Определение № 60184 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3286/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Д. М., чрез адвокат К. М., срещу решение № 759 от 19.04.2021 г. по в.гр.д.№ 3711/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 261076/09.11.2020 г. по гр.д.№ 3817/2020 г. на Варненски районен съд, 12 с-в, и е отхвърлен предявеният от Л. Д. М. срещу Община Варна иск с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на сумата от 1250 лева, предявена като частичен иск от общо дължимата сума от 60000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от повреда - увреден цилиндров блок с бутала, на собствения на ищеца лек автомобил м. „Мерцедес“ ЦЛ600, с рег. [рег.номер на МПС], причинена на 23. 03. 2020 г., в [населено място], на пътен участък на [улица]в посока [улица], от приливна вълна от насъбрала се дъждовна вода, заляла предния капак на автомобила на ищеца, надигната от насрещно преминаващ микробус, заради неизпълнение на задължението на ответната община за обезопасяване на пътния участък, ведно със законната лихва върху претендираната сума считано от 23. 03. 2020 г. до окончателното й изплащане. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Насрещната страна Община Варна не е изразила становище по подадената касационна жалба. При извършена служебна проверка за допустимостта на жалбата Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. При частични искове цената на иска се определя от размера на съдебно предявената част. Определеният в чл. 280, ал. 3 ГПК критерий за необжалваемост е свързан единствено с цената на иска, без значение дали с последния се предявява целият размер на вземането или част от същото (в този смисъл са и разясненията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК). В настоящия случай цената на предявения от Л. М. срещу Община Варна иск по чл.49 ЗЗД е 1250 лева, под предвидения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, поради което касационната жалба, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Община – Варна не претендира присъждане на разноски за касационното производство, нито има данни такива да са направени. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,