Определение № 915 от 25.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 41/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца В. М. В. от [населено място], чрез адв. Й. А. от АК - Варна, срещу решение № 1044/20.10.2025г. по възз.гр.д.№ 1151/2025г. на Окръжен съд - Варна. С него, след частично обезсилване на решение № 718/01.03.2025г. по гр.д.№ 7783/2024г. на Районен съд - Варна в частта, с която е уважен искът, с правно основание чл.405 КЗ, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4669.41лв., е прекратено производството по делото в тази част, а, след частична отмяна на решение № 718/01.03.2025г. по гр.д.№ 7783/2024г. на Районен съд – Варна, е отхвърлен искът, с правно основание чл.405 КЗ, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 879.15лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 24.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в частта за обезсилване на първоинстанционното и за прекратяване на производството по делото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно приложение на чл.214 ГПК. В тази връзка изразява несъгласие с извода, че предприетото от него изменение на иска е недопустимо, като поддържа, че е претендирано обезщетение за комплексно увреждане на застрахованата вещ в резултат на едно застрахователно събитие, поради което с добавянето на нови увредени детайли на същото основание не е извършена цялостна промяна на предмета на делото, а е единствено увеличен размерът на претенцията. Относно въззивното решение в останалата част въвежда основанията за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Релевира оплакване, че въззивната инстанция не е имала правомощия да се произнесе по направеното според касатора за първи път с въззивната жалба на ответника оспорване на твърденията относно поведението на другия участник в ПТП, както и не имал основания да не кредитира показанията на съпругата на ищеца за тези факти, които не са били спорни между страните. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована и с оплаквания за нарушения на разпоредбите на чл.43, ал.1 и чл.44, ал.2 КМЧП, изразяващи се в неизпълнение на служебните правомощия за установяване на съдържанието и за прилагането на чуждото материално право. По изложените съображения искането е за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане с указания за установяване на съдържанието на чуждото материално право, евентуално - за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Релевирано е и възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване по т.1 и по т.3 ( по втория въпрос) на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Какви са процесуалните предпоставки за допустимо изменение на иска по чл. 214 ГПК?

2. Всеки увреден детайл по застрахованата вещ ли съставлява отделно основание на иска или основанието на иска по чл. 405 КЗ е комплексното увреждане по застрахованата вещ, настъпило вследствие на едно застрахователно събитие, в срока на действие на един договор за застраховка „каско“, в рамките на един съдебен процес?

3. Какви са задълженията на съда и правомощията на страните в процеса за установяване съдържанието на чуждото право във връзка с приложимия материален закон към спорното правоотношение?

4. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по въведени за първи път с въззивната жалба възражения, които не са релевирани от ответника в срока по чл. 131 ГПК и са преклудирани с изтичането му?

С писмен отговор ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт И. Г., оспорва касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски, включително - юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

За да обезсили частично първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото в тази част, съставът на окръжния съд е намерил, че добавянето на непосочени в исковата молба увредени елементи на застрахованата вещ, едновременно с увеличение на размера на иска, представлява изменение на иска, което е недопустимо. За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли иска, с правно основание чл.405 КЗ, решаващият състав се е произнесъл по депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, в който е релевирано възражение, основано на т.16.11. от Общите условия към застрахователния договор, за наличие на изключение от покритите застрахователни рискове - груба небрежност. За да приеме, че възражението е основателно, съставът на окръжния съд е констатирал изрично предвиденото в р.III, т.16.11. от ОУ към договора изключение от покрит застрахователен риск - груба небрежност, на което понятие е дадена дефиниця в ОУ. От фактическа страна е установил, че за процесното ПТП е съставен констативен протокол за ПТП, в който са описани времето, мястото(гр.Истанбул, Турция) и механизма на произшествието, настъпило с участието на водача на застрахования лек автомобил и мотициклетист, и в който се съдържа констатация, че причина за произшествието е водачът на застрахования лек автомобил, който е нарушил чл.47/1 от Закона за движение по пътищата (Република Турция). Въз основа на заключението на САТЕ и обясненията на вещото лице по делото въззивният състав е установил реалния и възможен механизъм на произшествието, а именно следният: В резултат на промяна на траекторията на движение на лекия автомобил при извършване от водача на маневра обратен завой, той е напуснал своята лента за движение и е навлязъл в траекторията на движение на ползващия се с предимство мотоциклет, в резултат на което е настъпил е пряк контакт(удар) между двете пътни превозни средства. Приел е за установено въз основа на доказателствата по делото, че в пътният участък на произшествието, към момента на настъпването му, е била въведена временна организация на движението - то се е осъществявало двупосочно в платното за движение на лекия автомобил, а превозните средства, движещи се в срещуположната посока са се движили в крайна лява лента, като двете посоки на движение са били разделени с оранжеви колчета и на мястото на произшествието се е осъществявало връщането на насрещно движещите се превозни средства в платното им на движение, преминавайки през разделителната ивица; Нямало е поставен нито пътен знак В23 - Забранено завиването в обратна посока, нито пътен знак Ж9 - Място за завиване в обратна посока, но е имало знак, указващ на водача на лекия автомобил да премине отдясно на знака и отдясно на разделителните колчета. Съставът на окръжния съд е приел, че констатираната причина за произшествието в констативния протокол за ПТП, който не е оспорен, е потвърдена от неоспореното заключение и обясненията на вещото лице, а именно – поведението на водача на застрахования автомобил, който е проявил висока степен на неполагане на дължимата грижа спрямо правилата за движение по пътищата, условията на застрахователния договор и интереса на застрахователя. По всички тези съображения е направен е извод, че е налице нормативно и договорно предвидено основание за застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Искането за допускане на обжалване по първите два процесуалноправни въпроса е неоснователно, тъй като първият е твърде общ и отговорът му зависи от конкретиката на всеки спор, а вторият, поради необосноваване от касатора на приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е изяснено с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК, т. 4. Даденото нормативно тълкуване е, че правният въпрос, от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай касаторът не е въвел доводи, попадащи в някоя от изведените с тълкувателното решение форми на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а доводите му са идентични с тези, с които се обосновава неправилността.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по третия въпрос произтича от това, че не е значим за крайния изход на спора, предвид произнасянето, че е налице изключение от покрит застрахователен риск, предвидено в т.16.11. от Общите условия към застрахователния договор.

Освен, че e твърде общ, четвъртият въпрос е некоректно зададен и не съответства на въведеното касационно оплакване, че въззивният съд не е имал правомощия да се произнесе по направеното за първи път с въззивната жалба на застрахователя оспорване на твърденията относно поведението на другия участник в ПТП. Видно е от мотивите, че решаващият състав се е произнесъл по релевираното в депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба възражение за предвидено в приложимите към застрахователния договор общи условия изключение от покрит застрахователен риск. Ето защо и този въпрос не може да послужи за обосноваване на допускането на обжалване.

Поради изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска.

Предвид изхода на спора, на касатора не се дължат разноски. Същият следва да бъде осъден, на осн.чл.78, ал.8 ГПК, да заплати на ответника разноски за юрисконсултстко възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба, които, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, се определят в размер на 100 евро.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: