Определение № 171 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1646/2014 г.

Обжалвано е определение № 10 от 27.01.2014 год., постановено по гр.дело № 3463/2013 год. по описа на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане:

1. касационна жалба вх.№ 4821 от 22.03.2013 год., подадена от П. М. М. срещу решение № 116 от 01.02.2013 год. по в.гр.дело № 780/2010 год. на Бургаския окръжен съд и е

2. оставена без разглеждане касационна жалба вх.№ 12925 от 14.08.2013 год., подадена от П. М. М., А. С. Г. и К. С. Г. срещу решение № 107 от 09.07.2013 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 116, с прекратяване на касационното производство.

Недоволни от определението са жалбоподателите П. М. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], А. С. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.№ 3 и К. С. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], представлявани от адвокат Г. В. К., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е неправилно, защото е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.38, чл.46, ал.2 и чл.70, ал.1 ГПК тъй като въззивният съд с определение № VІ-649 от 17.03.2011 год. е допуснал конкретизация на исковата молба с оглед актуалния статут на процесния имот по действителната кадастрална карта, а цената на иска е 7 044,23 лева, т.е. не намира приложение чл.280, ал.2 ГПК.

От ответниците по частната жалба М. А. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.В, ет.6, ап.№ 31 и К. А. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], представлявани от адвокат Ж. А. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че с уточняваща молба вх.№ 1810 от 19.08.2009 год. ищците са посочили цена на предявения иск за процесната 1/3 ид.ч. от имота – 4 654,40 лева, а с оглед приложената данъчна оценка тя е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимум от 5 000 лева. Взето е предвид, че въпросът за цената на иска не е повдиган, респ. не е увеличавана включително и пред въззивния съд, когато имотът е индивидуализиран съгласно актуалния му статут като е съобразено и че с оглед представената данъчна оценка пред окръжния съд цената на и ска е под 5 000 лева за всеки от образуваните УПИ. Направен е извод, че с оглед недопустимостта на касационното обжалване на основното въззивно решение се явява недопустимо и касационното обжалване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка.

Частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното определение е законосъобразно и обосновано като не са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила.

При постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразено, че ответниците по спора (сега жалбоподатели) не са депозирали отговор по чл.131 ГПК на исковата молба по обективно и субективно съединените искове с правна квалификация чл.108 и чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, за което са надлежно и подробно уведомени по чл.46, ал.1 ГПК на 02.09.2009 год., респ. съгласно чл.70, ал.1 ГПК въпрос за цената на и ска не е повдиган от ответниците най-късно до първото заседание за разглеждане на делото, състояло се на 27.01.2010 год. пред първата инстанция, нито е правено искане за увеличаването й пред двете инстанции, поради което правилно на основание чл.280, ал.2 ГПК касационните жалби са оставени без разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение