Определение № 486 от 05.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2011/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Ж. Я. против решение № 2665/15.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 625/2018 г. от състав на САС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен до размер от 45 лева, като е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е присъден по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е приел, че в случая ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е бил признат за невиновен и оправдан с присъда от 02.02.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 22019/2012 г. от Софийски градски съд, влязла в сила на 18.02.2016 г. Прието е, че с оглед данните по делото, справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което се полага на ищеца, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата от 45.00 /четиридесет и пет/ лева, който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички доказателства и обстоятелства, посочени от страните и имащи пряко отношение към изхода на спора, конкретно при определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, като основание за допускане до касационно обжалване на решението – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да се допусне на соченото основание, като на касатора се укаже да внесе държавна такса в размер на 5 лева, по сметката на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС