Определение № 335 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 958/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Б., М., подадена от пълномощника му адвокат М. К., срещу въззивно решение №120 от 28.05.2012 г. по гр. дело №141/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №20 от 22.02.2012 г. по гр.дело №452/2011 г. на Момчилградския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ. Ищецът е извършил тежките нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено наказанието, поради което уволнението му е законно. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ чрез препращане към други документи – докладни записки. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №120 от 28.05.2012 г. по гр. дело №141/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има и трайно установена съдебна практика, включително и посочената от касатора /решение №377 от 26.10.2011 год. по гр. дело №1962/2010 г. на ВКС, IV г.о./, която е съобразена от въззивния съд. Според нея разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.