Определение № 3762 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4879/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на С. И. С. срещу определение на Софийски градски съд № 10468 от 05.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 8153/ 2023 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 05.06.2023 г. по гр.д.№ 14979/ 2023 г. за прекратяване на производството по предявения от частната жалбоподателка против Териториално поделение на НОИ – София град иск, квалифициран по чл.1 ЗУТОССР. При служебна проверка за допустимостта на частната жалба касационната инстанция констатира, че тя не подлежи на разглеждане по същество. С исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, пред съда е отнесен трудов спор по смисъла на чл.357 ал.1 КТ. Въззивните съдебни решения по искове, с които се разрешават трудови спорове, законодателят е изключил от обхвата на касационния контрол, с изключение на решенията по искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ и за плащане на трудови възнаграждения и обезщетения с цена над 5 000 лв (чл.280 ал.3 т.3 ГПК). Въззивно решение по иск, с който се претендира установяване на трудов или осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР, не попада в изключенията по чл.280 ал.3 т.3 ГПК, затова касационният контрол върху него е изключен. Това важи и когато произнасянето на въззивния съд не е по същество, а по допустимостта на иска. Определението, с което този иск е приет за недопустим и производството по него е прекратено, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.4 ГПК. Преценката на въззивния съд, че актът му е обжалваем, доколкото бил предявен неоценяем иск за установяване на факт, е неправилна и не обвързва настоящата инстанция. Всички искове за установяване на трудов и осигурителен стаж са за установяване на факти, но споровете по тях са трудови и се разглеждат двуинстанционно. Затова подадената частна касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд