Определение № 321 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 28/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. В. срещу решение № 273 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 13 от 2017 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 209 от 21.10.2016 г. по гр.д.№ 614 от 2014 г. на Самоковския районен съд за обявяване на окончателен разделителен протокол, като по същество е постановено делбата да се извърши чрез теглене на жребий и в частта му, с което е прекратено въззивното производство относно предявените искове по сметките с правно основание чл.346 ГПК и в тази част делото е върнато на Самоковския районен съд за разглеждане и произнасяне по молба за допълване на първоинстанционното решението.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /ППВС № 7 от 28.11.1973 г., решение № 23 от 28.04.2016 г. по гр.д.№ 4325 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 107 от 10.11.2015 г. по гр.д.№ 1083 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 83 от 10.06.2016 г. по гр.д.№ 6052 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 28 от 13.02.2014 г. по гр.д.№ 5515 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр.д.№ 6017 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 429 от 08.01.2013 г. по гр.д.№ 697 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 6 от 1974 г., Тълкувателно решение № 85 от 1986 г. на ОСГК на ВС и решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о./ по следните въпроси:

1. Приложим ли е жребият като способ за извършване на делбата при изложени от съделителите доводи, че същият е неудобен за тях ? Изложените неудобства, че съделителят няма да може да ползва един от делбените имоти в пълен обем, обуславят ли приложението на чл.353 ГПК и покриват ли критериите за неудобството на жребия по ППВС № 7 от 1973 г. ? Дали изложените от съделителката неудобства, свързани със затруднено общуване и влошени отношения със собствениците на другия обект в сградата- етажна собственост и липсата на дворно място към имота, са от правно или фактическо естество, водят ли до усложняване на имуществените отношения между съделителите и покриват ли критериите за неудобството на жребия по ППВС № 7 от 1973 г.

2. Приложим ли е чл.353 ГПК за разпределение на делбените имоти, когато се касае за имоти- бивша съпружеска имуществена общност между съделителите и дяловете на тези съделители са равни ?

3. При извършване на делба на имоти- бивша съпружеска имуществена общност, кой е способа, който най-много съответства на смисъла на делбата- разпределение по чл.353 ГПК или теглене на жребий ?

4. Има ли право бившата съпруга, на която е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете, да предяви претенция по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на делбен имот- жилище, бивша съпружеска имуществена общност с другия съделител ?

5. При предявена претенция по чл.349, ал.1 ГПК длъжен ли е съдът да направи доклад и да укаже на бившата съпруга, че не сочи доказателства за обстоятелството, че не притежава собствено жилище ?

6. Може ли да се приеме, че направените за поддържането на делбените имоти разноски представляват подобрения и са довели до увеличаване на стойността на имота, когато те са направени от съделител, който единствен е ползвал съсобствения имот ?

Освен това, според касаторката, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 24.10.2017 г. съделителят Д. И. К. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното:

I. По касационната жалба срещу решение № 273 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 13 от 2017 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав в частта му, с която е потвърдено решение № 209 от 21.10.2016 г. по гр.д.№ 614 от 2014 г. на Самоковския районен съд за обявяване на окончателен разделителен протокол, като по същество е постановено делбата да се извърши чрез теглене на жребий: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за извършване на делбата между бившите съпрузи на два имота /1. застроено с едноетажна жилищна сграда и гараж дворно място, представляващо имот с идентификатор 65231.909.150 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-3 от 27.01.2005 г. на Изпълнителния директор на АК и 2. апартамент, заемащ целия първи етаж от жилищна сграда- етажна собственост, ведно с южното и северното мазе и съответните идеални части от общите части на сградата, находяща се в имот с идентификатор № 65231.909.151 по кадастралната карта на [населено място]/ чрез теглене на жребий, въззивният съд е приел, че в конкретния случай тегленето на жребий не е нито невъзможно, нито неудобно. Формалните критерии за теглене на жребий били налице- квотите на съделителите са равни, броят на имотите е равен на броя на съделителите и различията в стойността на имотите не са драстични, като могат да бъдат компенсирани чрез парично уравнение на дяловете. Съдът е приел, че подобренията, които единият от съделителите твърди, че е извършил в единия от допуснатите до делба имоти, не са пречка за прилагането на жребия.

Приел е, че изтъкнатото във въззивната жалба на съделителката Р. В. неудобство за теглене на жребия има не толкова правно, колкото фактическо естество. То произтичало от ситуирането на единия от допуснатите до делба имоти в сграда- етажна собственост, вторият етаж от която е собственост на брата на съделителя Д. К.. Това би означавало, че ако при тегленето на жребия този имот се падне в дял на съделителката Р. В., тя ще бъде принудена да съжителства с фамилията на бившия си съпруг. Макар и живеейки на самостоятелни етажи, посочените лица ще населяват една и съща сграда. Би било затруднено ползването и поддържането на общите части, което е съвместен ангажимент на етажните собственици, предвид на това, че след прекратяването на брака е нарушена комуникацията и са се влошили отношенията между Р. В. и семейството на бившия й съпруг.

Според съда, обаче, тези неудобства касаят единствено социалните взаимоотношения между страните, не покриват критериите за неудобство на жребия по ППВС № 7 от 1973 г. и не могат да се окачествят като значителни. Нещо повече, сами по себе си те не водят до усложняване на имуществените отношения между съделителите, нито налагат солидни преустройства на допуснатия до делба имот с оглед нормативно установените в ЗУТ строителни правила.

Съдът е приел за неоснователно възражението на съделителя Д. К., че ако при жребия получи жилището на първия етаж от сградата- етажна собственост, ще бъде принуден да живее там с майка си, която по настоящем обитавала този имот. Майката на съделителя К. нямала правно основание да ползва този имот, доколкото не е негов собственик или ползувател и съответно Д. К. нямал законово задължение да съжителства с майка си, а това било въпрос, предоставен изцяло на неговата лична преценка.

По претенцията на Р. В. за възлагане на единия от имотите по реда на чл.349, ал.1 ГПК, съдът е приел, че тази претенция е неоснователна, тъй като В. не е доказала, че не притежава друго собствено жилище.

По претенцията на Д. К. за възлагане на същия делбен имот на основание чл.349, ал.2 ГПК, съдът е приел, че тази претенция е недопустима, тъй като не се касае за имот, придобит по наследство.

Не на последно място, съдът е приел, че разпределение по чл.353 ГПК е допустимо само при съсобственост, възникнала по наследяване, поради което този способ за извършване на делбата не е приложим към делбените имоти по настоящото дело, собствеността върху които е възникнала не по наследяване, а в резултат на прекратяване на съпружеската имуществена общност между съделителите.

Предвид тези мотиви на Софийския окръжен съд в обжалваното решение от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на Върховния касационен съд на РБ по следните по-общи на поставените от касаторката Р. Г. В. въпроси правни въпроси:

1. Дали разпоредбата на чл.353 ГПК визира всякакви неудобства за теглене на жребия или само такива от правно естество ?

2. Приложим ли е посоченият в чл.353 ГПК способ за извършване на делбата чрез разпределение спрямо имоти, собствеността, върху които е възникнала от факт, различен от наследяването ?

Първият от тези въпроси е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд делбата да се извърши чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК. По този конкретен въпрос е налице неяснота в нормата на чл.353 ГПК и няма практика на ВКС за тълкуването й, доколкото в т.5б от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. само примерно е посочено кога тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно и това ППВС не изчерпва всички хипотези на посоченото в чл.353 ГПК много голямо неудобство като пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий.

Вторият от въпросите е обусловил евентуалните мотиви на съда за постановяване на решението му за извършване на делбата чрез теглене на жребий. По него също няма задължителна практика на ВКС и е налице необходимост от тълкуване.

Поради изложеното касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за обявяване на окончателен разделителен протокол и по същество- за извършване на делбата чрез теглене на жребий, следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

II. По касационната жалба срещу решение № 273 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 13 от 2017 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав в частта му, с която е прекратено въззивното производство относно предявените искове по сметките с правно основание чл.346 ГПК и в тази част делото е върнато на Самоковския районен съд за разглеждане и произнасяне по молба за допълване на първоинстанционното решението: В тази част решението на въззивния съд има характер на определение, поради което подадената срещу него жалба представлява частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, тази частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение поради следното: Видно от диспозитива на решението, първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенцията на съделителя Д. К. по чл.346 ГПК. Поради това правилно въззивният съд е приел, че подадената въззивна жалба срещу решението по претенцията по чл.346 ГПК представлява молба за допълване на първоинстанционното решение и поради това е върнал делото в тази част за произнасяне по тази молба за допълване.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение