и имотът, посочен в констативния нотариален акт на наследодателя от 1989г.; твърди се и недопустимост на решението поради липса на правен интерес; 2/ може ли при недоказан фактически състав на предявения иск, съдът да приеме, че ищецът е собственик на претендираната част от имота на основание, което не е заявено в исковата молба и не е надлежно изменено по реда на чл. 214 ГПК; 3/ допустимо ли е да се приеме, че ищецът е собственик на 11/18 ид.ч. от имота, без да е налице титул на собственост, удостоверяващ придобиването на правото на собственост по някой от способите по чл. 77 ЗС; твърди се също вътрешно противоречие в мотивите на съда - съдът е приел, че не е установена идентичност с имота по констативния нотариален акт от 1989г., но в същото време е приел, че се касае до наследствен имот, без да е посочено на какво основание наследодателите са притежавали имота и не са имали документ за собственост; по този начин според жалбоподателите съдът е излязъл извън предмета на спора. В изложението се съдържа позоваване на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, с посочване единствено на Решение № 609 от 15.01.2009г. по т.д. № 323/2008г. на І т.о. и без да е обосновано по някакъв начин защо въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият правен въпрос визира правния интерес от иска по чл. 108 ЗС при недоказана идентичност на спорния имот с този, притежаван от наследодателите по констативен нотариален акт от 1989г. В случая ищецът несъмнено разполага с интерес да води иска, тъй като твърди, че имотът е наследствен от родителите и че в полза на наследодателя на ответниците не е изтекла придобивна давност, така както е удостоверено с нотариалния акт от 2015г., т.е. целта на предявения иск е да се опровергае доказателствената сила на този констативен нотариален акт и да се възстанови фактическата власт на ищеца върху неговите идеални части. Що се отнася до твърденията за недоказана идентичност, те нямат отношение към правния интерес, така както е заявен, а към основателността на иска. Застъпваната от касаторите теза за недопустимост на иска се гради и на силата на пресъдено нещо на решението по предходния спор - по гр.д. № 1250/2017г. на Пернишки районен съд, с което е признато, че ищецът е собственик на 11/18 ид.ч. от имот № * с площ 0,955 кв.м., което според касаторите означава, че той не може да претендира за по-голяма площ в лицето на сега спорния имот. Тезата е напълно несъстоятелна, доколкото предмет на спора по посоченото гражданско дело е друг имот, съседен на процесния. Според мотивите на съда този имот (ПИ 27) също е част от стария имот пл. № *, владян от наследодателите. Навежданите от касаторите доводи са израз на несъгласие с този извод, който обаче не може да бъде преразглеждан. Вторият въпрос произтича от твърдението, че съдът е признал ищеца за собственик на основание, което не е заявено. Въпросът не кореспондира с мотивите на съда. Съдът е признал правото на собственост на ищеца именно на заявеното от него основание - придобивна давност в полза на родителите и наследство от тях, вкл. по завещание от майката. Така че, разглеждане на незаявено основание липсва. По този въпрос касаторите се позовават на Решение № 609 от 15.01.2009г. по т.д. № 323/2008г. на І т.о., което дава разрешение на въпроса: “от какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от наведените доводи и възражения и приема, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Не може да се приеме, че обжалваното решение е в противоречие с тази практика, тъй като въззивният съд е разгледал поддържаните от страните доводи и възражения. От изложението и от жалбата не става ясно конкретно кои възражения не са разгледани. Ако касаторите имат предвид възражението, че е разгледан непредявен иск, то както бе посочено съмнение относно допустимостта липсва. Третият въпрос касае възможността да се уважи иска за притежаваните от ищеца 11/18 ид.ч. от имота, без да е налице титул на собственост, удостоверяващ придобиването на правото на собственост по някой от способите по чл. 77 ЗС. Въпросът не е в състояние да обуслови допускане на касационен контрол. Съдът е приел, че придобивният способ давностно владение е осъществен в лицето на общите наследодатели на страните и по наследяване от тях произтичат правата на ищеца и на ответниците. Няма съмнение в практиката, че придобиването на правото на собственост по давност може да бъде установявано в рамките на спора за собствеността и без да е налице издаден документ, удостоверяващ това право. Позоваването на придобивната давност може да се направи от наследника, дори ако давностният срок е изтекъл приживе на наследодателя (виж указанията в Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК). Липсва визираната от касаторите вътрешна противоречивост на мотивите на съда. Съдът от една страна е възприел извода на експертизата, че не може да се установи идентичност между имота по нотариалния акт на наследодателя С. от 1989г., с площ от 1100 кв.м., който е част от имот пл. № * по плана от 1975г. и процесния имот пл. № *, за който е издаден нотариалния акт на П. П. през 2015г. Независимо от това, експертното заключение и скиците към него несъмнено потвърждават, че имот пл. № * по сега действащия кадастрален план попада изцяло в очертанията на имот пл. № * по плана от 1975г. (скицата на л.6 и на л. 12). Вещото лице изяснява, че от този имот пл. № * са образувани четири парцела и е останала площ от 1076 кв.м. извън регулация по плана от 1975г. Същото е прието и в решението по гр.д. № 1250/2017г. на Пернишки районен съд по отношение на ПИ № *, който съответства на частта от имот пл. № *, която е извън регулация и спрямо който също е установено с влязлото в сила решение, че е съсобствен на страните. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.