Определение № 50514 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1676/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Ц. П..

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд е намерил за частично основателен разглеждания иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Приел е за установено, че в резултат на пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водач на МПС с покрита от процесната застраховка отговорност, ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на шийката на лява бедрена кост, контузия на лява лакътна става и повърхностни контузии по тялото, наложили болнично оперативно лечение за замяна на лявата тазобедрена става с изкуствена. Периодът на лечение и възстановяване бил с продължителност около 6-7 месеца, от които през първите три месеца ищцата изпитвала особено силни болки. Ограничената подвижност наложила използването на помощни средства за около 6 месеца. Приблизително година след инцидента назначената медицинска експертиза установила ограничена подвижност на тазобедрената става във всички равнини с куцаща походка и затруднения в обличането с възможно възстановяване при провеждане на балнеолечение и рехабилитация. Въз основа на тези обстоятелства съдът от правна страна е приел за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 45 000 лв.

Въззивният съд е уважил предявеното от ответника възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е приел принос на ищцата за настъпване на произшествието, съответно уврежданията, в размер на 40 %. Изводите си в тази насока е основал на приетите за установени обстоятелства, че ищцата в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДП е предприела пресичане на пътното платно на забраняващ за нея сигнал на светофара и без да се съобрази с приближаването на автомобила, движещ се при разрешаващ за него светлинен сигнал.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с доводи за противоречие на изводите на въззивния съд с цитирана от жалбоподателя практика на ВКС по въпросите:

• относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази степента и броя на травматичните увреждания, вида на лечението и интензитета на болките и страданията;

• следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди нормативно установените лимити по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси;

• относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Не са налице нито общата, нито специалната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е обосновано значението и на трите въпроса за конкретното дело съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК, доколкото само бланкетно е заявено, че въззивният съд не е отчел всички релевантни обстоятелства, в частност причинените травматични увреждания, вида на лечението, интензитета и продължителността на болките и страданията, без да е конкретизирано кои конкретни за случая обстоятелства са останали несъобразени. И по трите въпроса конкретно установените по делото обстоятелства от релевантните категории са отчетени от въззивния съд, като в действителност изложението се свежда до оплаквания за неправилна оценка на относителната тежест на тези обстоятелства, довела до занижен размер на обезщетението, респ. завишен размер на приноса на пострадалата. По същите съображения не е налице и отклонение от установената по трите въпроса практика на ВКС, което изключва специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Искане за разноски от страна на ответника не е направено.

С тези мотиви съдът