Определение № 1233 от 18.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3109/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. М., чрез адв. К. Немски, срещу решение № 67 от 10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 62/2023г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което след частична отмяна на решение №260010/28.11.2022 г. по гр.д.№875/20 г. на Районен съд – Троян е отхвърлен предявеният от нея против К. Т. Я., Г. Т. В., Ц. Д. П. и К. Д. П. иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, както и е отхвърлен предявеният евентуален иск по чл. 124 ГПК против същите ответници. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и противоречащо на приложимите материалноправни норми- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. От ответниците по касационната жалба К. Т. Я., Г. Т. В., Ц. Д. П. и К. Д. П., чрез адв. Ц. А., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение при проверката на допустимостта на жалбата констатира, че в обжалваното въззивно решение, е допусната очевидна фактическа грешка. В мотивите на решението си въззивният съд е формирал воля за неоснователност на установителния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, която обаче не е отразена в пълнота в постановения диспозитив, с който е отхвърлен иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, с който се иска да се признае за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място], м.Дойновото, имот с проектен № ...... съгласно приложената на л.244 от делото скица, изготвена от вещото лице К.К., представляваща неразделна част от решението, от който имот реална част от 2 162 дка попада в ПИ с кад.№ ..... по ККР на с.Г.Желязна, м.Дойновото -възстановен на н-ци на Ц. П. К. б.ж. на с.Г.Желязна, общ.Т. починал на 23.03.1974 г. Съдът е пропуснал да посочи, че се отхвърля иск за признаване за установено, че имотът е бил собственост на наследодателя на ищците, т.е. в диспозитива не е надлежно индивидуализирано спорното право, по което съдът се е произнесъл. В случаите, когато волята на съда, формирана в мотивите на съдебното решение, не е намерила цялостен израз в диспозитива на решението, е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Тъй като съгласно чл. 247 ГПК компетентен да отстрани допуснатите очевидни фактически грешки във въззивното решение е съдът, който го е постановил, то делото следва да бъде върнато на въззивния съд за провеждане на процедурата и постановяване на решение по чл. 247 ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение